Р Е Ш Е Н И Е
№ 497
София, 30 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 441/2008 година
Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на нохд № 71/2007г. по описа на Районен съд-Несебър,отменяване на постановената от съда присъда и на решението на Окръжен съд-Бургас по внохд № 352/2007г./неправилно посочено внохд № 14/2007г./,с което е потвърдена присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд-Несебър.
В искането което се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура се излага съображение за допусната явна несправедливост,основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК за възобновяване на наказателното производство.
Върховният касационен съд,за да се произнесе взе предвид следното:
С горната присъда,Районен съд-Несебър е признал подсъдимия М
Г. К. за ВИНОВЕН в това,че на 30.05.2005г. около 21.30 часа в КК”Слънчев бряг”,община Несебър,от автогара на КК”Слънчев бряг” противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство-л.а.”Б” с ДК № А* от владението на В. Т. С. без негово съгласие,с намерение да го ползва,като е последвала повреда на моторното превозно средство равно на неговата себестойност-9264/девет хиляди двеста шестдесет и четири/лева,поради което и на основание чл.346,ал.2 т.1 предл.1 във вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.
С решение № 442 от 14.01.2008г. по внохд № 352/2007г. Бургаският окръжен съд е потвърдил присъдата.
Искането е процесуално допустимо,направено в шестмесечния срок по чл.421,ал.1 НПК вр.с чл.420,ал.1 НПК от влизане на присъдата в сила,която не е проверявана по касационен ред.
Разгледано по същество,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО:
Доводът,че съдебните актове са постановени при допуснато съществено нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК не се подкрепя от данните по делото.
За извършеното деяние по чл.346,ал.2 предл.1 предложение първо вр.с ал.1 НК законодателят е предвидил наказание от една до десет години лишаване от свобода. Обсъждайки въпросите на чл.301,ал.1 т.3 и т.5 НПК съдът е определил на К. наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в долната граница предвидена в закона. Като такива е отчел относително ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия предвид липсата на предишни осъждания,както и младата му възраст.
Преценката е правилна. Наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления,както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Наказанието освен това следва да е законоустановено, и да е съответно на извършеното престъпление. Това означава,че наказанието трябва да отговаря на тежестта на деянието ,обществената опасност на извършителя и всички други обстоятелства визирани в чл.54 НК.
Наказанието на К. е съобразено с посочените изисквания. Преценено е като справедливо и отговарящо на чл.36 НК,поради което държавното обвинение в лицето на районна прокуратура-Несебър, не е обжалвало присъдата в санкционната й част. Нещо повече-видно от протокола на съдебното заседание прокурорът е поискал именно наказание от една година лишаване от свобода с приложението на чл.66,ал.1 НК.
Соченото в искането обстоятелство-че съдът не е взел предвид факта,че със същото превозно средство и по същото време К. е извършил и друго престъпление съставомерно по чл.343 НК при което е причинил смъртта на велосипедиста А. Я. ,не е аргумент в полза на искането за по-тежко наказание. И това е така,защото при разглеждането на деянията по чл.346 НК и чл.343 НК в съвкупност помежду си ,в две отделни производства,преценката за вида и размера на наказанията е свързана с конкретното деяние,предмет на делото. Разделянето на делата е довело до различни по вид наказания,като за деянието по чл.343 НК при условията на чл.371 и сл. НПК и със съгласието на прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас за смъртния случай с пострадалия Я. е определено наказание-пробация. В същото време за по-лекото по тежест престъпление-това по чл.346 НК,на К. е наложено наказание лишаване от свобода,за което в искането се твърди,че е изключително занижено. Това наказание обаче не е явно несправедливо,тъй като е отмерено в пределите на закона и при условията на чл.54 НК. Освен това,съдът е определил по-дълъг изпитателен срок от минималния предвиден в чл.66 НК,с което е постигнал съответствие между приетата ниска степен на лична обществена опасност на осъденото лице и тежестта на деянието по чл.346 НК,което само по себе си не сочи на по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпление.
По изложените съображения,при определяне на наказанието на К. не е допуснато съществено нарушение по чл.348,ал.1 т.5 вр.с ал.1 т.3 НПК,поради което не е налице касационно основание по чл.422,ал.1 т.5 НПК за отменяване на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Воден от тези мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 71/2007г по описа на Районен съд-Несебър,внохд № 352/2007г. по описа на Окръжен съд-Бургас,отменяване на постановените по тях присъда № 461 от 24.09.2007г. и въззивно решение № 442 от 14.01.2008г. с което е потвърдена присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: