О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
С., 01.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков т.д. №1909/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.282 ал.2 ГПК.
В касационната жалба на Агенцията за хората с увреждания – [населено място] против Решение №502 от 22.12.2014г., постановено по гр.д.№603/2014г. по описа на Врачански ОС е направено искане от жалбоподателя по чл.282 ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение. В отговора на касационната жалба пълномощникът на ответното дружество [фирма] – [населено място] излага съображения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба без да взима отношения по направеното искане по чл.282 ал.2 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди направеното искане по чл.282 ал.2 ГПК в касационната жалба, намира следното:
Производството по т.д.№1909/15г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о. е образувано по касационната жалба на Агенцията за хората с увреждания –гр.С. против Решение №502 от 22.12.2014г., постановено по гр.д.№603/2014г. по описа на Врачански ОС. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на Врачански РС, постановено на 30.06.2014г. по гр.д.№807/2014г., с което е отхвърлен изцяло иска на Агенцията за хората с увреждания за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 12 620.19 лв. С първоинстанционното решение и с въззивното решение са присъдени разноски в полза на ответното дружество за съответната инстанция.
Искането на касатора, направено в самата касационна жалба за спиране на изпълнението на въззивното решение, не е конкретизирано, поради което следва да се предположи, че за отнася до присъдените разноски от въззивната инстанция. Доколкото Агенцията за хората с увреждания е ищец в исковото производството /няма приет за разглеждане насрещен иск/ и доколкото с въззивното решение е потвърдено решението за отхвърляне на иска, то в случая няма постановено осъдително въззивно решение спрямо Агенцията по същество, което да може да бъде предмет на искане за спиране по чл.282 ал.2 ГПК. Спирането по чл.282 ал.2 ГПК е способ за защита срещу последиците на невлезли в сила въззивни съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива – по изричното разпореждане на чл.404 ал.1 ГПК, са единствено осъдителните решения. В тази връзка не подлежат на принудително изпълнение въззивните решения в частта за разноските, в която част те имат характер на определение и попадат извън кръга на решенията, за които може да се иска спиране по чл.282 ал.2 във вр. с чл.404 ал.1 ГПК.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Агенцията за хората с увреждания – [населено място], с която по реда на чл.282 ал.2 ГПК се иска спиране изпълнението на Решение №502 от 22.12.2014г., постановено по гр.д.№603/2014г. по описа на Врачански ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.