О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 05.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1891/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Софийският градски съд, с въззивно решение от 30. 3. 2009 г., поправено с решение от 22. 7. 2009 г., двете, постановени по гр. д. № 2629/2008 г., е осъдил П. на Р България да заплати на К. С. сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 15. 6. 2007 г. до окончателното й изплащане, и оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 17210/2007 г. в частта, с която е осъдена П. да заплати на К. С. сумата 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 31. 7. 2007 г. до окончателното й изплащане, в частта, с която е отхвърлен искът на С. за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер 2000 лв. до претендирания размер 10 000 лв., както и в частта, с която С. е осъден да заплати на Софийския районен съд държавна такса в размер на 320 лв.. С въззивното решение е осъден К. С. да заплати на Софийския градски съд 160 лв. държавна такса.
Ищецът К. В. С. от гр. С. е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 10 000 лв. и в частта, с която е осъден да заплати на СРС сумата 320 лв. и на СГС сумата 160 лв. като държавна такса. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Прокуратурата на Р България е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на С. сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Жалбата съдържа искане по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
По касационната жалба и искането за допускане на касация на К. С.
Жалбоподателят твърди, че въззивното решение, с което му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и е отхвърлен искът му за обезщетение в размер на 10 000 лв. представлява произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е посочено, че това е въпросът за приложимостта на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на неимуществените вреди. Произнасянето на въззивния съд относно размера на обезщетението за неимуществени вреди има основно значение за конкретния правен спор. В случая, обаче, няма основание да се счита, че решението на съда по този въпрос представлява неточно прилагане на закона и има значение за развитието на правото, както твърди жалбоподателят С. Въззивният съд е определил дължимото обезщетение в размер на 2000 лв., като е отчел доказаните по делото обстоятелства – емоционални страдания, изразяващи се в негативни чувства от факта на обвинението, преживяното унижение и притеснение от отрицателното отношение на хората към него. Наред с това въззивният съд е съобразил, че по делото не са установени другите твърдяни обстоятелства, причиняващи морални страдания на ищеца – отдръпване на неговите приятели и злепоставяне на доброто му име и репутация в обществото. От така изложените мотиви към въззивното решение, следва, че решаващият съд е приложил точно закона и конкретно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение, като компенсация на действително причинените и доказани вреди. С оглед на това, касационният съд счита за неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касация на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер 2000 лв. до претендирания размер 10 000 лв.
Основателно е искането на жалбоподателя С. за допускане на касация на въззивното решение в частта относно разноските. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което С. е осъден да заплати на Софийския районен съд сумата 320 лв. държавна такса и осъдил С. да заплати 160 лв. държавна такса за производството на въззивно обжалване. Въззивното решение е постановено на 30. 3. 2009 г., при действието на чл. 9а ЗОДОВ, създаден с § 7 ЗИДЗОДОВ, в сила от 30. 5. 2008 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 9а, за делата по ЗОДОВ се дължи проста държавна такса в размер, определен с тарифата на Министерския съвет и правилото се прилага по отношение на неприключилите производства – § 9 ПЗР ЗИДЗОДОВ. Съгласно чл. 2а, т. 1 и чл. 18, ал. 3 от Тарифата за държавни такси по ГПК, за искове по ЗОДОВ се дължи държавна такса 10 лв., а за въззивни жалби по тези искове се дължи държавна такса 5 лв.. В случая, въззивният съд не се е съобразил с текста на чл. 9а от закона, поради което следва да се допусне касация на въззивното решение в частта относно произнасянето за дължимите от С. суми за държавна такса.
По касационната жалба на П.
Към жалбата не е приложено отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както изисква чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В самата жалба се твърди, че е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и в противоречие с основния принцип на гражданския процес – диспозитивното начало. Посочено е, че това е произнасянето на въззивния съд относно началния момент на лихвата върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като е определена датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15. 6. 2007 год., а ищецът е искал присъждане на лихва от предявяване на исковата молба, т. е. от 1. 8. 2007 год.. Твърдението е несъстоятелно, а искането за допускане на касация е неоснователно. От съдържанието на исковата молба е видно, че С. е претендирал обезщетение и законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на причиняване на вредите – 29. 3. 1999 г., поради което, въззивният съд не е допуснал произнасяне „свръх петитум”, а се е съобразил с ТР № 3/2004 г. ОСГК на ВКС. Прокуратурата не е изложила съображения по чл. 280, ал. 1 ГПК относно жалбата й за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., поради което искането за допускане на касация в тази част е изцяло необосновано.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 2629/2008 г. по жалбата на К. С. САМО В ЧАСТТА относно присъдените суми за държавна такса, като указва на същия да внесе 5 /пет/ лева държавна такса за разглеждане на касационната му жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението по жалбата на К. С. в ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 8000 лв. – разлика между уважения размер 2000 лв. и претендирания размер 10 000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по гр. д. № 2629/2008 г. по жалбата на П. на Р България.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: