О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 04.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2756 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 300 от 11.12.2017 г. по в. гр. д. № 280/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решението от 05.04.2017 г. по гр. д. № 448/2016 г. на Дупнишкия районен съд, с което допуснатите до делба имоти в [населено място], община Сапарева баня, са разпределени по реда на чл.353 ГПК по вариант втори от заключението на вещото лице В., като в дял на Л. Д. е поставена нива от 3,153 дка в местност „Д.“ и полска култура от 0,200 кв. м. в местността „Г.“; в дял на С. С. И. – ливада от 2,057 дка в местността „Д.“, а в общ дял на съделителите В. А., С. Д., А. И., А. И. и В. К. са поставени останалите 6 бр. земеделски земи и са присъдени суми за уравнение на дяловете.
Въззивният съд е приел, че заключението на вещото лице В. е мотивирано, като при определяне на цените на имотите са използвани данъчните им оценки, както и цените по реалните сделки на имоти в района. Затова правилно районният съд е постановил решението си, основавайки се на това заключение. По-високите цени, посочени в заключението на вещото лице Д., са необосновани и не е изяснено на какво се дължи разликата. Независимо от тази разлика обаче, тя не рефлектира върху правата на страните. Обособени са три групи съделители, всяка от които е получила имот на цена, съответстваща в най-голяма степен на притежаваните права. При липса на изразена воля на съделителките Л. Д. и С. И. за получаване на общ дял, съдът не би могъл да извърши разпределението по заключението на вещото лице Д., което предвижда само такава възможност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от В. А., С. Д., А. И., А. И. и В. К..
Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е извършил делбата по оспореното заключение на в. л. В., което не е дало реална цена на имотите и оттук неправилно е формирало дяловете. Избраният от съда вариант за разпределение бил най-неблагоприятният за тях. Другите две съделителки Л. Д. и С. И., които са майка и дъщеря и притежават общо квота в съсобствеността 3/12 или 1/4, са получили имоти на стойност 5207 лв., което е над 1/2 от общата стойност на наследствената маса – 9431 лв., ако се вземат предвид цените по неоспореното от двете страни заключение на вещото лице Д.. Същото неравно отношение се запазвало и при сравнение на площите на имотите. Д. и И. получили имоти с площ от 5,225 дка, при обща площ на делбеното имущество 12683 дка. Жалбоподателите искат отмяна на въззивното решение и извършване на справедлива делба, съответстваща на квотите в съсобствеността.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса „как следва да процедира съдът при различни дялове на съделителите и при различни по стойност имоти, включени в делбената маса“. Макар и по-общо зададен, въпросът е свързан с оплакванията в касационната жалба и развитите доводи в изложението по чл.284 ГПК за извършване на несправедлива делба, която не съответства на реалните права на страните и че до този резултат се е достигнало поради обстоятелството, че съдът е основал решението си на оспорената експертиза, която не дава действителната цена на имотите и оттам неправилно формира дяловете.
Ответницата Л. Д. оспорва жалбата. Счита, че съдът е спазил изискването всеки от съделителите да получи дял в натура, като неравенството се изравнява в пари. Избраният способ за извършване на делбата е справедлив, съобразен е видът, площта и цената на имотите, спазени са изискванията на ППВС № 7/1973 г. и практиката на ВКС по прилагане на чл.353 ГПК. Съобразено е желанието на жалбоподателите да получат общ дял. Според възприетото от съда заключение на вещото лице В. полученият от Л. Д. дял е на стойност 500 лв., съответстващ на притежаваната от нея квота от 2/12 ид. части от наследството, което е оценено от вещото лице на стойност 2884 лв. Имотът, разпределен на С. И., е на стойност 251 лв., съответстващ на притежаваната от нея 1/12 ид. част.
Ответницата С. И. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за делба, за което не е въведено ограничение за допустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска.
Поставеният от жалбоподателите въпрос, уточнен от настоящия състав в съответствие с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се състои в това кой от вариантите за разпределение по чл.353 ГПК следва да избере съдът, когато има две експертизи, коренно различаващи се в оценката на отделните имоти и формирането на дяловете, едната от които е оспорена, а другата – не. Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор, а разгледан в контекста на настоящото дело, ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300 от 11.12.2017 г. по в. гр. д. № 280/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 42,66 лв. и в същия срок да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: