5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 697/2010 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр.София,28.01.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 697/2010 година
Производството е образувано по иск на „Л..ком”ООД,[населено място], предявен на основание чл.47, т.6 от Закона за международния търговски арбитраж/ЗМТА/ за отмяна на решението на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация /Т. при НЮФ/, постановено на 26.02.2010 год. по вътрешно арбитражно дело № 54/2009 год. С това решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Л..ком”ООД,[населено място] срещу [фирма],[населено място] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 100 000 евро, представляваща платена гаранция /задатък/ съгласно сключен между страните договор от 08.10.2008 год., както и обективно съединения иск за неустойка по същия договор в размер на сумата 50 000 евро.
Ищецът твърди, че е налице хипотезата на чл.47, т.6 ЗМТА поради нарушение на арбитражната процедура в частта й относно постановяване на арбитражното решение и нарушение на повелителните разпоредби на чл.39, ал.1 и сл.ЗМТА. Иска се отмяна на постановеното арбитражно решение, тъй като в противоречие на изразеното от арбитражния състав единодушно мнение за уважаване на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД на проведено закрито заседание, впоследствие е било постановено решение в обратен смисъл, подписано от арбитър М. С. Х. с особено мнение, което е приложено към арбитражното решение.
Ответникът по делото [фирма],[населено място] поддържа становище, че не е налице твърдяното основание за отмяна на постановеното арбитражно решение, тъй като текстът на чл.47, т.6 ЗМТА има предвид противоречие на арбитражната процедура с повелителни норми на закона, а не дали арбитражният състав я е спазил. Излага доводи, че окончателното решение на арбитражния състав е обективирано в подписания от тримата арбитри съдебен акт, който съответствува на нормите на правилника на Т. при НЮФ и разпоредбите на ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Видно от данните по делото, с решение от 26.02.2010 год., постановено по вътрешно арбитражно дело № 54/2009 год. състав на Т. при НЮФ е отхвърлил като неоснователен предявеният от „Л..ком”ООД,[населено място] срещу [фирма],[населено място] иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 100 000 евро, представляваща платена гаранция /задатък/ по сключен между страните договор от 08.10.2008 год., както и обективно съединения иск за неустойка по същия договор в размер на сумата 50 000 евро. Решението е изготвено в писмена форма, подписано е от тримата членове на арбитражния състав разгледал делото, като единият от арбитрите е изразил особено мнение по отношение на отхвърления иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, приложено към постановеното арбитражно решение. В съдържанието на изложението си арбитър М. Х. освен възраженията си по съществото на материалния спор относно основателността на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е посочила, че при проведеното обсъждане преди постановяване на решението съставът единодушно е решил да уважи този иск, а в представеното й за подпис решение искът по чл.55 ЗЗД е отхвърлен без да е проведено ново гласуване в подкрепа на този обратен резултат.
Предявявайки иска по чл.47 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение ищецът се позовава на основанието посочено в т.6 на цитираната разпоредба. В производството по този иск съдът не е оправомощен да проверява правилността на постановеното арбитражно решение по съществото на спора, респ. да изследва материалноправните отношения, които арбитражната клауза заложена в чл.5 от сключения между страните процесен предварителен договор от 08.10.2008 год. обслужва. Контролът, който държавният съд упражнява по силата на чл.47 ЗМТА не е инстанционен и се осъществява само по повод и в рамките на конкретно наведени в исковата молба основания, които са изчерпателно изброени в цитираната правна норма, поради което не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително.
Съгласно чл.47, т.6 ЗМТА, на която се позовава ищеца, арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяна докаже, че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва или противоречи на повелителни разпоредби на този закон – когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Под арбитражен съд законът има предвид конкретния решаващ състав, който се състои от един или повече арбитри, а не арбитражната институция, пред която е отнесен за разрешаване спора – в случая Т. при НЮФ. Посочената хипотеза се отнася не за всяко процесуално нарушение при разглеждане на делото и постановяване на арбитражното решение, а само за конкретно посоченото, което е свързано с формирането на решаващия орган и съобразяването на арбитражната процедура със закона и постигнатото между страните споразумение. Пороците на съдебното решение не са основания за отмяна по чл.47 ЗМТА освен изрично изброените.
В чл.11 и чл.12 ЗМТА е уреден съставът и конституирането на арбитражния орган. Тези разпоредби намират приложение доколкото страните не са уговорили процедура за образуването му или ако уговорената процедура противоречи на императивни норми на закона. В случая такава процедура е налице, тъй като Т. при НЮФ има Правилник, уреждащ правилата за арбитражното производство, приет от Съвета на директорите на НЮФ на 24.07.1997 год., чиито норми не противоречат, а са в съответствие с разпоредбите на ЗМТА. Разглеждането на спора и постановяването на арбитражното решение е извършено въз основа на този правилник съобразно арбитражното споразумение между страните, съдържащо се в чл.5 от договора им. Съгласно чл.24 и чл.25 от Правилника, когато решаващият орган е колективен и се състои от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър, които от своя страна избират председател на решаващия орган. Ако ищецът или ответникът не посочат арбитър, такъв се назначава от председателя на Търговския арбитражен съд.
В случая, видно от данните по делото, конституирането на решаващия арбитражен орган е извършено в съответствие с посочените правила, като делото е разгледано от надлежен състав в рамките на неговата компетентност съобразно волята на страните, изразена в цитираната арбитражна клауза, която ги обвързва в избора им на орган, който да разреши спора им и процедурата за разглеждането му. Спорът е арбитрируем и арбитражното производство е проведено съобразно приетите в Правилника процесуални правила, които не противоречат на нормите на ЗМТА. Арбитражното решение е валидно, тъй като е изготвено в писмена форма, съдържа необходимите реквизити и е подписано от тримата арбитри, участвували при разглеждането на делото. Съгласно чл.49 от Правилника решението се взема с мнозинство на гласовете, а не с единодушие както твърди ищеца, поради което изразеното особено мнение на един от членовете на състава не опорочава постановения акт. Спазена е необходимата форма, а волята на решаващия орган е изразена ясно в съдържанието му. Така постановеното решение е окончателно и слага край на спора, тъй като не подлежи на обжалване. Начинът за постигане на това окончателно решение не подлежи на съдебен контрол, освен ако същото е плод на престъпление, основано е на подправен документ, подкуп на арбитър или измама на едната страна от другата и др., каквито данни липсват по делото, а и ищецът не твърди такава хипотеза, която евентуално би могла да се квалифицира като основание по чл.47, т.3, пр.второ, но във всеки случай не е поддържаното от ищеца основание по т.6 на същия.
С оглед на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото от ищеца в исковата му молба основание по чл.47, т.6 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на спора в полза на ответника по делото следва да се присъдят поисканите и направени от него разноски в настоящото производство в размер на сумата 9 000 лева – адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 02.11.2010 год.
Водим от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Л..ком”ООД,[населено място] иск за отмяна на основание чл.47, т.6 ЗМТА на арбитражното решение на Т. арбитражен съд при Националната юридическа фондация[населено място], постановено на 26 февруари 2010 год. по вътрешно арбитражно дело № 54/2009 год.
ОСЪЖДА „Л..ком”ООД със седалище и адрес на управление[населено място], ж.к.”М. 1”, бл.54, вх.А, ап.2 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], [улица], ет.2 сумата 9 000/девет хиляди/ лева съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ