О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 15.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 973/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Омуртагският районен съд с решение по гр. д. № 376/2011 г. е отменил като незаконосъобразна заповед от 1. 7. 2011 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращаване в щата” е прекратено трудовото правоотношение с Г. Г., възстановил Г. на предишната работа „старши специалист във В. о. –О., Р. в. с. – Т., В. о.– Р., осъдил В. о. – Р. да заплати на Г. сумата 3080,70 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение и отхвърлил искането на Г. относно размера на това обезщетение за сумата 360 лв., представляваща разлика между присъдената сума 3080.70 лв. и претендираната сума 3440,70 лв.. Решението е потвърдено от Търговищкият окръжен съд с въззивно решение от 07. 06. 2012 г. по гр. д. № 149/2012 г..
Ищцата по делото Г. И. Г. от [населено място] е подала касационна жалба против въззивното решение, с което е отхвърлено искането й за сумата 360 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Ответникът по иска В. о. – Р. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, с което са уважени исковете на Г..
Страните взаимно оспорват подадените от тях касационни жалби.
Искането на жалбоподателката Г. за допускане на касационно обжалване на решението, с което е отхвърлено частично за сумата 360 лв. искането й за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво решаван въпрос от съдилищата, и е основателно. С решението по настоящото дело въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е прието, че добавката за безплатна храна по 60 лв. месечно не се включва в базата за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 228, ал. 1 КТ. По делото е приложено въззивно решение на Търговищкия окръжен съд по гр. д. № 397/2008 г. между същите страни по трудов спор за отмяна на предходно уволнение на Г. от 2008 г., с което решение е прието, че парите за храна по 30 лв. месечно се включват в размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос с цел уеднаквяване на практика съгласно чл. 291 ГПК.
Основателно е искането на ответника В. о. – Р. за допускане на касация на въззивното решение, с което са уважени исковете на Г., на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК – противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно т. 19 на Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС, дейността на въззивната инстанция е аналогична на дейността на първата инстанция, въззивният съд формира собствено решение по делото като извършва в същата последователност действията, които е следвало да извърши първоинстанционният съд. Във въззивното производство съдът прави самостоятелна преценка на събрания в двете инстанции фактически и доказателствен материал, въз основа на който формира своите изводи по съществото на спора. Във връзка с тези задължителни постановки, разрешенията на въззивния съд по съществото на спора следва да са съобразени с предвидения процесуален ред за предявяване на иск – изложение на обстоятелства, на които се основава иска и искания за допускане на доказателства. По настоящото дело е безспорно, че с исковата молба и в хода на първоинстанционното производство до приключване на съдебното дирене, ищцата Г. не е заявила като основание за незаконност на уволнението, липсата на поискано от работодателя и получено съгласие от синдикалната организация за нейното уволнение. Този факт е изрично удостоверен с определение на районния съд от 23. 12. 2011 г., с което е възобновил съдебното дирене по делото, като е посочил, че при устните състезания по делото след приключване на съдебното дирене в заседанието на 29. 11. 2011 г., ищцата е заявила като основание за незаконност на уволнението обстоятелството, че не е поискано съгласие от синдикатите. Съгласно чл. 147, т. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят и посочат своевременно. Чл. 159, ал. 1 ГПК задължава съда да отхвърли несвоевременно направените искания. Въвеждането на ново основание за незаконност на уволнението представлява фактически нов иск за неговата отмяна, което поставя въпроса за изпълнение на процедурата по чл. 146 ГПК за да се обезпечи максимална възможност за организиране защитата на двете страни. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са разрешили спора като не са се съобразили с тези изисквания на ГПК за необходимите процесуални действия на страните и на съда, което е в противоречие с практика на ВКС.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 7. 06. 2012 г. по гр. д. № 149/2012 г. на Търговищкия окръжен съд по жалбата на Г. Г. и по жалбата на В. окръжие – Р..
УКАЗВА на В. о. – Р. за внесе държавна такса 111,62 лв. за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС и представи по делото документ за внесената такса в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение, делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: