Р Е Ш Е Н И Е
№ 499
С о ф и я, 15 ноември 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 н о е м в р и 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов
ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова
Николай Дърмонски
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 474/2010 година.
Производството пред касационната инстанция е инициирано с жалба на защитника на подсъдимия Ц. Д. Л. от Габрово адв.Р.Балтова от АК-Габрово с предмет нова въззивна присъда № 102 от 14.07.2010 г. по ВНОХД № 101/2010 г. на окръжен съд-Габрово, която се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият Л. поддържа наведените в жалбата доводи и моли атакуваната присъда да бъде отменена и оправдан по предявеното му обвинение по чл.129, ал.1 от НК.
Върховният касационен съд провери обжалваната присъда съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 127/16.02.2010 г. по НОХД № 114/2009 г. Габровският районен съд е признал подсъдимия Ц. Д. Л. от Габрово за виновен в това, че на 07.09.2008 г. в Габрово, в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия Х. И. И. от Габрово с тежка обида, умишлено му е причинил средна телесна повреда – престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв, като е признат за невинен и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.129, ал.1 от НК.
Със същата присъда той е признат за невинен в това по същото време и място да е унищожил противозаконно чужда движима вещ – очилата на Х. И. И. на стойност 40,50 лв – маловажен случай и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.216, ал.4 вр.ал.1 от НК.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който я е протестирал в оправдателните й части с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й и явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова за осъждането му по двете предявени обвинения с налагане на съответните наказания лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Присъдата е била обжалвана и от подсъдимия с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявените му обвинения.
С присъда № 102/14.07.2010 г. по ВНОХД № 101/2010 г. Габровският окръжен съд е отменил първоинстанционната в частта й досежно признаването на подс.Л. за виновен в извършване на престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.1 от НК и освобождаването му на основание чл.78а, ал.1 от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, вместо което го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, коригирал е размера на присъдените в тежест на подсъдимия разноски по делото, а в останалата част е потвърдил същата.
Така постановената въззивна присъда се атакува пред касационната инстанция в наказателно-осъдителната й част от защитника на подсъдимия адв.Р.Балтова с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствените материали и извеждане на правно значимите факти, заради незаконосъобразността му – неправилното приложение на материалния закон с искане към касационната инстанция тя да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Тезата си за невинност жалбоподателят обосновава със собствените си обяснения, дадени за пръв път в съдебното следствие пред районния съд, считайки ги подкрепени от показанията на св.Н.Радев, от представените от него писмени доказателства – справка за предоставените от него таксиметрови услуги в отрязъка от време от 3,30 до 4 часа след полунощ на 07.09.2008 г. в Габрово, спирайки се критично на показанията на пострадалия и на другите трима от компанията му, които счита за компрометирани. Именно на тази основа се гради оплакването му за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивната осъдителна по чл.129, ал.1 от НК присъда. В по-голямата си част тези му доводи са били поднесени още на първата инстанция и с основание са били отхвърлени и от въззивния съд.
Неоснователно е възражението за съществено процесуално нарушение поради противоречие в присъдата относно датата на инкриминираното деяние. Наистина, при излагане на фактическата обстановка съдът е допуснал грешка в мотивите относно годината на деянието (вместо 2008 г. е посочил 2009 г.), но при излагане на решаващите му изводи, за правната квалификация на деянието тази година е посочена правилно (както и в диспозитива на новата въззивна присъда), поради което не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие между диспозитив и мотиви, още повече, че за вярната дата на събитието страните са събирали доказателства, в частност и жалбоподателят, и не е ограничено никому правото на защита, нито пък може да се направи извод, че не е ясна волята на съда относно това обстоятелство.
Безспорно е установено, че процесната нощ както пострадалият св.Хр.И., така и приятелите му св.К., св.Г.С. са били употребили алкохол, обясняващо известното им разминаване относно часа, когато се е разиграл конфликтът на първия с подс.Л.. За разлика от тях св.Н.К. е по-прецизна, като показанията й и нейното обаждане за помощ на телефон 166 дават възможност категорично да се установи този час – около и малко след 4 часа след полунощ.. На следващо място, веднага при идването на полицейските служители на местопроизшествието (от което подсъдимият се е бил оттеглил) те са били уведомени за модела на таксиметровия автомобил и отличителните надписи, които впоследствие са били установени върху него при явяването на водача му с МПС-то за справка в РПУ-Габрово. Всички преки очевидци на случилото се са категорични относно автора на побоя над пострадалия, когото веднага разпознали в полицейското управление в лицето на жалбоподателя Л., при разпитите им в съдебното следствие безпротиворечиво са го описали по външност и облекло, като са уточнили и в коя фаза от развитието на конфликта между двамата и от каква позиция са го възприели. Абсолютно голословни са възраженията за недоказаност да е избит от корен постоянен зъб на св.И. (открит на местопроизшествието, описано мястото на избиването му при прегледа от стоматолога д-р Ив.И. и в съдебномедицинското удостоверение на д-р Ст.Рачев)), а не инплант или т.н. “граден” зъб, като в тази насока заключението на тройната комплексна СМЕ е изключително подробно и аргументирано, включително и при защитата му в съдебно заседание. И двете инстанции по фактите, като причина за случилото, са приели отправената към подсъдимия обида (напсувал го), потвърждаващо се от показанията на св.И. и св.Г. Или, основните факти от кръга на чл.102 от НПК достатъчно аргументирано са извлечени от доказателствените материали, като няма превратно ценени или игнорирани, съответно изложени са в необходимия обем съображения относно сочените от жалбоподателя противоречия в свидетелските показания и защо се отхвърлят твърденията му обективно да не е могъл да бъде на процесното място и в соченото време от денонощието, включително и недостатъчната им подкрепа в показанията на св.Радев.
По отношение обаче на същественото за отговорността на подсъдимия обстоятелство в какво психическо състояние е извършил деянието, дало отражение върху правните изводи на двете съдилища, въззивният е допуснал нарушение на правилата на чл.13 и чл.107, ал.2, 3 и 5 от НПК. Съдът по принцип правилно приема, че само от факта на отправяне на обида от страна на пострадалия към подсъдимия не може да се направи извод да е довела последния до състояние на силно раздразнение и до смекчаване отговорността му, както и че по делото няма събрани доказателства “за емоционалното състояние на подсъдимия и за това как е възприел обидата”, като го упреква обаче щото не бил оказал съдействие за събиране на такива доказателства, което пък отнело възможността чрез СППЕ да се направят изводи в тази насока. За субективната страна на деянието без мотиви приема, че е осъществено при евентуален умисъл, без да излага и съображения защо отрича прекия умисъл при нанасяне на удари с объл твърд тъп предмет по тялото и в лицето на св.Иванов, както и при нанасяне на удари с крак в същите области. По този начин съдът не е изпълнил задължението си да направи всичко необходимо за разкриване на обективната истина по делото, включително и да събере доказателства, които смекчават отговорността на подсъдимия. Последният не само не е длъжен да оказва каквото и да е съдействие при събирането и проверката на доказателствените материали, поначало той може и да не дава обяснения по делото, каквато първоначална позиция жалбоподателят е заел в хода на досъдебното производство. При наличните обективни данни за отправена му от пострадалия псувня, че веднага след това взел от таксито продълговат предмет, с който започнал да нанася удари в гръб по тялото и в лицето на поваления от това св.И., както и да го рита, а при намесата на приятелите му ги псувал, обиждал с цинични изрази и направил опит да ги нарани, то поведението му е налагало изследване и оценка от страна на психолог и психиатър, още повече, че в обвинителния акт като причина за извършване на деянието се сочи именно отправената му обида, макар и недостатъчна, според прокурора, за преквалификация на деянието му в такова по чл.132 от НК, каквато жалбоподателят алтернативно е претендирал при предявяване на разследването, а после и пред двете инстанции по фактите. Преценката за наличието, респективно липсата на състояние на силно раздразнение като следствие от действията на пострадалия (по посочените в закона начини) е правен въпрос, но тази преценка следва да почива на обективни данни, установени със съответните доказателствени средства и проверени чрез предвидените в НПК способи, сред които са експертните заключения. Необходимостта от професионален психиатричен и психологически анализ при преценката на такова състояние се обуславя от особеностите на отделния индивид, както с обективни, така и субективни фактори, с каквито умения и знания съдът не разполага ( в каквато насока първоинстанционният съд неумело се позовава на непосредствените си възприятия за “личността на подсъдимия”). Като е отрекъл необходимостта от назначаването на СППЕ и ограничил обхвата на доказателствения анализ за психическото състояние на подсъдимия при осъществяване на деянието, съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при извеждане на фактическите си констатации и правни изводи, което сочи на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Това налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на закритото заседание по чл.327 от НПК с оглед назначаване на съдебнопхиатрична и психологическа експертиза (евентуално, след преразпит на свидетели-очевидци) за установяване наличието или липсата на състояние на силно раздразнение при осъществяване на деянието, за което е обвинен жалбоподателят, след което да могат да се направят категорични и еднопосочни изводи за правната му квалификация, включително и относно формата на вината на дееца.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 102 от 14.07.2010 г. по ВНОХД № 101/2010 г. на окръжен съд-Габрово и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на закритото заседание по чл.327 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: