1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 15 ноември 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов
ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова
Николай Дърмонски
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 501/2010 година
Подадената жалба от подсъдимия Е. А. А. обективира израз на недоволство от постановения въззивен съдебен акт, с който е изменена първоинстанционната присъда и е намалено наказанието на девет месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5 от НК, като се счита, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 66 от НК. Направеното искане е за изменяване на съдебният акт и прилагане на условното осъждане.
В съдебното заседание подсъдимият Е. А. и неговият процесуален представител не се явяват, редовно призовани.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище, че жалбата е процесуално недопустима, но може да се разгледа и като искане за възобновяване на наказателното дело. Счита се обаче, че отказът на съда да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК е правилен.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. С първоинстанционната присъда № 17/24.02.2009г. по НОХД №487/09 г. на Районен съд – Т. подсъдимият Е. А. е бил признат за виновен в това, че в периода 16.12.2008 г. до 18.12.2008 г., при условията на продължавано престъпление и предварителен сговор с подсъдимите В. А. и Д. А. и тримата като съизвършители, подпомогнати от подсъдимия К. К., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у П. Д. Ц., Н. С. Т. и Н. П. Д., с което им причинил имотна вреда, както следва : за Д. в размер на 2 400 лева, за Ц. в размер на 580 лева, а за Т. в размер на 15 000 лева – престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55 от НК – единадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от “открит тип” при “общ” първоначален режим.
По жалба на подсъдимия Е. А., Д. А. и К. К. е било образувано въззивното производство. Подсъдимият В. А. не е обжалвал присъдата, не се е присъединил и към жалбите на останалите подсъдими.
Със постановения съдебен акт по ВНОХД № 210/2010 г. от Окръжен съд – Л., първоинстанционната присъда е била частично отменена и вместо нея подсъдимият Е. А. е бил признат за невинен и оправдан частично по обвинението по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5 от НК относно извършените измами спрямо П. Ц. за сумата от 580 лева и по отношение на Н. Д. за сумата от 2 400 лева. Отхвърлени са предявените граждански искове от П. Ц. и Н. Д. за имуществени вреди за посочените суми по отношение на подсъдимия. Присъдата е изменена, като е намалено наказанието на Е. А. от единадесет месеца лишаване от свобода на девет месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Постановено е, че “присъдата в отменителната й част подлежи на жалба и протест пред ВКС в 15-дневен срок”.
Подадената жалба от подсъдимия Е. А. срещу изменителната част на присъдата е процесуално недопустима.
В процесуалната норма на чл. 346 от НПК е очертан предметът на касационното обжалване, чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на контрол от третата инстанция. Атакуваната присъда в нейната изменителна част относно наказанието (подсъдимият няма интерес да обжалва оправдаването, което и не прави, а и е спорно, дали и в тази част става дума за “нова присъда” по смисъла на чл. чл. 346, т. 2 от НПК) е сложила край на производството по ВНОХД № 210/2010 г. по описа на окръжния съд и е осъществен контрол на първоинстанционния съдебен акт относно осъждането на подсъдимия Е. А. по обвинението за извършена измама по чл. 210 от НК с пострадала Т.. В тази част постановеният съдебен акт по своята правна природа е въззивно решение, постановено от окръжен съд, което влиза в сила от момента на постановяването му и не е от категорията на обжалваемите и контролирани от ВКС актове, каквато претенция е отправена с подадената жалба.
Съдията от окръжен съд Л., въпреки постановеното в присъдата, определящо възможния касационен контрол, е приел, че подадената касационна жалба от подсъдимия Е. А. е допустима и е администрирал същата с нарочно разпореждане от 02.07.2010 г., вместо на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК да върне същата. Фактът, че съдията, администрирал жалбата, е допуснал нарушение на процесуалните изисквания не обуславя касационен контрол, респективно право на жалба. Първо, защото и в самата присъда е определена частта, която според съдебния състав подлежи на обжалване, а това не е т.н. “изменителна”, към която е насочено оспорването. Второ, защото съдът не може да предоставя на страните повече права от тези, които законодателят им е предоставил. Още в чл. 1, ал.1 от НПК е постановено, че този кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриването на престъпленията, разобличаването на виновните и правилното приложение на закона. Този ред е регламентиран в НПК и съобразно принципа, визиран в чл. 12 от НПК, никой не може да има повече права от тези, които законът му дава.
Редът, по който може да се извърши проверка на влезли в сила съдебни актове, от категорията на сега атакувания, е определен в глава тридесет и трета на НПК, която проверка подсъдимият А. може да предизвика.
В съдебното заседание подсъдимият Е. А. и неговият процесуален представител не са се явили, редовно призовани, което и препятства възможността да се направят изявления, дали “касационната жалба” следва да се счита като искане за възобновяване.
В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подсъдимия Е. А. А. против въззивна присъда (решение) № 20 от 16.06.2010 г., постановена по ВНОХД № 210/2010 г. от Окръжен съд – Л., с която е изменена частично първоинстанционната присъда № 17/24.02.2010 г. по НОХД №487/09 г. на Районен съд – Т..
ПРЕКРАТЯВА производството по к.н.д. № 501/2010 г. по описа на ВКС, І н.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.