ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№499
София, 01.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.05.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 946 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 53 от 09.01.2017 год., по т.д.№ 4535/2016 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 4717 от 08.06.2016 год., по гр.д.№ 4840/2015 год. и е уважен предявения от М. И. С. срещу касатора, като ответник, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ за сумата над 70 000 лв. – обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния фактически съпруг А. Д. Д. на 32 години – б.ж. на [населено място], [община], Хасковска област, настъпила в резултат на ПТП на 17.10. 2013 год. в землището на [населено място],Хасковска област.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, касационни основания по чл.281, т.З ГПК.
Позовавайки се на липсата на конкретни и ясни мотиви по приложението на чл.52 ЗЗД, сочещо на неяснота относно причините за определяне на обезщетение на ищцата в значително завишен размер от обичайните за обезвреда на неимуществените вреди от деликт, касаторът основно възразява срещу извода на въззивната инстанция, че сумата от 120 000 лева -разлика между полученото от същата от обезщетение от 30 000 лв. по предходно дело между страните и пълния размер на исковата и претенция от 150 000 лв., се явява справедлив паричен еквивалент на понесените от нея морални болки и страдания, в резултат от процесния пътен инцидент. Според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, при определяне следващото се на С. обезщетение по реда на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, решаващият състав на Софийски апелативен съд не е отчел и обстоятелството, че тя е живяла без брак със загиналия Д. в непродължителен период преди настъпване на смъртта му, че е останала да живее в къщата на последния, че е пълнолетна и има и други близки и приятели, както и общо дете, създадено приживе със същия, които ще и бъдат опора и утеха и е присъдил неотговарящо на принципа на справедливост по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за обезвреда.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован с предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното и материално право: 1. „Следва ли при постановяване на съдебното си решение, въззивният съд да изложи мотивите, обусловили решението му за потвърждаване на първоинстанционното решение, в които да обсъди в пълнота събраните по делото доказателства, с оглед доводите и възраженията на страните?’; 2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? „и 3. „ Съставлява ли релевантен факт от значение за определяне размера на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди по преките искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ жизненият стандарт в страната и обществените критерии за справедливост към момента на увреждането? „
Като израз на поддържаното противоречие по първия от формулираните въпроси е са посочени: TP № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на отделни състави на ВКС: № 157 от 11.02.2016г., по т.д.№ 3638/2014 г.; № 13/02.02.2016 г., по гр.д.№ 4287/2015 г. на IV г.о.; 0 32 от 15.03.2016 г., по гр.д.№ 2526/2015 г. на III г.о., а по въпрос № 2 – ППВС № 4/68 г..
Във вр. с въведеното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на въпрос № 3 са цитирани: ППВС №4/68 г., и решения по чл.290 на ВКС,ТК: № 95/2009 г., по т.д.№ 355/2009 г. на I т.о.; № 151 от 12.11.2013 г., по т.д.№ 486/2012 г. на II т.о.; № 130 от 09.07.2013 г., по т.д.№ 699/2013 г. на II т.о.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал. 1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на
допълнителната процесуална предпоставка за достъп до касация -селективното основание по 1 на чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност е оспорила и по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производство по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски градски съд, в частта, с която пряката искова претенция по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ е била уважена за разликата над 70 000 лв. решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че определеното обезщетение за обезвреда в общ размер от 150 000 лева се явява справедлив паричен еквивалент на понесените от ищцата неимуществените вреди от смъртта на б.ж. на [населено място], [община], Хасковска област -А. Д. Д., неин фактически съпруг, настъпила на 17.10. 2013 г. год. в резултат на пътно- транспортно произшествие, виновно предизвикано от застрахования по застраховка“Гражданска отговорност “ водач на л.а.“ Фолксваген Шаран“, с per. № X 2045 ВН.
Позовавайки се на ангажираните в първоинстанционното производство гласни доказателства, които е подложил на самостоятелен анализ, наред с останалия доказателствен материал по делото, въззивният съд е преценил, че следващото се на ищцата обезщетение за обезвреда понесените морални болки и страдания е определен от първостепенния съд при съобразяване на всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства – създадените фактически семейни отношения с починалия преди смъртта му, съществувалите помежду им взаимна обич, разбирателство, привързаност и хармония, моралната и материална подкрепа, която загиналият Д. е оказвал на фактическата си съпруга в ежедневните и грижи по отглеждане на общо им дете, психическият шок от внезапната му загуба и тежестта на понесените от нея негативни емоции, трайните последици, които причинява преживяното от нея в емоционалния и свят на млада 30 -годишна жена, останала сама да полага всички необходими грижи за отглеждане на невръстното им дете, младата възраст на самия починал, поради което е изградил краен правен извод, че не се налага намаляването му, съобразно искането на застрахователя.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси, като обусловили крайния изход на делото, отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият от така формулираните прави въпроси е свързан със задължението на въззивния съд, произтичащо от императивната разпоредба на чл.235, ал.2 ГПК, но е некоректно поставен, доколкото касаторът въобще не посочил конкретните доводи и доказателства, които са останали необсъдени в съобразителната част на обжалвания съдене акт.
Видно от мотивите в обжалваното въззивно решение, те макар и кратки съдържат собствените правни съждения на въззивния съд по допустимите и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, анализ на събраните по делото доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Следователно при постановяване на въззивното решение Софийски апелативен съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, част от която цитирана и от касатора и изразена и в служебно известните на настоящия съдебен състав: ППВС № 1/53г., TP № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС и в решения чл.290 ГПК на ВКС: № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106 /2010 г. II т.о., № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на II т.о. и мн. други.Същата е в смисъл, че въззивният съд, като съд по съществото на спора е длъжен да се произнесе след като подложи на самостоятелна преценка ангажираните по делото доказателства и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението.
Поставените материалноправни въпроси с № 2 и № 3,всъщност се свеждат до приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия от деликт.
Недоказано е твърдението, че даденото с обжалвания съдебен акт тяхно разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в цитираното от касатора ППВС № 4/68 год. и посечените решения по чл.290 ГПК .
Според същата тази практика, формирана и от множеството служебно известни на настоящия съдебен състав решения, постановени по реда па чл.290 ГПК, понятието „справедливост“ по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които решаващият съд следва да съобрази, преценявайки доказателствения материал по делото.
Затова, като е определил размера на следващото се на ищцата обезщетение за причинените и морални вреди, вземайки предвид както момента на реализиране на увреждащото ПТП, степента на действителна близост между починалия и ищцата, с която приживе е живял на съпружески начала, роденото от връзката им дете, младата възраст на двамата, създадените помежду им хармонични отношения, внезапния характер на настъпилата загуба, шока от преживяното и цялостното му негативно отражение върху психическо и емоционално здраве на ищцата, на стандарта и на живот, въззивният съд не се е отклонил от тази задължителна практика на касационната инстанция при разрешаване на поставения правен въпрос.
Що се отнася до социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието, ориентир за която са и лимита на отговорност на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, твърдението на касатора, че не са взети предвид при определяне на обезщетението, не съответства на данните по делото. Видно от мотивите на първоинстанционния акт, макар да не е изложил подробни аргументи, съобразявайки годината на настъпване на вредата съдът явно е съобразил и тези обстоятелства. Липсата на изрично обсъждане на същите от страна на въззивния съд не означава, че тези обстоятелства не са взети предвид, а че решаващият състав на Софийски апелативен съд е възприел всички посочени от СГС като релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД и конкретния размер обезщетение за обезвреда обстоятелства, но е дал превес на някои от тях, като младата възраст на ищцата, фактическото и съжителство със загиналия, роденото от връзката им дете. Тази преценка, обаче, относима към обосноваността на обжалвания съдебен акт не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК и като ирелевантна за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не следва да бъде обсъждана.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че от значение е действителното съдържание на фактическите или брачни отношения между претендиращия обезщетение за неимуществени вреди и загиналото лице, а не формалното наличие на сключен граждански брак и аргумент в подкрепа на изложеното са приетите дори в значително по- ранен етап от развитие на обществено иконимическите отношения ППВС № 4/61г. и ППВС 5/69г., според които жената, която е живяла във фактическо съпружеско съжителство с пострадалото лице, има право на обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо изложените в противен смисъл доводи на процесуалния представител на касатора за приоритета на брачната връзка и п., като правно несъстоятелни не могат да бъдат споделени. Отделен е въпросът, че те са в несъответствие и съвременното развитие на обществото ни.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.З ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени своевременно претендираните деловодни разноски, възлизащи на сумата 2 400 лв. с ДДС, реално заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.03.2017 г. и фактура № 6865 от 20. 03.2017 г. адвокатско възнаграждение, неоспорено по реда на чл.78, ал.5
ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на въззивното решение на Софийски апелативен съд№ 53 от 09.01.2017 год., пот.д.№ 4535/2016 год..
ОСЪЖДА ЗД [фирма], със седалище [населено място] да заплати на М. И. С., с ЕГН: [ЕГН] сумата 2 400 лева / две хиляди и четиристотин лева/, съдебно деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: