О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 21.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 349 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 3966 от 29.06.2011г. по гр.д.№ 775/2001г. на СГС е отменено решение от 02.08.2000г. по гр.д.№ 7952/1997г. в частта, с която е отхвърлена претенцията на Л. Л. Т. по чл. 108 от ЗС против Н. С. Н. по отношение на ? ид.ч. от парцел V-390 от кв 25 по плана на София м.”Б. път” с площ 1128 кв.м. и вместо това е признато за установено по отношение на Н. С. Н., че Л. Л. Т. е собственик на ? ид.ч. от нива в землището на [населено място] м. “П.”, част от която идентична с п. V-390 от кв. 25 по регулационния план на “Б. път-Б.” от 1960г., а по сега действащия план от 1998г. на в.з.“Б. път” съставляващ п.ІХ-541 кв. 25, оцветен в зелено скица № 2 към заключението на в.л. В. Т. Г. от 18.11.2002г., съставляваща неразделна част от решението и тази ответница е осъдена да предаде владението върху тази част. Уважен е установителен иск, предявен от Л. Т., като е признато за установено по отношение на К. Й. К., Е. И. Н., О. П. О., К. Г. О., С. и Д., че тя е собственик на ? ид.ч. от същия имот Оставено е в сила решението на РС в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от О. О. Ю., К. О. Ю. и Д. Д. Ю. против Н. С. Н. за другата ? ид.ч. от същия имот. Отхвърлен е и предявеният от тях установителен иск по отношение на останалите ответници за същия имот.
Постъпила е касационна жалба от Н. С. Н. против решението в частта, с която е уважен иска по чл. 108 от ЗС против нея за 1/2 ид.ч. от имота. Счита, че решението в тази част е неправилно, тъй като с уважения с влязло в сила решение иск по чл. 7 от ЗВСОНИ е установена нищожността на договора за отстъпване право на строеж само до размер на ? ид.ч., а би могло да се реституира само 1/4 ид.ч., че не може да се ревандикира 1/2 ид.ч. щом не е уважен иска по чл. 7 от ЗВСОНИ изцяло.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.“какво е съдържанието на понятието “имота да съществува във вида, в който е одържавен по смисъла на чл. 1 от ЗВСОНИ”. По този въпрос се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. 2. учреденото и реализирано право на строеж, за което е признато до размер на ? ид.ч., че е нищожно по иск по чл. 7 от ЗВСОНИ пречка ли е за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС и променен ли е имота по смисъла на чл. 1 от ЗВСОНИ По този въпрос се твърди противоречие с Р № 338 от 30.03.1995г. по гр.д.№ 777/1994г. и ТР № 1/1995г. т.2 3.какви са последиците от непредявяването на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ против някой от страните по сделката в едногодишния преклузивен срок и какъв е обема възстановено право на собственост.
Касационна жалба е подадена и от Д. Д. С. и О. О. Ю. с която обжалват решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях субективно пасивно съединени искове Считат, че неправилно съдът е приел, че припадащата се на наследствените им права ? ид.ч. от имота не е реституирана щом не са предявили иск по чл. 7 от ЗВСОНИ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса: щом е уважен иска по чл. 7 от ЗВСОНИ за припадащата се на ищеца идеална част от наследството следва ли да се счита прогласено за нищожно цялото придобивно основание от държавата и за останалата част, която не е била предмет на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ. Твърди се основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касация.
Всеки от жалбоподателите оспорва подадената жалба от другата страна.
Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение са, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът ги преценява като допустими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е от Л. Л. Т. О. О. Ю., К. О. Ю. и Д. Д. Ю. иск по чл. 108 от ЗС против Н. С. Н. и по чл. 97 от ГПК /отм/ против останалите ответници К. Й. К., Е. И. Н., О. П. О.-ков, К. Г. О., С. и Д.
Ищците са наследници на Л. Х. Ю., починал на 25.03.1967г. Л. Л. Т. е негова дъщеря и получава 1/2 от наследството, а О. О. Ю., К. О. Ю. и Д. Д. Ю. са наследници на неговия син О. Л. Ю., починал 1990г.Наследодателят е придобил с н.а.183/1943г. нива от 2,6 дка, а по точни измервания 1776 кв.м., който имот е отчужден от него по ЗОЕГПНС с решение № 2332/11.11.1948г. Съставен е А. № 4775/27.08.1949г. По първия план, одобрен 1960г. имота описан в този нот. акт е п. V-390 от кв. 25, а по сега действащия план е парцел ІХ-541 от кв. 25. На основание решение № 34/16.10.1958г. на СГНС е сключен договор на 31.10.1058г., с който е отстъпено право на строеж на И. Г. М. и К. Й. К. за изграждане на вила върху държавно место с площ 1500 кв.м., идентично с имота, отчужден от наследодателят на ищците. По спогодба, от 31.03.1989г. по гр.д.№ 2493/1980г. цялата вила и правото на строеж за нея е получено в дял от К. Й. К.. В имота е имало вилна сграда с площ 55 кв.м., построена с позволителен билет № 266/29.09.1961г., която според показанията на св. Д. е съборена към м. ноември 1997г. Главният архитект с писмо от 04.09.1997г. е установил съществуването в имота на вила с площ 55 кв.м. СТУ е установила, че към 20.03.1998г. сградата е съборена и в имота има само дървена барака. С н.а. № 172/1996г. К. К. и съпругата му Е. И. Н. продават на Н. С. Н. процесния имот. Тя го продава на О. П. О. и съпругата му К. Г. О. с н.а. № 67/09.06.1998г., но сделката е прогласена за нищожна с влязло в сила решение на 08.10.2002г. по гр.д.№ 7422/1999г.
С решение № 194 от 17.08.2010г. по гр.д.№ 505/2009г. на ВКС І гр.о. на ВКС е уважен иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, предявен от Л. Л. Т. против К. Й. К. и Е. И. Н., като е признато за установено, че договорът от 31.10.1958г., с който е учредено право на строеж върху държавна земя за ? ид.ч. от урегулиран имот с площ 1500 кв.м., сключен между ИК на СГНС и И. Г. М. и К. Й. К. е нищожен поради нарушение на чл. 1 от УНПИКЖС /отм/ В мотивите на решението, постановено в производство по чл. 290 от ГПК е прието, че ответниците К. К. и Е. Н. са активно легитимирани да отговарят по иска за целия имот независимо, че правото на строеж е отстъпено на две лица поради обстоятелството, че между тях е извършена делба и ответниците са получили в дял целия имот. Прието е, че искът по чл. 7 от ЗВСОНИ следва да се предяви против собствениците на имота към момента на влизане в сила на реституционния закон, тъй като няма правен интерес иска да се води против тези, които не са запазили собствеността си върху имота поради разпореждания преди това.
Въззивният съд е приел, че е реституирана само наследствената част на Л. Т. и е уважил иска по чл. 108 от ЗС против Н. Н. за възстановената й част. Н. е признала, че упражнява владение върху него По отношение на останалите ответници е уважен само предявеният от нея установителния иск. Прието е, че щом договорът за учредяване право на строеж е нищожен за ? ид.ч., то тази част се ползва без основание от ответницата. За другата ? ид.ч., поради това, че не е проведен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ от останалите ищци е прието, че те не се легитимират като собственици. Прието е, че тази част не е във вида, в който е била при отчуждаването поради реализиране на отстъпеното право на строеж, чиято нищожност за тази част не е установена, респективно тази част не е възстановена.
По въпроса в жалбата на ответницата Н. “.какви са последиците от не предявяването на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ против някой от страните по сделката в едногодишния преклузивен срок и какъв е обема възстановено право на собственост” и в жалбата на ищците Д. Д. С. и О. О. Ю. “щом е уважен иска по чл. 7 от ЗВСОНИ за припадащата се на ищеца идеална част от наследството следва ли да се счита прогласено за нищожно цялото придобивно основание от държавата и за останалата част, която не е била предмет на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ”, решението на възивния съд е в съответствие със съдебната практика.
В Р № 187/16.04.2009г. по гр.д.№ 1577/2008г. на ВКС ІІ гр.о. е разгледан характера на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ. Прието е, че този иск е специален установителен иск, който може да се предяви в едногодишен срок от влизане на закона в сила и неговият предмет е прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по член 1 и член 2 от ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица, в резултат на което се възстановява собствеността върху тези имоти на лицата от които тези имота са били отнети или на техните наследници. Страните по така заявената претенция са обвързани от силата на пресъдено нещо и черпят права от съдебния акт, постановен по заявен иск по член 7 от ЗВСОНИ. Държавата не е страна по тези производства и не може да черпи каквито и да било права по постановените по тези искове решения. В този смисъл е ТР № 1/1995г. на ОСГК. С Р № 405/16.05.2000г. по гр.д.№ 1556/1999г. ІV гр.о., посочено от касаторката Н. е прието, че предявяване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ от един от наследниците не ползва останалите, защото са обикновени другари. Тези решения са постановени по отменения ГПК. С Р № 36/01.02.2012г. по гр.д.№ 211/2011т. на І гр.о. постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че когато иска по чл.7 от ЗВСОНИ е уважен за съответната идеална част на предявилото го лице, за останалата идеална част от имота, купувачът по оспорения договор запазва правата си и макар договорът да е обявен за нищожен изцяло, тази нищожност не рефлектира върху патримониума на държавата-продавач, защото идеята на законодателя не е да връща в нейния патримониум имотите по чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ. Ако част от наследниците не предявят иск по чл. 7 от ЗВСОНИ, за техните идеални части сделката остава в сила. Обжалваното решение на въззивния съд е в същия смисъл. Следователно не е налице противоречива съдебна практика – чл. 280, ал.1 т.2 от , решението не е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика – чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, а наличието на такава сочи на липсата и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК Затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Съдържанието на понятието “имота да съществува във вида, в който е одържавен по смисъла на чл. 1 от ЗВСОНИ” е изяснено н т.2 от ТР № 1/1995г. Прието е, че когато след одържавяването е реализирано строителство, терена има обслужващо предназначение и не се рестиутира. Това се отнася обаче само за общата хипотеза, когато одържавения имот е в патримониума на държавата, общината, или еднолично търговско дружество с държавно, респективно с общинско имущество. Този въпрос има специфично разрешение в хипотезата когато е отстъпено право на строеж върху държавна земя, то е реализирано, а в последствие е установена нищожността на акта, с което е отстъпена суперфицията, но само за идеална част. Тази част, за която отстъпеното право на строеж не е прогласено за нищожно с иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, терена, макар и останал държавна собственост не може да се реституира поради това, че е реализирано строителство. В този случай собствеността върху сградата е отделна от терена, но той има обслужващо предназначение.. За частта, за която иска по чл. 7 е уважен – ? основанието за отстъпване право на строеж е прогласено за нищожно и половината сграда е станала приращение кът терена, който е държавна собственост. За тази част е отпаднала пречката за реституция – имота не е в трето лице, а остава в държавата, а реализираното строителство е без отстъпено право на строеж. Идеята на иска по чл. 7 от ЗВСОНИ, както вече се посочи в цитираното решение по чл. 290 от ГПК не е имота да се върне в патримониума на държавата. Затова тази реституирана част се държи от ответницата без основание. Различното третиране на едно и също придобивно основание в зависимост от успешното провеждане на иска по чл. 7 от ЗВСОН е предопределено от специфичния характер на този иск, което бе разгледано по предния въпрос. Наличието на непротиворечива съдебна практика сочи на липса на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касация по първия въпрос от касационната жалба на Н. Н..
Изложеното се отнася и за втория формулиран въпрос в тази касационна жалба – учреденото и реализирано право на строеж, за което е признато до размер на ? ид.ч., че е нищожно по иск по чл. 7 от ЗВСОНИ пречка ли е за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС и променен ли е имота по смисъла на чл. 1 от ЗВСОНИ По този въпрос се твърди противоречие с Р № 338 от 30.03.1995г. по гр.д.№ 777/1994г. и ТР № 1/1995г. т.2 на ОСГК. С тези решения се приема,че не подлежи на реституция терена, върху който е реализирано строителство, поради това, че той има обслужващо предназначение. Както вече се посочи, тези решения не се отнасят за специфичната хипотеза, когато отпадне поради уважаване на иск по чл. 7 от ЗВСОНИ частично отстъпеното право на строеж, защото целта на този иск не е да връща в патримониума на държавата имущество по чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ, а след отпадане на разпореждането, то да се реституира.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по двете касационни жалби. За претендираните деловодни разноски, формирани от адвокатски хонорар не е представено доказателство, че същия е платен, поради което не се присъждат.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3966 от 29.06.2011г. по гр.д.№ 775/2001г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 73817 от 10.08.2011г., подадена от Н. С. Н. и по касационна жалба № 74611 от 15.08.2011г., подадена от Д. Д. С. Ю. и О. О. Ю..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: