Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
Гр.София, 01 март 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, 2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 117/16 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 2/27.04.15 г.,постановена от РС-Чирпан /ЧРС/ по Н.О.Х.Д. 382/14 г.,подсъдимият П. М. П. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.339,ал.1,пр.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл.66,ал.1 НК. П. е оправдан за държане на огнестрелно оръжие за определен период от време по първоначално повдигнатото обвинение и е осъден да заплати направените по делото разноски.
С присъда №46/11.11.15 г., постановена от ОС –Стара Загора /СтЗОС/ по В.Н.О.Х.Д.1141/15 г., така постановеният от ЧРС съдебен акт е отменен в осъдителните части и подсъдимият е оправдан изцяло.
Срещу присъдата на въззивния съд е постъпил протест на представител на прокуратурата /и допълнение към него/, в който са развити оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли са атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с изтъкнатите в него доводи.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява. От него е постъпило възражение срещу протеста, в което са развити доводи за законосъобразност на постановената оправдателна присъда. Упълномощеният от дееца защитник изразява желание присъдата на СтЗОС да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението към него и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Обобщено казано, за разлика от първостепенния, второстепенният съдебен състав е приел негодност на приложения към ДП протокол за доброволно предаване на процесната пушка като писмено доказателствено средство, доколкото действително осъществените действия по разследването са били претърсване и изземване, извършени не по надлежен ред и преди образуване на досъдебното производство по реда на чл.212,ал.1 НПК. Това, наред с преценката на изискания по делото план-разчет на полицейската операция за издирване на незаконно притежавани оръжия и боеприпаси и начина на съхраняване на въпросната пушка след изземването й, по мнение на съда са осуетили възможността да се направи еднопосочен извод, че изследваното в хода на делото и предявявано на страните оръжие, е именно намиращото се в къщата на подсъдимия в с.Ц.
Прокуратурата от своя страна яростно отстоява тезата за допустимост на протокола за доброволно предаване като писмено доказателствено средство без значение, че е изготвен преди образуване на досъдебното производство; за възможност приобщеното чрез него оръжие, предмет на процесното дело, разгледана /възможността/ на плоскостта на неоспорване от подсъдимия и неговата майка на идентичността на предявената пушка; както и липсата на данни за манипулирането й като веществено доказателство, да доведат до несъмнено заключение за виновност на дееца. Затова се и настоява присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания от страна на ВКС за отстраняване на нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателния акт.
Прави впечатление, че и СтЗОС, и представителят на държавното обвинение посочват в подкрепа на своята позиция няколко съдебни решения на състави на НК на ВКС на РБ. Прокурорът от своя страна отправя упрек към СтЗОС, че тълкува казаното в тях превратно. Наистина, прочитът на посочените съдебни актове установява, че е взимано отношение по принципни въпроси, свързани с природата на протоколите за доброволно предаване /с някои позиции този съд не се солидаризира/. По-важно е, че размишленията са правени в контекста на конкретиката по всяко дело. Затова простото позоваване на определено решение по определено наказателно производство не винаги качествено обслужва изразените от страните и съответния долустепенен съд становища. Казаното е приложимо донейде и понастоящем, с оглед конкретните параметри по вмененото престъпно поведение.
Поначало за същността на протокола за доброволно предаване са формирани две позиции- според първата се отстоява, че той е своеобразна разписка, в която се отразява едно фактическо действие, а не действие по разследване, а според втората- че е писмено доказателствено средство, отразяващо действие по разследване, в какъвто смисъл са подчинява на правилата на изготвяне в съгласие с нормите на чл.127 и сл.НПК. Защитаването на всяка от двете тези се основава на аргументи, които не са лишени от процесуален резон. Същината на осъществяваното поведение обаче, което диктува изготвянето на протокол за доброволно предаване, се корени от една страна в това, че някое лице предава на орган по разследването определена строго индивидуализирана вещ /както указва чл.109 НПК/, която е свързана с престъпно деяние. Но това става по начин, несъвместим с упражняване на форма на държавна принуда-за разлика от претърсването и изземването например, при които поради упражняването на тази принуда законът предвижда строга форма на изготвяне с присъствие на поемни лица и съответна санкция на независим от обвинителната власт арбитър-съд. Последното е обяснимо, доколкото се посяга на права на индивидите, охарактеризирани като неприкосновена лична сфера.
От друга страна, протоколите за доброволно предаване „не възпроизвеждат доказателства, а само им дават процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт /вещественото доказателство/ с обстоятелствата по делото”- решение № 204 от 28.05.10 г., постановено от ВКС, 2 н.о.по к.н.д.129/10 г. Оттук насетне отношението на материалния факт към престъпното поведение подлежи на доказване с всякакъв допустим доказателствен материал- било то чрез писмени доказателствени средства като протокол за оглед, било то чрез веществени доказателствени средства като фотоснимки, диапозитиви, планове, схеми и други- както е прието в цитираното вече решение на ВКС. А дори и да липсва подобно развитие на процеса, както правилно е оповестено в допълнението към протеста на прокурора, веществените доказателства могат да бъдат установявани с всякакви доказателствени средства и способи-например разпит на свидетели, следствен експеримент, експертиза и т.н. Остава да се утвърди обстоятелството, че индивидуализацията на приобщеното веществено доказателство чрез протокола за доброволно предаване трябва да бъде несъмнена.
В светлината на заявеното в генерален план, конкретиката по настоящото дело установява, че подсъдимият сам е завел полицаите, разпитани по-късно като свидетели, в къщата си в с.Ц. /така обсъжданият надълго и нашироко план-разчет се отнася само за дома в гр.Ч./. Сам е заявил, че там има незаконно оръжие, чието местостоене е посочено лично от него. След пристигане в районното управление на полицията в гр.Чирпан сам е предал 1 брой пушка двуцевка марка М. К. с номера …., № …. и № ….. с дървен приклад /верно е,че лицето е отбелязано като П., вместо като П., но фактът на идентичност не се оспорва/. В този смисъл не може да се изведе заключение за доказване на форма на държавна принуда, чието упражняване е изисквало провеждане на претърсване и изземване. А именно такъв е изводът на въззивния съд, който не се възприема от настоящия съдебен състав.
По-нататък, никога в хода на производството подсъдимият и неговата майка-свидетел не са спорили за това, че предявената им пушка не е предадената на полицията. Казаното се потвърждава и в проведения с майката следствен експеримент в хода на първостепенното съдебно дирене. В изготвената по отношение на пушката балистична експертиза достатъчно ясно е индивидуализирана тя като вещ, като е очевидно, че установъчните данни съвпадат с тези по протокола за доброволно предаване. На последно, но не по важност, място, изяснено е, че оръжието е било съхранявано в служба КОС към полицията /въпреки че представената заповед е с дата, следхождаща деянието/. Липсват каквито и да са данни върху пушката да е осъществена някаква интервенция, която би била видима при провеждане на експертното изследване. В този смисъл въпреки пренебрегване на правилата на чл.110 НПК за описване, оглед, фотографиране и прилагане на веществени доказателства, приобщаването на процесното оръжие като веществено доказателство е установено на основа посочената по-горе доказателствена верига и става автономен носител на информация /действия като оглед и фотографиране са предприети от експерта по балистичната експертиза/.
С оглед изложеното, тази инстанция споделя претенциите на държавното обвинение и категорично не може да възприеме изтъкваните аргументи в атакувания съдебен акт, довели СтЗОС до извод за невъзможност да се установи дали приложеното по делото веществено доказателство, предмет на престъпното деяние, е предаденото от подсъдимия. В същата степен неприемлив е и изводът за подмяна на дължими претърсване и изземване с доброволно предаване. Въззивният съд не е държал сметка за веригата от доказателства, а е експликирал формалистичен подход, при който според него събирането на веществено доказателство може да стане само чрез претърсване и изземване. Това само по себе си не се извлича от процесуалния закон, а и фактите в обсъжданата насока са некоректно тълкувани. Точно тези обстоятелства стоят в основата на незаконосъобразното обмисляне от страна на СтЗОС на начина на образуване на досъдебното производство- по силата на чл.212,ал.1 НПК, а не по чл.212,ал.2 НПК, както било необходимо. Както правилно е отбелязано в допълнението към прокурорския протест, полицейската преписка за предаденото оръжие, което е било незаконно държано, е станала база за образуване на наказателното производство с постановление по чл.212,ал.1 НПК, след което е започнало събирането и проверката на доказателствата. Те са установили, че приобщеното веществено доказателство е доброволно предаденото на полицията от подсъдимия.
Не може да бъде подминато и обстоятелството, споменато в допълнението към протеста на прокурора, че от една страна СтЗОС е приел за неоспорим факта, че в дома на подсъдимия П. в с.Ц. е имало пушка, за която той нямал надлежно разрешително и че същата била предмет на доброволно предаване по обсъждания вече протокол, а от друга- че всъщност този факт не е доказан поради негодност на доказателственото средство, въз основа на което оръжието е било приобщено като веществено доказателство по делото. Тази вътрешна противоречивост на съдебната аргументация рефлектира върху правото на държавното обвинение като страна по делото да разбере ясно,точно и конкретно каква е съдебната воля, за да може адекватно да й се противопостави.
С оглед всичко изложено, е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 вр.ал.3,т.1 НПК и в съответствие с нормата на чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 НПК присъдата на въззивния съд следва да бъде отменена и делото-върнато на СтЗОС за ново разглеждане от друг съдебен състав. При повторното второстепепенно гледане на производството няма никаква пречка решаващият орган да обмисля показанията на майката на подсъдимия като доказателствен източник и да ги приеме или не, след съпоставянето им с останалия събран доказателствен материал. Няма никаква пречка и поведението на П., ако бъде установено за престъпно от формална страна, да бъде обмисляно на плоскостта на приложение на материалното право с оглед разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. Това е в прерогативите на решаващия съд и се споменава от настоящия съдебен състав само с оглед пълнота на процесуалното изследване.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 46/11.11.15 г.,постановена от ОС-Стара Загора по В.Н.О.Х.Д.1141/15 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/