Р Е Ш Е Н И Е
№ 499
гр.София, 07 декември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 2374/2011 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия М. Г. Г. против присъда № 230/01.07.2011 год. по въззивно нохд № 150/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, в която се мотивира искането за отмяна и оправдаване на подсъдимия с допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.
Частният обвинител и граждански ищец А. К. А. не е направил възражение срещу подадената жалба.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения, че няма допуснати нарушения от поддържаните.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на правомощията си и намира:
Санданският районен съд с присъда № 2869/10.11.2010 год. по нохд № 6/2008 год. признал подсъдимите В. Н. Т. и М. Г. Г. за невиновни в това на 17.03.2007 год. в гр. Сандански в съучастие като извършители да са причинили средна телесна повреда на св.А. и ги оправдал по обвинението по чл.129, ал.2 вр.чл.20, ал.2 НК.
Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 2 000 лева, които подсъдимите да заплатят на гражданския ищец А. солидарно със законните последици и отхвърлил за разликата до 10 000 лева като неоснователен.
Осъдил подсъдимите да заплатят държавна такса и разноски.
Благоевградският окръжен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 150/2011 год. отменил присъдата на районния съд в наказателната й част и признал подсъдимите за виновни по предявеното им обвинение по чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. При предпоставките по чл.54 НК ги осъдил на по 1 година лишаване от свобода, изпълнението на които наказания на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Потвърдил присъдата в гражданско-осъдителната й част и в частта относно дължимите държавна такса и разноски.
Въззивното производство е образувано по протест от заместник районен прокурор с искане да бъдат осъдени подсъдимите по обвинението по чл.129, ал.2 вр.чл.20, ал.2 НК. Въззивният съд е обсъдил и анализирал доказателствения материал и като приел, че е събран по предвидения процесуален ред и оценен с оглед действителния му смисъл обосновал решението си, че фактическата обстановка е правилно установена. Мотивирал отказа си да приеме, че уврежданията, които пострадалият А. е получил след нанесените му множество удари с твърди тъпи предмети-свити юмруци и ръце, изразяващи се във фрактура на костите на носа с изкривяване и деформация на носа наляво е лека телесна повреда. Изводите, че е осъществен състава на чл.129, ал.2 вр.ал.1 и са установени обективните и субективните признаци е основал на данни, съдържащи се в показанията на свидетелите за обективното поведение на подсъдимите при конкретната обстановка, за механизма на причиняване на уврежданията, писмените доказателствени средства и в заключенията на медицинските експертизи за резултата и последиците-увреждане, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изложил е подробни правни съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, че подсъдимите следва да носят отговорност за нанесена средна телесна повреда на пострадалия по смисъла на чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК, поради което и доводът за нарушение на закона е неоснователен. Това увреждане е довело до постоянно разстройство на здравето с характер да не създава опасност за живота на пострадалия-деформациите на носа затрудняват носовото дишане, и то е с постоянен характер, и коригирането може да стане единствено по оперативен път. Без своевременно оказана специализирана медицинска помощ полученото счупване на носната кост с изкривяване и деформация на носа води до трайно, постоянно затруднение на носовото дишане. За да вземе решение в мотивирания според изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК смисъл въззивният съд се е съобразил и с постоянната съдебна практика, включително и с разясненията в Постановление № 3/1979 год. на Пленума на ВС, т.13.
Извеждайки правните изводи въз основа на правилно установената фактическа обстановка за извършено престъпление, което е по-тежко наказуемо и след като е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.336, ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.334, т.2 НПК. Затова е отменил първоинстанционната присъда в протестираната наказателна част и е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за виновни да са извършили престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
Неоснователно се поддържа, че размерът на обезщетението не съответства на резултата и последиците. Правилно въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че двамата подсъдими следва да носят гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД след като е установено от доказателствения материал по несъмнен начин, че пострадалият е претърпял болки и страдания в резултат на увреждането, което е в причинна връзка с противоправното поведение на подсъдимите. Размерът на неимуществените вреди 2 000 лева отговаря на действително установените и конкретно извършеното от подсъдимите, поради което е справедлив и съответстващ на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.
Наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода в определения му размер и с приложението на чл.66, ал.1 НК е съответно на принципа по чл.35, ал.3 НК и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо. Взети са предвид и правилно оценени всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Изводите за обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия са изведени от данните за чистото му съдебно минало, степента на участие, начина на извършване на престъплението, резултата и последиците, въздействието върху пострадалия и обществото, подбудите, младата възраст. Макар и да не са изброени подробно всички относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства очевидно съдът ги е взел предвид, за да направи извод, че в посочения размер при значителен превес на смекчаващите обстоятелства наказанието ще изпълни целите и преди всичко на специалната превенция.
С оглед на изложеното за липса на нарушения от поддържаните, определени като касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 230/01.07.2011 год. по въззивно нохд № 150/2011 год. на Благоевградския окръжен съд по жалбата на подсъдимия М. Г. Г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/