Р Е Ш Е Н И Е
№ 499
София, 27.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 27 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1429/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК /отм/.
Б. Й. Т. и Л. Г. Т.,двамата чрез своя процесуален представител а. П. К. са обжалвали решението на Софийския градски съд от 19.09.2007г по гр.д. № 1773/2000г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 15.07.1999г по гр.д. № 5746/97г. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете им, предявени на правно основание чл.108 ЗС срещу М. П. Г. и „Н” О. гр. С. за предаване владението върху дворно място от 773 кв.м., представляващ имот с пл. № 1* от кв.35 в гр. С. м.”Л”-8-ми микрорайон при съседи: североизток- И. С. парцел ****Х кв.155,северозапад- Х. Т. Д. , К. Й. Х. и П. С. П. , югоизток- С. К. и р. Беравица / дере/ югозапад- Х. Н. **** за имот 143.
В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийския градски съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение и прие следното:
Оплакванията са неоснователни.
Делото е било изяснено от фактическа страна: с договор от 12.03.1957г Б. М. С. обещал на Б. Й. Т. да му прехвърли собствеността върху 625 кв.м. част от нива-,цялата от 24.9 дка,находяща се в землището на гр. С. м. Лозище кв. Модерно предградие за сумата 6 250 леваговореното прехвърляне на било осъществено и за това, позовавайки се на придобивна давност-владение продължило от 1957г до 1980г,ищците Т. искали съдът като ги признае за собственици по отношение на наследника на продавача ответника М. П. Г. да го осъди него и втория ответник „Н” О. гр. С. да предадат владението му.
Ищците не са можели да се легитимират като собственици на спорния недвижим имот,не само че не са имали решение от Службата по земеделие и гори,с което да им е била възстановена собствеността върху земеделската земя но и по още допълнителни съображения.
Тогава когато е бил сключен договорът- 12 март 1957г и когато е била изплатена изцяло сумата за „продажба” по него- 5 май 1968г, българското законодателство не е допускало правни сделки с незастроени недвижими имоти на територията на Столичната община да се извършват по реда на чл.19 ЗЗД без издадено разрешение от Софийския градски народен съвет.. Тогава е действал Указ за реда за прехвърляне правото на собственост върху частни незастроени имоти на територията на СГНС И. бр.61/57г и Наредба за прилагане на Указа И. бр.94/57г.
Във вестник „И” бр.90 от 11.11.1958г е бил публикуван Закон за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти,който е бил приложим за София и окръжните градове,а през 1961г е бил приет и Закона за одобрение на Общия градоустройствен план на София- И. бр.89 /61г. Съгласно чл.1 от Правилника за приложение на Указа за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти И. бр.46 от 8.06.1962г „Правни сделки за прехвърляне право на собственост,както и за учредяване или прехвърляне на други вещни права….. върху незастроени или застроени с малоценни постройки урегулирани имоти /парцели/ и неурегулирани земи във и извън регулационните,съответно градоустройствените планове /ниви,ливади,овощни градини, гори и др./ в цялата страна се извършва чрез изпълнителните комитети на общинските народни съвети съгласно ЗРПВПВННИ…”
В конкретния случай предварителният договор не е бил обявен за окончателен,вероятно, тъй като не са били налице изискванията по посочените нормативни актове.
През 1973г-Д. В.бр.26 от 30 март 1973г- е влязъл в сила Законът за собствеността на гражданите /ЗСГ/,който в чл.29 изрично е разпоредил че не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти и вещни права по чл.15 ако : т.1 за които се е прилагал Законът за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти,ако давността не е изтекла до влизането му в сила и т.2-ако владението е било придобито на основата на предварителен договор,който не може да бъде обявен за окончателен.
Или до 1980г, до когато както се е твърдяло в исковата молба,че ищците владяли „закупената” част, те не са станали собственици. След това т.н.”давност” е прекъсната и претенциите са били предявени след повече от 10 години.
При това положение,ищците не са можели да се легитимират като собственици. Нивата на „праводателя” Б. М. С. е била внесена в ТКЗС,независимо от това дали я е бил включил в заявлението си или не,тя е била обобществена. През 1971г по Заповед № 253 от 21.06.1971г на Министерство на архитектурата и благоустройството стопанския блок-ниви и ливади на ТКЗС са били одържавени, общо 538 800 кв.м.-вж. акт за държавна собственост,приложен на л.34. Този имот също е попаднал в регулационния план одобрен със заповед № РД-50-09-563/13.12.1987г на ЖК „Л” 8 микрорайон и бил отреден за „О”. За частта от т.н. нива за която ищците са представили предварителен договор,назначената по делото техническа експертиза на инж. Т е докладвала,че за тази част наследникът на Б. М. П. Г. се бил снабдил с нотариален акт и че имотът бил отчужден на трето лице.
Ако имотът се е считал за имот в регулация за него са били приложими разпоредбите по посочените по-горе нормативни актове. Ако е бил земеделска земя, редът за възстановяване собствеността е именно по ЗСПЗЗ, по който закон е допустимо придобиването по давност и тогава когато земеделската земя е била обект на сделка с предварителен договор. Този ред ищците не са спазили и за това съобразно стриктното спазване на разпоредбите на материалния закон, Софийският градски съд е отхвърлил исковете.
Решението на Софийският градски съд е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд от 19.09.2007г по гр.д. № 1773/2000г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: