Решение №499 от 15.6.2010 по гр. дело №1720/1720 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
                                                          
                                                           №  499
 
                                            София    15.06.2010г.
 
                                               В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                          
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на осми юни през две хиляди и десета година в състав :
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА             ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
     ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
 
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1720 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от С. Т. М. от гр. П. молба с вх. № 2* от 13.08.2009г. за отмяна на влязлото в сила решение № 674 от 24.04.2008г. по гр.д. № 499 по описа за 2008г. на Окръжен съд Пловдив. Мотивирана е с твърдение за лишаване от възможност за участие в делото – в нарушение на разпоредбите на чл.42 от ГПК/отм./, изразяващо се в неправилно изпращане на призовки и съобщения на личния й а. ,вместо на изрично посочения съдебен такъв. Искането е за отмяна на постановеното решение на ПРС и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор,по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,след като обсъди направеното искане,изразените становища и доказателствата по делото,намира молбата за основателна по следните съображения :
Искането е за отмяна на влязло в сила решение,с което е отхвърлен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ/с решение от 20.08.2004г.по гр.д. № 9691/03г.районният съд го е уважил,въззивният го е оставил в сила с решение от 5.01.2005г.по гр.д. № 2457/04г., с решение № 84 от 8.02.2008г.по гр.д. № 727/05г. ВКС го е отменил и върнал за ново разглеждане,след което въззивният съд с решение № от 24.04.2008г.по гр.д. № 499/08г.,като е отменил постановения от районния съд акт, го е решил по същество –като е отхвърлил предявените обективно съединени искове/. Твърди се в подадената молба,че вследствие на нарушаване на разпоредбата на чл.42 ал.1 от ГПК/отм./ страната е била лишена от възможност да участва в делото,тъй като независимо,че още в исковата молба /пред първата инстанция/,а по-късно и във въззивната/с подадена нарочна молба/ е посочила съдебен а. за призоваване-този на ангажирания пълномощник по делото/адвокат М. /,призовките за заседанията във въззивния съд и съобщението за постановения въззивен акт/след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС/ са били изпратени на личния й а. и пред вид връщането им с отбелязване :”лицето е напуснало адреса”-е прието,че е налице редовно уведомяване по чл.51 ал.2 от ГПК /отм./Отделно- представя и копие от личната си карта,за установяване на обстоятелството,че постоянния й а. е този,от който призовката е върната в цялост с отбелязване :”лицето е напуснало адреса”.
При тези данни,които коректно са изложени от страната и отговарят на фактите по делото,настоящият съдебен състав приема молбата за отмяна за основателна. С изпращане на призовката за проведеното единствено открито съдебно заседание на 24.03.2008г. и след това на постановения съдебен акт на адреса на страната,вместо на посочения от нея съдебен адрес/в случая адреса на кантората на пълномощника на страната/-въззивният съд е лишил страната от възможност да участва в делото,да ангажира доказателства,да изрази становище и съответно да се запознае с постановения съдебен акт. Лишаването от възможност за участие е поради нарушаване на съдопроизводствени правила, обезпечаващи участието на страните в производството и по-специално на чл.42 от ГПК/отм./,понастоящем чл.39 от ГПК, който установява възможността за страната да посочи лице в седалището на съда (съдебен адрес), на което да се връчват призовките и съобщенията. Като е предвидил подобна възможност /за връчване на представител/,законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната,която поради липса на достатъчно правни знания,поради прекомерна ангажираност,влошено здравословно състояние или по други причини-не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова- е натоварила друго лице /притежаващо съответната компетентност,възможности и организация/ с извършването-вместо него на необходимите процесуалните действия,изискващи спазване на преклузивни срокове,изготвяне на становища,предварителна подготовка. Разгледана по този начин-нормата на чл.42 от ГПК/отм./не може да се тълкува разширително. Същата установява задължение за съда-когато страната е посочила в седалището на съда –лице,на което да се връчват съобщения-съдебен адресат/както е в случая/- връчването задължително да се извърши на това лице. Логиката е,че щом като страната е преценила,че личното й уведомяване би било затруднено или неудобно/а в случая от представените три експертни решения се установява,че ищцата е с влошено здравословно състояние/ и е посочила съдебен а. ,считайки,че така процесуалните й права биха били по-добре защитени,като изрично е уведомила за това съда, последният не може да пренебрегне изразеното желание,изпращайки й съобщенията на друг адрес. В случая –съдът вместо да счете,че е налице редовно уведомяване по чл.51 ал.2 от ГПК /отм./, е следвало да уведоми страната на посочения от нея съдебен адрес. Като не го е направил е лишил страната от възможност да участва в делото,което е основание /съгласно чл.303 ал.1 т.5 от ГПК/ за отмяна на постановения от него акт. Делото следва да се върне на същия съд /друг състав/ за ново разглеждане.
Спазен е тримесечния срок, за подаване на искането за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК,който тече от деня на узнаване на решението по чл.305 ал.1 т.5 от ГПК. В случая,тъй като решението не е съобщавано на молителката – тя е научила за него –след като е направила справка в деловодството. Видно от подадената заявка,това е станало на 22.07.2009г.,а молбата за отмяна е от 13.08.2009г.
Мотивиран от изложеното,на основание чл.307 ал.3,във вр.с чл.303 ал.1 т.5 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
 
Р Е Ш И :
 
 
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 674 от 24.04.2008г. по гр.д. № 499 по описа за 2008г. на Окръжен съд Пловдив и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
 
2.
 

Scroll to Top