Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
С о ф и я, 05 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 27 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от председателя – съдия Бойка Попова
касационно дело № 423 / 2008 година
Подадена е касационна жалба от защитник на подсъдимия С. Р. С. от гр. С..
Предмет на жалбата е въззивна присъда от 23.01. т.г., постановена от Софийския градски съд по в н о х д № 3104 / 2007 г, която се оспорва с позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1 т.2 НПК, като се иска отмяната й.
Подсъдимият не участва в третоинстанционното производство. Процесуалният му представител – адв. К. Трифонова от АК София поддържа оплакванията в жалбата пред Върховния касационен съд .
Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :
С първоинстанционната присъда от 05.06.2007 г, постановена по н.д. № 726/2007 г от Софийския районен съд, подсъдимият С. Р. С. е признат невинен и оправдан по предявеното срещу него обвинение по чл. 195, ал.1 т. 3 и 4 НК – квалифицирана кражба на авточасти за 220 лева от лек автомобил марка „ Ф. Г. „ с д.к. № С* собственост на С. Х. К. , осъществена в периода 13-15.09.2006 г в гр. С..
Присъдата е проверена по протест на прокурора. Софийският градски съд я е отменил и е постановил нова, с която е признал подсъдимия виновен по посоченото обвинение и го е осъдил да изтърпи наказание от 1 / една / година лишаване от свобода ефективно.
На основание чл. 25 във връзка с чл. 23 НК наказанието е групирано с друго наказание лишаване от свобода по споразумение, постигнато по н.д. №2804/2006 г на СРС. Определено е за изтърпяване общо наказание в размер на 1 / една/ година лишаване от свобода ефективно.
Новата въззивна присъда се оспорва по касационен ред с възражения против съдебната оценка на доказателствените материали, представени от прокурора. Претендира се отмяната й и потвърждаване на оправдателната присъда, издадена от първоинстанционния съд.
Така заявеното касационно искане не може да бъде удовлетворено и не само защото третата инстанция не разполага с такива правомощия, понеже предмет на проверката са въззивните съдебни актове / виж, чл. 346 НПК /, а не присъдите на основния съд, които не подлежат на пряк касационен контрол.
Въззивната присъда в случая не подлежи на отмяна, защото не страда от приписваните й с жалбата недостатъци.
Вярно е, че мотивите на присъдата и решението съдържат различен прочит и оценка на доказателствените източници по делото.
Когато проверява фактическата правилност на първоинстанционната присъда, поначало въззивната инстанция има процесуалното задължение да извърши собствен анализ и тълкуване на доказателствената основа, в резултат на което законът допуска тя да достигне до фактически констатации, различни от тези на основния съд – арг. от чл. 336, ал.1 т.2 НПК.
Именно такъв е и процесния случай. Оценката на събраните в съдебното производство доказателства, дадена от въззивния съд, е правилната, защото държи сметка не само за разпоредбите по чл. 14 НПК, но и за правилата на формалната логика.
В тази връзка СГС е изпълнил също така и процесуалното си задължение по чл. 339, ал.3 във връзка с чл. 305 НПК да аргументира убедително констатацията, че касационният жалбоподател е автор на инкриминираното деяние, именно защото е тълкувал доказателствата по делото според действителното им съдържание. Съдът е посочил, че липсата на процесуална възможност да се ползват обясненията на подсъдимия и на св. Ц. Р. от досъдебната фаза, не дискредитира обвинителната теза, при условие, че по делото има доказателствени източници, които разобличават обвиняемото лице .
За разлика от основния съд, СГС не се е доверил на обясненията, които подсъдимият е дал по повод намерените върху предния капак на ограбения автомобил дактилоскопни следи от дланите му / отразени в надлежно изготвен протокол за оглед, респект., предмет на изследване от съответната експертиза/. Правилно въззивният съд е посочил, че тези обяснения не могат да обслужат успешно защитната теза, защото са лишени от правдоподобност и житейска логика .
Ето защо В К С прие, че процесуалната дейност на СГС по оценка на доказателствата по делото е надлежна. Изследването на обстоятелствата по чл.102 НПК е обективно, всестранно и пълно. Затова доказателствените факти, приети от въззивния съд, са задължителни и за третата инстанция.
Фактическите положения, залегнали в новата присъда, предопределят приложението на престъпния състав по чл. 195, ал.1 т. 3 и 4 НК, по който касационният жалбоподател следва да понесе отговорност.
Посоченото изчерпва пределите на касационната проверка, очертани с жалбата. Затова присъдата на въззивния съд следва да остане в сила.
Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал..1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 23.01.2008 г, постановена по в н о х д № 3104/2007 г от СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :