Решение №499 от 22.6.2009 по гр. дело №1370/1370 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И Е
 
№ 499
 
София, 22.06.2009 година
       
 В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо   гражданско отделение  , в съдебно заседание на  двадесети май     две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                               ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                              
                                                             
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1370/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
 
Производството е по чл.218а ал.1 ГП. /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГП. обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
ПК”П” с. К., В. област е обжалвала въззивното решение на В. окръжен съд № 301 от 15.12.2007г. по гр.д. № 512/2007г.
Ответникът Е. А. Н. не е подал писмен отговор по реда на чл.218г ГП. /отм./.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С решение № 268 от 26.10.2004г. по гр.д. № 94/2004г. Видинският районен съд е осъдил ЕТ „Е” с. С., Община В. да отстъпи собствеността и предаде владението на част от първия етаж от масивната сграда, разположена в кв.18 пл. № 190 по плана на с. С., представляваща 85.69 кв.м., на П. кооперация „П” с. К..
С молба от 05.02.2007г. ищецът по делото, ПК”П” с. К., В. област е поискал тълкуване на решението по реда на чл.194 ГП. /отм./, действал към момента на сезирането на съда във връзка с възникнал спор относно предмета на ревандикация по образуваното изпълнително дело № 2* на частен съдебен изпълнител В. Т.
С обжалваното решение В. окръжен съд е оставил в сила решение № 491 от 27.07.2007г. по гр.д. № 94/2004г. на В. районен съд, с което е отхвърлено искането за тълкуване на влязлото в сила решение. Въззивният съд е приел, че както в исковата молба, така и в мотивите имотът е индивидуализиран само с неговата площ и поради това не е налице неясно решение.
Въззивното решение е неправилно. Очевидно е, че диспозитивът на влязлото в сила решение от 26.10.2004г. по гр.д. № 94/2004г. е неясен, защото в него не е описана с граници реалната част от обекта, предмет на ревандикация, а квадратурата не е съществен индивидуализиращ признак на недвижимите имоти. Именно тази неяснота стои в основата на възникналите спорове за точния смисъл на решението при прилагане на правните му последици. Действията на съдебния изпълнител, който е назначил вещо лице, за да индивидуализира обекта са били отменени от съда по реда на чл. 332 и сл. ГПК/ отм./. В това производство е прието, че диспозитивът е непълен, но съдия изпълнителя няма правомощия да го тълкува, от което следва, че при това съдържание на диспозитива, влязлото в сила решение № 268 от 26.10.2004г. по гр.д. № 94/2004г. на В. районен съд не може да бъде изпълнено , следователно са налице предпоставките на чл.194 ал.1 ГП. /отм./. Вярно е, че границите на спорната реална част от търговската сграда, построена в имот пл. № 190 кв.18 по плана на с. С., Община В. не са посочени нито в диспозитива, нито в мотивите на решението, но тълкуване може да се допусне и тогава , когато от мотивите може да се разкрие действителната воля на съда, макар тя да не е изрично изразена.
В мотивите на решението от 26.10.2004г. по гр.д. № 94/2004г. на В. окръжен съд е прието, че ПК”П” с. К., Община В. е собственик на частта от първия етаж на търговската сграда, която е извън предмета на договора, сключен с нот.акт № 169/ 2001 г. и че ответникът ползва помещения , в които се помещава фурна. От неоспореното заключение на вещото лице е установено, че продадените две помещения са тези в южната част на етажа с входове от юг и изток обозначени с № 1 и 4 на изготвената скица, а ПК”П” е останала собственик на останалите помещения. При тези данни съдът незаконосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл.194 ГП. /отм./ поради което на основание чл. 218б ал.1 б.”В” ГП. /отм./ обжалваното решение следва да се отмени и делото да се реши по същество от настоящата инстанция като се допусне тълкуване на решението в смисъл, че реалната част от имота, за която е уважен ревандикационния иск обхваща помещенията извън 1 и 4 от скицата на вещото лице П. и без стълбището към втория етаж на сградата.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯВА въззивното решение на В. окръжен съд № 301 от 15.12.2007г. по гр.д. № 512/2007г., с което е оставено в сила решението на В. районен съд № 491 от 27.07.2007г. по гр.д. № 94/2004г. и вместо него на основание чл.194 ал.1 ГП. /отм./ ПОСТАНОВЯВА:
ТЪЛКУВА диспозитива на влязлото в сила решение № 268 от 26.10.2004г. по гр.д. № 94/2004г. на В. районен съд в смисъл, че реалната част от първия етаж от сградата, построена в кв.18 пл. № 190 по плана на с. С., на която е осъден ЕТ „Е” с. С., Община В. да отстъпи собствеността и предаде владението на П. „П” с К. , В. област обхваща помещения № 2* и 6 по скицата на вещото лице П. П. от 19.06.2007г., която приподписана от настоящия съдебен състав да се счита за неразделна част от решението.
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top