4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 30.01.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3577 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. срещу решението на Великотърновския апелативен съд, постановено на 12.04.2016г. по в.гр.д.№132/2015г., с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отменен изцяло констативен нотариален акт №40, том 18, дело №3450/23.05.2013г.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса допустимо ли е съдът да отмени изцяло констативен нотариален акт който касае и много други имоти, които не са предмет на спора, т.е. извън частта, касаеща спорното право, без да е бил сезиран с такова искане.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. Д. П. и Д. Д. П. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните:
Г. Д. П. и Д. Д. П. са предявили в хода на производството по делото инцидентен установителен иск за признаване за установено, че В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. не са собственици на офис в груб строеж, находящ се на първи етаж между строителни оси 5 и 6 на сграда с два входа, построена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.5689, построена по [улица] на апартамент №8 в груб строеж, находящ се на пети етаж във вход Д на същата сграда, както и искане за отмяна на констативен нотариален акт №40, том 18, дело №3450/23.05.2013г. по описа на Службата по вписванията-гр.Р..
С решение, постановено на 04.08.2015г. по в.гр.д.№132/2015г. Великотърновският апелативен съд е приет, че предявеният като инцидентен отрицателен установителен иск за процесните два имота е основателен. Посочено е, че В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. са се снабдили с констативен нотариален акт №161/17.05.2013г. на русенски нотариус или №40/23.05.2013г. на Службата по вписванията при Русенския районен съд, с който за признати за собственици на основание давностно владение на офиса и апартамент №8, намиращи се в сградата, изградена в груб строеж в [населено място] на [улица], но не доказват да са осъществили в последните 10 години преди подаване на исковата молба в съда /11.09.2013г./ и както твърдят от 1997г. досега фактическа власт върху тези имоти, т.е. не се установява да са собственици на тези имоти. А след като не са собственици, то според въззивния съд констативният нотариален акт №40 от 23.05.2013г. на Службата по вписванията или №161 от 17.05.2013г. на нотариус от района на Русенския районен съд, с който са признати за собственици на основание давностно владение на офис и апартамент №8 в сградата, намираща се в [населено място], [улица] следва да бъде отменен служебно от съда.
С обжалваното решение №78/12.04.2016г., постановено по в.гр.д.№132/2015г. по реда на чл.247 ГПК, Великотърновският апелативен съд е оставил без уважение молбата на В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №223/04.08.2015г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отмяна изцяло на констативен нотариален акт №40 от 23.05.2013г.
Изложени са съображения, че за да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка е необходимо да има противоречие в изразената воля в мотивите на решението и в диспозитива на същото като е прието, че в случая такова противоречие няма – в мотивите апелативният съд е приел, че следва да се приеме за установено по отношение на Г. Д. П. и Д. Д. П., че В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. не са собственици на офис в груб строеж и на апартамент №8, също в груб строеж, изградени в сграда на [улица] [населено място], а след като не са собственици, то констативният нотариален акта №40 от 23.05.2013г. на Службата по вписванията или №161 от 17.05.2013г. на нотариус от района на Русенския районен съд, с който са признати за собственици, следва да бъде отменен служебно от съда на основание чл.537, ал.2 ГПК. Посочено е, че с диспозитива решението на първоинстанционния съд, с което констативният нотариален акт е отменен изцяло, е потвърдено, поради което е прието, че няма противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение – и в мотивите и в диспозитива е изразена воля констативният нотариален акт да бъде отменен.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед на обстоятелството, че съдът е сезиран със спор за принадлежността на правото на собственост по отношение на офис и апартамент №8, находящи се в сградата на [улица] [населено място], докато с констативния нотариален акт №40/23.05.2013г. на Службата по вписванията или №161/17.05.2013г. на нотариус от района на Русенския районен съд В. М. Р., Р. П. М. и М. Р. П. са признати за собственици по давностно владение и на други обекти в сградата. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос има значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, както и за развитието на правото. В рамките на правомощията на ВКС в производството по чл.288 ГПК /т.1 на ТР №1/2009т. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ въпросът следва да бъде уточнен както следва в хипотеза, при която съдът е уважил предявен отрицателен установителен иск и като последица от това служебно е отменил изцяло констативния нотариален акт, с който ответниците по иска се легитимират като собственици и на други недвижими имоти, наред с процесните, може ли ако съдът е формирал воля за принадлежността на правото на собственост само по отношение на част от обектите, посочени в съставения по реда на чл.537 ГПК констативен нотариален акт, така допуснатата грешка да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 12.04.2016г. по в.гр.д.№132/2015г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ за разглеждане на касационната жалба по същество и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: