5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
[населено място] ,23,04,2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари , през две хиляди и четиринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Клавдия Дали, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4111 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47 т.2 ЗМТА .
Образувано е по иск на М. Т. П. , за отмяна на арбитражно решение № 497, постановено на 12.09.2013 год. от арбитър ad hoc Бисерка Газдова , по арбитражно дело под същия номер, с което ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 3 407,78 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от постановяване на арбитражното решение до заплащането й , на основание договор за револвиращ заем / ДРЗ / – № [ЕГН] от 14.09.2009 год..Ищцата твърди,че предвид неподписване на Общите условия към сключения с [фирма] договор за револвиращ заем,единствено съдържащи арбитражна клауза,липсва валидно сключено арбитражно споразумение / чл.47 т.2 вр. с чл.7 ал.2 ЗМТА /. Възразява срещу арбитражната компетентност както с доводи ,че арбитражното производство противоречи на норми от публичноправен ред, установяващи компетентност единствено на националните съдилища , така и с твърдението , че разгледалият спора конкретен арбитър не е посочен в Общите условия по договора за револвиращ заем. Не оспорва уведомяването си за образуваното арбитражно производство, като твърди, че с отправения от нея отговор е предявила преждепосоченото възражение за липса на валидно арбитражно споразумение,както и че изрично е възразила за разглеждането на спора от арбитраж. Позовава се на предварително образувано с идентичен предмет , между същите страни, арбитражно дело пред Арбитражен съд „ Арбитер Юстициарум „ със седалище в [населено място], прекратено , поради приета, след възражение на ответницата – настоящ ищец , некомпетентност на конкретната арбитражна институция.
Ответникът – [фирма] – оспорва иска като неоснователен , позовавайки се на факта на изричното приемане от ищцата на ОУ на ДРЗ на физически лица / версия 16.02.2008 год.,чиято относимост не е оспорвана /, съдържащи арбитражна клауза / чл.18 / , съгласно чл.298 ал.1 т.1 вр. с чл. 286 – 287 ТЗ. По отношение останалите доводи,вкл. този за предходно прекратено арбитражно производство , по предявени идентични искове на ответника срещу М. Т. , но образувано пред Арбитражен съд „„ Арбитер Юстициарум „ СНЦ , ответникът счита, че същите не попадат в никоя от предвидените в чл.47 ЗМТА хипотези, отделно от неяснотата и бланкетността им. С прекратяване на предходно образуваното арбитражно производство не е формирана сила на пресъдено нещо по претенцията на заемодателя , с оглед което и за същия е налице правен интерес от последващо предявяване на същите искове .
Искът е предявен от легитимирана страна , срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – арбитражен съд ad hoc , като видно от обратна разписка по товарителница № 1051003687599 на [фирма] , пратката по същата – процесното арбитражно решение – е доставена на ищцата на 19.09.2013 год. , предвид което с депозирането на исковата молба на 22.10.2013 год. е спазен преклузивния срок по чл. 48 ал.1 ГПК.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства , Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение , приема за установено следното : С решение № 497 от 12.09.2013 год. на арбитър ad hoc Бисерка Газдова , по арб.дело под същия номер , М. Т. П. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 3 407,78 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от постановяване на арбитражното решение до заплащането й , на основание договор за револвиращ заем / ДРЗ / – № [ЕГН] от 14.09.2009 год., като са присъдени и разноски . Арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл.13.1 от ОУ, която в представената като относима към момента на сключване на ДРЗ версия на ОУ от 16.02.2008 год. има различно, неотносимо към уговаряне на арбитраж , съдържание . Такава клауза , обаче, се съдържа в чл. 18 на същите ОУ, съгласно която всички спорове от или във връзка с договора за револвиращ заем /ДРЗ / , вкл. породените от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност , изпълнение или прекратяване , ще бъдат отнасяни за разрешаване до някой от посочените в същите арбитри ad hoc , надлежно сезирани от която и да е от страните. В изброените арбитри фигурира и разгледалият спора арбитър Бисерка Газдова. Видно е от представено извлечение от ОУ – версия 01.02.2013 год., че арбитърът е имал предвид именно тези ОУ – актуализирани , идентично съдържащи арбитражна клауза и името на арбитър Бисерка Газдова , в разпоредбата на чл.13.1 , цитирана в арбитражното решение. Действително не са представени приподписани от ищцата Общи условия на ДРЗ за физически лица,но в представения договор за револвиращ заем / раздел VІ, б. В / М. П. е удостоверила изрично с подписа си обстоятелството, че при подписването му приложимите Общи условия към ДРЗ за физически лица са й били предадени, същата се е запознала внимателно с тях и ги е приела без забележки и със задължението да ги спазва, като съставляващи неразделна част от договора.Ищцата не е оспорила автентичността на подписа си под договора.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира иска неоснователен по следните съображения :
С оглед установеното по-горе съдържание на договора за револвиращ заем, съдържащ клауза , изрично установяваща знание на клиента за съдържанието на ОУ на ДРЗ на физически лица , вкл. получен препис от същите / неопровергано с доказателства , като факт изцяло в доказателствена тежест на ищцата / , декларираното внимателно запознаване със същите преди сключването на договора и приемането им без забележки и със задължение за спазване , като неразделна част от договора , искът с правно основание чл. 47 т.2 ЗМТА , обоснован с неспазена писмена форма съгласно чл. 7 ал.2 пр. 1 ЗМТА , се явява неоснователен . С приемането на Общите условия – версия 16.02.2008 год. , на основание чл. 298 ал.1 т.1 вр. с чл. 287 ТЗ , същите са обвързали ищцата и с включената в тях писмена арбитражна клауза, неизменена досежно уговорения вид арбитраж и съгласуваните между страните компетентни арбитри ad hoc и с последващите ОУ на ДРЗ на физически лица – версия 01.02.2013 година. И в двете версии арбитър Бисерка Газдова фигурира като възприет от страните възможен арбитър за разрешаването на спора, предвид което противният довод на ищцата е фактологично опроверган. Ако ищцата възразява срещу приложимостта на новите , актуализирани ОУ,то е налице арбитражна компетентност съгласно ОУ при действието на които е сключен договора, което действие не би могло да отпадне единствено с приемането на нови Общи условия към ДРЗ на физически лица от заемодателя . Ако пък се позовава и на действието на ОУ версия 01.02.2013 год., то както се посочи по-горе, чл.13.1 съдържа изрично арбитър Бисерка Газдова,като уговорен възможен арбитър .
Ирелевантно към основание по чл.47 ЗМТА е възражението за предходно образувано и прекратено арбитражно дело между страните, с идентичен предмет, пред институционален арбитраж „ Арбитер Юстициарум „. Не се касае за предходно разрешен по същество между страните идентичен материалноправен спор , нито преценката на различна от настоящата арбитражна институция, относно компетентността й по конкретния спор , се явява обвързваща и за настоящата, изключвайки допустимостта на така образуваното последващо арбитражно производство, ако би се приело, че се касае косвено за довод по чл.47 т.3 ЗМТА .
Доводът на страната за противоречие на правораздаването от арбитраж, респ. на арбитражното решение , на норми от публичноправен ред е по начало неконкретизиран, като евентуално възможен такъв по чл.47 т.3 пр.2 ЗМТА. Ако се касае за довод за противоконституционност на пар.3 ПЗР на ЗМТА, уреждащ приложимост на ЗМТА и между страни с местожителство или седалище в Република България, то неясно и немотивирано е на коя конкретна конституционна норма този законов текст – относим към уредбата на доброволния вътрешен арбитраж – противоречи, като настоящият състав не съзира противоречие. Арбитражното правораздаване се основава на свободно формирана, взаимна воля на страните , за отнасяне разрешаване спора им пред различна от съдебната правораздавателна институция, поради което и чл.47 ЗМТА урежда защита срещу недействителността на самото арбитражно споразумение или срещу обвързващите правни последици на арбитражно решение при липсващо изобщо споразумение, дължимо поначало в писмена форма , като условие за действителност на арбитражната клауза . Тази защита е уредена именно в гарантиране страните срещу злоупотреба при нематериализирано от тях изобщо или материализирано , но при порок на волята, изявление за арбитражно споразумение, т.е. в гарантиране доброволността на избора и самия избор за разрешаването на спора чрез арбитраж , който пък избор е проявление на принципа за свободата на формиране на волята.
С оглед гореизложеното, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Ответната страна е заявила своевременно искане за възмездяване на разноски, но не е доказала понасянето им – заплатено адвокатско възнаграждение от 350 лв., поради което и същото не следва да се присъди в тежест на ищцата .
Водим от горното , Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Т. П., с правно основание чл. 47 т.2 ЗМТА, за отмяна на арбитражно решение № 497 / 12.09.2013 год. по арб.дело № 497 / 2013 год. на арбитър Бисерка Газдова .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :