4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА…………. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3109 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е извънинстанционно, по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано e както по молбата (с вх. № 6840/29.ІХ.2014 г. по описа на ОС-Враца, но подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК на датата 26 септември с.г.) на М. В. Б. от София, както и по молба (с вх. № 6841/29.ІХ.2014 г. по описа на ОС-Враца, но подадена също по пощата на датата 26 септември с.г.) на [фирма]-гр. К.. Исканията на тези двама молители, общо представлявани по пълномощие от един и същ адвокат от САК, са за отмяна на влязлото в сила решение № 342 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 25.ІІ.2013 г., постановено по т. дело № 4515/2012 г., с което, в хипотезата по чл. 705, ал. 2, предл. 2-ро ТЗ, е било отказано утвърждаване на план за оздравяване на предприятието на [фирма] (в Н.).
Молителят М. В. Б., така както и молителят [фирма]-гр. К., основават идентичните си искания за отмяна на това влязло в сила на датата 27 юни 2014 г. въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а под условието на евентуалност – и на основанието по чл. 304 ГПК.
Ответното по тези две молби за отмяна [фирма] (в несъстоятелност) не е ангажирало становище на своя синдик М. Д. нито по тяхната допустимост, нито по тяхната основателност.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да са постъпили в пределите на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и да са били подадени от надлежни страни във въззивното пр-во пред САС, както молбата на М. В. Б. от София за отмяна на горепосоченото въззивно решение на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и по чл. 304 ГПК, така и тази на [фирма]-гр. К., ще следва да се преценяват като процесуално недопустими.
Съображенията за отмяна на дадения ход на делото по същество и за оставянето им без разглеждане са следните:
Гл. ХХІV от сега действащия процесуален закон (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) е озаглавена „Отмяна на влезли в сила решения”, но това не означава, че възможен предмет на така уреденото извънинстанционно производство са всички съдебни решения. Напротив то е допустимо само по отношение на тези от тях, на които е присъща сила на пресъденото нещо, т.е. единствено за постановените в исков процес – независимо от вида на иска и конкретния резултат от разглеждането на въведеният с него спор по същество. В този смисъл са и задължителните да съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ППВС № 2/29.ІХ.1977 г., които не са изгубили значението си и при действието на новия ГПК.
В процесния случай не е спорно, че предмет на двете идентични искания за отмяна е едно и също влязло в сила въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, с което по същество е било отказано утвърждаването на план за оздравяване на предприятието на [фирма] (в несъстоятелност) на основание правомощието на решаващия съд по чл. 705, ал. 2, предл. 2-ро ТЗ. Ноторно е, че ако влязлото в сила решение бе в противоположен смисъл, т.е. за утвърждаване на плана за оздравяване на предприятието на длъжника, същото винаги би имало за своя главна последица прекратяването на производството по несъстоятелност /чл. 707, ал. 1 ТЗ/, а това го приравнява към съдебната спогодба. Последната – съгласно изричната разпоредба на чл. 234, ал. 3 ГПК – има значението на влязло в сила решение. Следователно, по аргумент за противното, такова значение не би могло да има онова влязло решение на съда по чл. 613 ТЗ, респ. на въззивната инстанция, с което е отказано да бъде утвърден съответният оздравителен план и така, съгласно чл. 710 ТЗ, се отива към друг етап на пр-вото за универсално принудително изпълнение: постановяването на решение по чл. 710, предл. 3-то ТЗ за обявяване на същия длъжник в несъстоятелност.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното определение от 18.І.2016 г. за даване ход на настоящето дело по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. В. Б., ЕГН [ЕГН] от София /с вх. № 6840 от 29.ІХ.2014 г. по описа на ОС-Враца/ за отмяна на влязлото в сила решение № 342 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 25.ІІ.2013 г., постановено по т. д. № 4515/2012 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и, под условието на евентуалност – на основание чл. 304 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], област В. /с вх. № 6841 от 29.ІХ.2014 г. на ОС-Враца/ за отмяна на влязлото в сила решение № 342 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 25.ІІ.2013 г., постановено по т. д. № 4515/2012 г., на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и, под условието на евентуалност – на основанието по чл. 304 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3109 по описа за 2015 г.