2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 05.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 876/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. С. от[населено място] чрез адв. С. И. Л. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV б въззивен състав, от 11.ХІІ.2009 г. по гр.д.№ 4096/2007 за оставяне в сила на решението на Софийския районен съд, 32 състав от 26.ІХ.2007 г., постановено по гр.д.№ 10957/2005 г., с което са отхвърлени евентуално обективно съединените й искове срещу Е. Р. К. от[населено място] за прогласяване нищожност на договор, за развалянето му, както и за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част в наследството на Б. С. А.. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Р. К., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а евентуално по същество – че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд , състав на ІV г.о. взе предвид следното:
М. С. е осиновена по чл. 55 от СК(1968 г.) от съпрузите Б. и М. А.. Първият от тях е починал на 15.ХІІ.1996 г. и е оставил завещание в полза на съпругата си М., която също е починала на 15.ІХ.2005 г. На 20.Х.2000 г. М. А. е прехвърлила с нот.акт на Е. Р. К. апартамент в[населено място] срещу задължение за издръжка 130 долара месечно. Съдът е бил сезиран с искове както следва : а/. по чл. 26 ал.1 от ЗЗД за признаване договора за нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави, б/. по чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на същия договор поради неизпълнение и чл. 88 от ЗЗД за връщане апартамента на ищцата М. С., в/. по чл. 30 от ЗН за намаление на завещателното разпореждане на Б. А. до размера на разполагаемата част. Ответницата Е. К. е предявила насрещен иск срещу ищцата по чл. 108 от ЗС за предаване владението на апартамента. Трите иска по исковата молба на М. С. са отхвърлени, а насрещния иск на К. – уважен.
В изложението към касационната жалба са посочените въпросите, по които се иска допускане на касационно обжалване:
Налице ли е противоречиво на задължителната съдебна практика в т.3 б.”г” от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС на РБ разрешение на спора с въззивното решение, в което е прието, че погасителната давност на претенцията за намаление на завещания започва да тече от обявяване на завещанието, докато според ППл от 1973 г. тя започва да тече в този случай от момента , в който заветникът упражни правата си по завещанието?
ВКС приема, че в случая решението, обжалвано с касационната жалба по този въпрос, е в хармония с установената съдебна практика, че началният момент, от който започва да тече погасителна давност по чл. 30 от ЗН в случаите, когато завещанието е обявено, съвпада с момента на обявяването на завещателния акт от нотариуса. Не са представени съдебни решения с противоречиво разрешаване на приетото от СГС, в подкрепа на жалбата, докато в решение № 301А от 28.ІV.1993 г. по гр.д.№ 946/1992 г. на І г.о. на ВКС е прието именно разрешението, съвпадащо с това в обжалваното решение на СГС.
Вторият въпрос, по който касаторът поддържа искането си за допускане на касационното обжалване е за действителността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за заплащане на парична издръжка, с оглед на установената съдебна практика за нищожност на договора за рента, като противоречащ на правилата на социалистическото общежитие ( в съответствие с текста на чл. 26 ал.1 от ЗЗД в редакцията му до 1993 г.) – например в Тълкувателно решение № 96/28.VІ.1966 г. по гр.д.№ 65/1966 г. на ОСГК на ВС на РБ, решение № 574/1.VІІІ.1988 на ІІ г.о. на ВС на РБ, решение № 1169/9.ХІІ.1986 г. на ІІ г.о. на ВС на РБ, както и на по-новата съдебна практика – решение № 673/3.VІІ.2000 г. по гр.д.№ 538/1998 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 214/2.V.2006 г. по гр.д.№ 141/2005 г. на ІІ г.о. на ВКС.
Налице е основанието по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, тъй като поставеният въпрос е разрешаван противоречиво в незадължителната съдебна практика по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009 на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г.. Освен това е необходимо да се произнесе ВКС и по въпроса дали е необходимо да се преодолее досегашната практика във връзка с настъпващи изменения в регулираната материя, обусловени от динамиката на развитието на обществените условия и законодателството. Изменението на съдебната практика, с което предхождащо я тълкуване се променя, за да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени, е принос в правото, осигуряващ неговото развитие. В същия смисъл е т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. Поради това по този въпрос искането за допускане на касационно обжалване е основателно.
Поставеният трети въпрос за неделимост на задължението за гледане и издръжка е без значение за изхода на спора по настоящото дело. Преди всичко, уговорена е престация дължима от приобретателката само за парична издръжка. Налице са представени писмени доказателства, установяващи пълно и своевременно изплащане на дължимите суми към кредиторката за периода от сключване на сделката през 2000 г. до смъртта на кредиторката. Доводите на касатора по посочения пункт на изложението за непълно изплащане на уговорените суми не кореспондират с клаузата на споразумението от 20.Х.2000 г. т.2.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІV б отделение от 11.ХІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 4096/2007 г. само по въпроса за действителността на сключения договор, оформен с нот.акт № 105 т.І рег.№ 01152 дело № 100 от 20.Х.2000 г. на нотариус Е.Баламезова, на основание чл. 280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК.
Не допуска касационно обжалване по останалите въпроси, посочени в изложението към касационната жалба.
Указва на касаторката М. Д. С. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 477.50 лв и да представи писмени доказателства за това в 7 дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след прилагане на вносния документ за д.т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: