2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр. София, 30.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1634 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Ц. против решение № 2541/06.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 879/2017 г. от САС, 2-ри състав.
От ответниците по касационната жалба М. З. и В. М. е постъпил писмен отговор, с който оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.26, ал.5, пр.5 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Въззивният съд е приел, че за да съществува правен интерес от оспорване валидността на сделка, в която ищецът не участва, е необходимо същият да обоснове интерес от оспорването, като порокът не може да се състои в дефект на волята на някоя от страните. Съдът е приел, че в случая се твърди , че ищците са поематели по предварителен договор относно същия имот и това ги легитимира и като правоимащи да проведат защитата, регламентирана от чл. 26 ЗЗД и иска по чл. 135 ЗЗД. Прието е, че доколкото успешната защита, предоставяна с особения конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предпоставя наличие на право на собственост над имота за обещателя, то ищците имат интерес да обявят договора за продажба, следхождащ предварителния договор, за нищожен и така да елиминират облигационните му последици и произтичащото от тях вещно действие.
Съдът е посочил, че след анализ на правната природа на депозираната като писмено доказателство декларация, подписана от страна по договора, която би се легитимирала като собственик и съдържанието й е изключително неблагоприятно за същата страна, както и обстоятелството, че в декларацията изрично се заявява наличието на абсолютна симулация и деклариращият прави изявление за липса на право да получи уговорената продажна цена, приема, че макар да не е наличен подпис и на съконтрагента продавач, декларацията има естество на обратно писмо. Въз основа на горното, съдът е приел предявения иск за прогласяване на нищожност на сделката на посоченото по-горе основание за основателен.
В изложението на касационните основания, на първо място се твърди, че предявения иск с правно основание чл. чл.26, ал.5, пр.5 ЗЗД е процесуално недопустим, като съдът се е произнесъл по недопустим иск и решението е недопустимо. В тази насока се твърди, че трето на сделката лице не разполага с процесуална възможност да предяви иск за прогласяване на нищожност на сделка, като се сочи и практика на ВКС в тази насока. Довода за недопустимост на решението и мотивите в тази насока на касатора са достатъчно основание за допускане на касационното обжалване на решението на САС, за преценка на допустимостта му.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 245 лева.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2541/06.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 879/2017 г. от САС, 2-ри състав.
УКАЗВА на П. С. Ц. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 245 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.