5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 15.10.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Нинова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4105 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 04.02.2013г. по гр.д.№2597/2012г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд за част от заявените за делба имоти, находящи се в землището на [населено място] и вместо това като неоснователен е отхвърлен искът за делба на нива от 1.631 дка в м.”Б.”,имот №…; залесена нива от 2.000 дка в м.”К.”,имот №….; нива от 2.380 дка в м.”К”,имот №…; нива от 5.577 дка в м.”Т.”, имот №…; овощна градина в м.”Т.”,имот №…; нива от 0.900 дка в м.”Н.”,имот №….; нива от 991 дка в м.”Л.”,имот №…; нива от 4.060 дка в м.”П. ”,имот №….; залесена горска територия от 10.000 дка в м.”Д.”,имот №…; залесена горска територия от 13.500 дка в м.”К.”,имот №…,както и за имот,представляващ ПИ №… от кв…. по кадастралния план на [населено място] от 2000г. с площ от 1281кв.м.
Като основание за допускане на касационно обжалване поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС съдът е приел,че делба,извършена по устно споразумение между съделителите преди реституцията е действителна и поражда помежду им права и задължения,вкл. и правото на собственост върху имотите,паднали се в дял на отделни съделители; в противоречие с практиката на ВКС съдът е приел,че придобивна давност в полза на сънаследник започва да тече от момента на реституиране на имотите,а не от момента на обективираното спрямо останалите съсобственици намерение да владеят идеалните части на останалите за себе си; че съдът се е произнесъл и по въпросите разпределението на имотите между сънаследници,постигнато устно преди реституцията на имотите може ли да се счита за действителна делба на наследство предвид факта,че индивидуализацията на имотите настъпва едва след реституцията; действителна ли е неформалната делба на наследство; неформалната делба на съсобствени наследствени имоти има ли вещно-прехвърлително действие по отношение на съсобственици и трети лица; налице ли е собственическо отношение /анимус/ на част от наследниците,снабдили се с констативни нотариални актове на основание недействителен отказ от наследство на останалите наследници. Поддържа,че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителите М. И. Г.,В. В. Я. и С. В. А. изразяват становище,че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като данъчната оценка на имотите, предмет на делбата е под 5000лв. Изразяват становище и за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК съделителите Г. С. Ф.,Н. С. Б. и В. И. Б. изразяват становище,че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Неоснователно е възражението на съделителите М. И. Г., В. В. Я. и С. В. А. за недопустимост на касационното обжалване.Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.8 от Тарифата за държавни такси,които се събират от съдилищата по ГПК по делата за делба държавната такса се определя при приключване на производството. Изрично е предвидено пък в чл.341,ал.1 ГПК,че всички дела за делба са родовоподсъдни като първа инстанция на районния съд. Следователно при образуване на дело за делба не се представя удостоверение за данъчна оценка и не се определя цена на иска,с оглед на което и разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК е неприложима при обжалване на решенията,с които приключва първата фаза на производството.
Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по част от поставените от касатора правни въпроси, като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че процесният имот не е съсобствен между съделителите, въззивният съд е приел,че правото на собственост върху притежаваните от К. М. Г.,В. И. Б.,Г. С. Б. и Н. С. Б. идеални части е придобито по давност от съделителите М. И. Г.,В. В. Я. и С. В. А..
Прието е,че решенията на ОСЗ като стабилни административни актове съставляват надлежни титули,удостоверяващи собствеността върху процесните имоти,явяващи се съсобствени между страните по делото по наследство от М. К. Г. и реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ при съответните,съгласно чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗН наследствени права и по отношение на тези имоти вписаният в особената книга на Пловдивския районен съд с определение №739/29.12.1986г. отказ на К. Г. и Г. М. отказ от наследството на родителите им М. и В. Г. няма действие съгласно чл.91а ЗН. Прието е,че по отношение на тези имоти разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗСВОНИ е неприложима в отношенията между сънаследниците-участници в реституционното производство,тъй като тя е предназначена да брани техните права от собственическите претенции на трети лица до окончателното приключване на реституцията. Изложени са съображения,че давност между сънаследниците би могла да тече след възстановяване на собствеността върху земеделските и горските имоти,тъй като реституцията ползва всички тях,независимо от кого е подадено заявлението за възстановяване,което изключва субективния елемент на владението до приключване на производството по възстановяване на собствеността и като се отчете конститутивният ефект на реституционното решение,посредством което се индивидуализират имотите чрез определяне на техните граници и същите възникват като обекти на правото на собственост за лицата,в полза на които е извършена реституцията,което пък изключва обективния елемент на владението до приключването й.Поради това доводите,че давност в полза на С. В., М. И. и В. В. е започнала да тече още през 1995г. са приети за неоснователни.Прието е,че давност в тяхна полза би могла да тече от момента на окончателното възстановяване на собствеността с реституционните решения,постановени през 2000г.
Прието е обаче,че по повод на реституцията и преди окончателното възстановяване на собствеността между преките наследници на общия наследодател М. Г.,а именно децата му К. Г.,В. Г. и Г. Б.,е постигнато съгласие относно разпределянето помежду им на останалите в наследство земеделски земи и горски имоти и в съответствие с това съгласие всеки от тримата е установил фактическа власт върху определените при тази неформална делба имоти. Прието е,че от 2000г.,когато са реституирани процесните имоти,до подаване на исковата молба за делба през 2011г.,докогато са изминали повече от 10 години,С. В.,М. И. и В. В. са упражнявали фактическата власт върху имотите,определени на техния наследодател В. Г..
По отношение на субективния елемент на владението е прието,че постигнатото между преките наследници на М. Г. устно съгласие за разпределение на подлежащите на възстановяване имоти е поддържано и манифестирано от сънаследниците и впоследствие,тъй като в съответствие с него всеки от тримата е подал отделно заявление за възстановяване на собствеността върху определените му по силата на устното съгласие имоти и всеки от тях,респ. наследниците му,след реституцията е започнал да упражнява фактическата власт върху възстановените по съответните преписки имоти,което сочи според въззивния съд,че всички са се съобразявали с първоначалните уговорки относно разпределянето на имотите чрез неформалната делба. Поради това е прието,че установената фактическа власт е била осъществявана със знанието и съгласието на останалите наследници на общия наследодател при зачитане на първоначалните им уговорки относно разпределяне на наследството.
Според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос дали делба,извършена по устно споразумение между съделителите преди реституцията,е действителна и поражда помежду им права и задължения,вкл. и правото на собственост върху имотите,паднали се в дял на отделните съделители- въззивният съд е приел,че правото на собственост е придобито от С. В.,М. И. и В. В. по давност,а не въз основа на устното споразумение за поделяне.
Останалите,поставени от касатора въпроси,според настоящия състав следва да бъдат обобщени и уточнени с оглед указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС както следва: Ако преди възстановяването на собствеността между сънаследниците на лицето, притежавало земеделските земи и горски имоти преди обобществяването им,е постигнато съгласие за разпределянето на тези имоти общо по площ, необходимо ли е последващо съгласие и демонстрация на намерение за своене след възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ,за да се приеме,че е налице намерение възстановените в реални граници имоти да се владеят от отделните наследници за себе си.
С оглед особеностите на настоящия случай,липсата на конкретно разрешение в практиката на съдилищата на така формулирания въпрос и необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл.79 ЗС в подобни хипотези, касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.02.2013г. по гр.д.№2597/2012г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от К. М. Г. касационна жалба с вх.№9638/04.04.2013г.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 25.00 лв./двадесет и пет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена,делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: