О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 05.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3614 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по жалбата на У. за н. и с. с. [населено място], представлявано от ректора проф. С. С., чрез юрисконсулт Л. Б., против решение № 3487 от 28 април 2016 г., постановено по в.гр.д. № 15842/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № ІІІ-81-105 от 24 август 2015 г., постановено по гр.д. № 16905/2015 г. по описа на районния съд в гр. София, с което уволнението на И. Н. Т. от [населено място] е признато за незаконно, Т. е възстановен на заеманата до уволнението работа, университетът е осъден да му заплати 7260 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 01.02.2015 г. – 01.08.2015 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение според чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал § 5 ПЗР на Закона за развитие на академичния състав в Република България, и висшето учебно заведение е следвало да преназначи ищеца на длъжност „асистент” по срочно трудово правоотношение, след като не е придобил образователна и научна степен „доктор” до 01.01.2015 г. в предписания от закона четиригодишен срок. Поддържа се, че поради изложеното законосъобразно с допълнително споразумение ищецът е преназначен на длъжност „асистент” за срок от един месец в съответствие с чл. 44, ал. 1 ППЗРАСРБ, без това „преназначаване” да е промяна по смисъла на чл. 119 КТ, тъй като специалният закон е въвел изключение от общите разпоредби на КТ, като е дадена възможност ищецът да бъде преназначен на съответната длъжност за срок до четири години. Касаторът намира, че съдът не е разгледал и не е обсъдил в цялост и задълбочено представените по делото доказателства, които сочат спазена процедура и мотиви за предлагане на срочен договор от един месец, като в противовес кредитирането само на аргументите и вземането предвид единствено представените от ищеца доказателства се сочи за грубо нарушаване на принципите за установяване на обективната истина. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди наличието на допълнителните основания за това по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът И. Н. Т. с адрес в [населено място], представляван от адв. И. С., в отговор на касационната жалба изтъква доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване и за правилността на въззивното решение.
Основавайки се на установеното по делото – преназначаването на ищеца на длъжност „главен асистент” с допълнително споразумение от 14.01.2011 г. и посоченото в него, че ако в срок до четири години, считано от датата на влизане в сила на ЗИД ЗРАСРБ, ищецът не придобие образователна и научна степен „доктор”, се преназначава на академична длъжност „асистент”, доклада на заместник ръководител на катедра „Икономикс” от 24.11.2014 г., в който е посочено, че ищецът не е придобил съответната научна и образователна степен в определения четиригодишен срок, отказа на ищеца да подпише допълнително споразумение за преназначаването му на длъжност „асистент” по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за срок от един месец, и прекратяването с оспорената заповед на трудовото правоотношение поради изтичане на уговорения сок, въззивният съд приема първоинстанционното решение за правилно. Съдът сочи, че при несбъдване на условието по §5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ съществуващият трудов договор се трансформира в такъв за длъжността „асистент”, и по силата на закона, считано от 01.01.2015 г. трудовото правоотношение между страните се е трансформирало от длъжността „главен асистент” в длъжността „асистент”. По тълкуването на чл. 17 ЗРАСРБ е прието, че разпоредбата се прилага по отношение на трудови правоотношения, които са възникнали след влизането й в сила, и тя е неприложима към заварени правоотношения. Според съда, след като законодателят не е придал изрично обратно действие на нормата на чл. 17 по отношение на заварените трудови правоотношения с лицата, заемащи длъжността „асистент”, както и поради липсата на предвиждане в § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ, че при несбъдване на условието по нея преназначаването в длъжност „асистент” обхваща и изменение на трудовия договор от такъв за неопределено време в срочен трудов договор за правоотношения, възникнали преди влизането в сила на изменението в чл. 17 от закона, изискването за сключване на срочен трудов договор за заемане на длъжността „асистент” не се прилага. Посочено е и че страните не са постигнали изрична уговорка за изменение на трудовия договор от такъв за неопределен срок в срочен в съгласие с чл. 67, ал. 3 КТ. Заключено е, че прекратителното основание – изтичане на уговорения срок, е неприложимо в процесния случай. За основателни са счетени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора и уточнен от настоящия съдебен състав въпрос по приложението на § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ, вр. чл. 17 ЗРАСРБ – предписва ли законът преназначаването на лицата по § 5, ал. 4, т. 2 ПЗР ЗРАСРБ на академичната длъжност „асистент” в случаите, когато в срок до четири години от влизането в сила на разпоредбата не придобият образователна и научна степен „доктор”, да е по срочен трудов договор. По този въпрос на съдебния състав не е известна практика на ВКС, а доказателство за постановена противоречива такава от съдилищата не се представя от касатора. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Вторият въпрос – ако лицето откаже да подпише срочен трудов договор, как следва да бъде прекратен трудовият му договор с оглед това, че няма придобита образователна и научна степен „доктор”, не е обусловил изхода на спора, заради което не се налага касационното обжалване да бъде допускано с оглед даването на отговор и на него.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 225,20 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3487 от 28 април 2016 г., постановено по в.гр.д. № 15842/2015 г. по описа на Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 225,20 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: