Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
гр. София, 11 януари 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1542 по описа за 2015 г
Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения С. Р. А., депозирано на 17.11.2015 г, за възобновяване на НОХД № 160/13 по описа на Кърджалийски районен съд, по което е постановена присъда № 80 от 1.07.2014 г, влязла в сила на 17.07.2014 г.
С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че в периода от средата на месец юни 2012 г до 1.10.2012 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е склонявал към проституция и е свождал към съвкупление лице, което не е навършило 18 години, а именно: Х. М. Б., като деянието е извършено с користна цел, с оглед на което и на основание чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и глоба, в размер на 10 000 лв. На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание измежду наложените му по НОХД № 1140/12 по описа на Районен съд, Кърджали, и НОХД № 160/13 по описа на същия съд, а именно: три години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и глоба от 10 000 лв, със зачитане на предварителното задържане, на основание ЗМВР, за срок от 24 часа, считано от 10.10.2012 г.
Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че съдебното производство е проведено задочно, което е лишило молителя от възможността да упражни правото си на защита. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с негово участие.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Изтъква, че наказателното производство следва да бъде възобновено, тъй като такава гаранция се съдържа в издадената европейска заповед за арест / ЕЗА /.
Осъденият моли делото да бъде възобновено.
Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК, който тече от узнаването за влязлата в сила присъда. В случая, срокът е започнал да тече от 8.10.2015 г, когато молителят е задържан на Летище, София, Терминал 1, при опит да напусне страната. Разгледано по същество, искането е основателно.
С. Р. А. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 4.01.2013 г, за престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 вр. ал. 3 вр. ал. 1 НК, за това, че в периода от месец юни 2012 г до 1.10.2012 г в [населено място], е склонявал към проституция лице, което не е навършило 18 години: Х. М. Б., и деянието е извършено с користна цел. Постановлението му е предявено лично, с участието на упълномощен защитник. Взета му е мярка за неотклонение „подписка”.
С постановление на Районна прокуратура, Кърджали, от 16.01.2013 г, наказателното производство е върнато за допълнително разследване, с указание да бъде повдигнато ново обвинение, а именно: че в периода от средата на месец юни 2012 г до 1.10.2012 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е склонявал към проституция и е свождал към съвкупление лице, което не е навършило 18 години: Х. М. Б., като деянието е извършено с користна цел, престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Поради това, че обвиняемият не е намерен на известния по делото адрес, новото обвинение му е предявено задочно, с постановление от 29.01.2013 г.
Съдебното производство по НОХД № 160/13 по описа на Районен съд, Кърджали, е проведено изцяло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК. С определение от 26.03.2013 г мярката му за неотклонение „подписка” е изменена в „задържане под стража”. Същата мярка за неотклонение е потвърдена, на основание чл. 309, ал. 1 НПК.
Съгласно чл. 423, ал. 1 НПК, искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
По настоящето дело, молителят е проявил недобросъвестно процесуално поведение, като се е отклонил от известния адрес и не е съобщил на компетентните органи за новото си местоживеене. Това обстоятелство би било пречка за уважаване на искането му, ако по делото не е налице различие в обема на обвинението, имащо значение за правото му на защита. Това е така, защото осъденият е узнал само за първоначалното обвинение, а окончателното такова, предмет на осъдителната присъда, не му е предявено / то е повдигнато в негово отсъствие /. С оглед пълноценно упражняване на правото на защита, гарантирано от НПК, осъдителната присъда следва да бъде отменена, по реда на възобновяването, и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора, за повдигнато на новото обвинение, с участие на лицето. В посочената хипотеза, съгласно чл. 423, ал. 4 НПК, следва да му бъде определена мярка за неотклонение „задържане под стража”.
С оглед изхода на делото, не се налага да бъдат обсъждани доводите относно даване на гаранции за възобновяване на делото в ЕЗА, но за прецизност следва да се отбележи следното: На първо място, молителят е задържан на българска територия, а не е предаден от друга държава, въз основа на ЕЗА, поради което делото не може да бъде възобновено на това основание. На второ място, в ЕЗА не се съдържат персонални гаранции за възобновяване на делото, а е упомената предвидената в закона възможност за това, визирана в чл. 423 НПК.
По изложените съображения, искането се явява основателно и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 и 4 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда на Районен съд, гр. Кърджали, № 80 от 1.07.2014 г, по НОХД № 160/13, и ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на Районна прокуратура, КЪРДЖАЛИ.
ОПРЕДЕЛЯ мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на обвиняемия С. Р. А..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: