Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
София, 14.08.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 27 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1353/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”б” ГПК /отм/.
Адвокат Н. Керпечев-процесуален представител на Е. З. С. от гр. П. е обжалвал решението на Пловдивския апелативен съд от 04.01.2008г по гр.д. № 558/2007г в частта в която съдът обезсилил решението на Пловдивския окръжен съд от 23.04.2007г по гр.д. № 1201/2004г и прекратил производството. Тази част обхващала решението на Пловдивския окръжен съд в която съдът отхвърлил исковете,предявени от Е. З. С. срещу М. М. М. „ с които е претендирано заплащането на удържани за следните месеци суми за възнаграждение за управител и мораторни лихви върху тези суми както следва: за м.март 2000г- сумата 295.80 лева и лихва за забава върху тази сума в размер на 171.20 лева,считано от 18.02.2000г до 17.05.2004г :
За м.април 2000г-сумата 300 лева главница и 172.03 лева мораторни лихви считано от 24.03.2000г до същата дата: за месец май 2000г-главница от 308.87 лева и мораторна лихва от 171.87 лева ,начислена от 19.04.2000г до датата на завеждането на исковата молба-17-05-2004г: за месец юни 2000г- главница от 328 лева и лихви за забава от 178.96 лева за времето 18.05.2000г до завеждане на исковата молба”.
В останалата част-частта в която са били отхвърлени исковите претенции,въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение.
В касационната жалба се поддържа, че решението на Пловдивския апелативен съд било неправилно в частта в която било обезсилено решението на Окръжния съд и производството-прекратено-поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила- отменително основание по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./
Касационна жалба срещу въззивото решение в частта в която е било оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд в неговата осъдителна част е постъпила и от адвокат Н. Папазова-процесуален представител на М. М. М. с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон- чл.218б ал.1 б.”в” ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
В резултат на дългогодишно водени съдебни спорове между двете страни с последното решение на Пловдивския апелативен съд са били обобщени претенциите на ищцата Е. З. С. която имала 3/8 ид.части срещу 5/ 8 ид.части на останалите съсобственици от общия недвижим имот,представляващ магазин,находящ се в гр. П. ул.”Р” № 5. Магазинът е отдаван под наем и постъпилите суми от наемите се превеждали по банковата сметка на ответника М в Банка „ДСК” клон гр. П..
Съсобствениците М. М. М. , М. С. С. и Т. З. Т. с права равни на общо 5/ 8 ид.части взели неправилно според Пловдивския апелативен съд решение,тъй като „Съсобствениците ,които притежават повече от половината от общата вещ не могат сами да решават какви да бъдат по размер разходите по управлението на вещта, а още по-малко- и да определят начина и времето за тяхното събиране” В този смисъл съдът приел,че след като не са били налице условията за приложение на чл.32 ал.1 ЗС, одържаните от наема,дължим на ищцата З, суми които били постъпили по сметката на М. М. , както и одържани суми за заплащане възнаграждение за управител,ответникът ги е дължал без основание. И за това съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД е бил длъжен да ги върне. Претенциите са били за заплащане на сумата 1231.67лева / по касационната жалба 1 236.57 лева/-главница и общо 694.06 лева лихви за забавата..
Пловдивският апелативен съд е приел,че в тази част производството е недопустимо,тъй като същите претенции са били предмет на разглеждане по гр.д. № 2840/2000г на Пловдивския районен съд.
Самото решение,обаче по това дело-2840/2000г-не е било приложено към делото. Нещо повече-изисквало се е приложение на цялото гр.д. № 2840/2000г ПРС,което в тази част-в частта в която исковите претенции за месеците от 18.02.2000г до м.06.2000г-т.. за март,април,май и юни 2000г-е трябвало да се разгледат от нов състав на Пловдивския районен съд,видно от решението на Пловдивския окръжен съд от 08.07.2003г по гр.д. № 2838/2001г /вж.решението приложено на л.36 по гр.д. № 1201/2004г ПОС,папка І /. В тази част Пловдивският окръжен съд е обезсилил решението на Пловдивския районен съд от 30.07.2001г по гр.д. № 2840/2000г и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В решението на Окръжния съд е посочено,че решението е можело да се обжалва пред ВКС,но по делото не е имало данни дали е било обжалвано и въобще каква е била по-нататъшната съдба на така предявените искове. Без приложеното дело Пловдивският апелативен съд не е можел да прецени кои са били страните, за какви претенции са били исковете и дали действително има влязло в сила решение между същите страни ,за същото искане и на същото основание,за да приложи разпоредбата на чл.224 ал.2 ГПК /отм/.
Постановеният акт в частта в която е обезсилено решението на Пловдивския окръжен съд и производството е било прекратено,е неправилен поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и като необоснован – и за това решението на въззивния Пловдивски апелативен съд следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав. Той трябва да сравни исковите претенции по двете дела,да прецени дали един и същ правен спор между същите страни е бил разрешен вече с влязло в сила решени и ако не е да се произнесе по същество на заявените претенции. Ако е бил разрешен-да приложи разпоредбата на чл.224 ал.2 ГПК /отм/.
В останалата част решението на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила. Там исковите претенции са били под 5 000 лева и съгласно забраната по чл.218 а б.”б” ГПК тези решения не подлежат на касационно обжалване.
Касационната жалба подадена от адвокат Н като процесуален представител на М. М. М. следва да се остави без разглеждане и производството по нея-да се прекрати. В тази част решението има характер на прекратително определение и подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд от 04.01.2008г по гр.д. № 558/2007г в частта в която е обезсилено решението на Пловдивския окръжен съд от 23.04.2007г по гр.д. № 1201/2004г и производството е било прекратено.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на М. М. М. срещу решението на Пловдивския апелативен съд от 04.01.2008г по гр.д. № 558/2007г в частта в която е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд от 23.04.2007г по гр.д. № 1201/2004г в неговата осъдителна част и
В тази част прекратява производството по делото.
Настоящето решение-определение в частта в която се оставя без разглеждане касационната жалба и се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: