Р Е Ш Е Н И Е
№500
гр.Софияq 17 декември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
При участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
секретаря Иванка Илиева, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 518/2008 год.
Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК и е образувано по искане на осъдения А. К. А., за възобновяване на внохд№ 339/08 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. В немотивирано, бланкетно по съдържание искане за възобновяване, осъденият моли „делото да се гледа от друг наказателен състав”, поради съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото, допуснати от инстанционните съдилища, без да се сочат конкретни доводи в подкрепа на основанието за възобновяване.
В съдебно заседание осъденият се явява лично и поддържа искането лично и чрез защитника, назначен от съда съгласно чл.94, ал.1,т.7 НПК, адвокат Д от САК, която счита ,че съдилищата по фактите не са събрали обсъдили обвинителните и оправдателните доказателства,не са разкрили обективната истина и не са взели решенията си по вътрешно убеждение.
П. К. , която е била конституирана по делото като частна обвинителка и гражданска ищца, не се явява редовно призована.
Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като съдилищата по фактите са събрали и оценили всички относими към предмета на доказване фактически данни и изводите въз основа на тях относно деянието и авторството му от осъдения, са правилни.
В последната си дума осъденият А. заявява, че няма доказателства които да го уличават в извършване на престъплението за което е осъден.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО, НАМЕРИ СЛЕДНОТО :
ИСКАНЕТО Е ДОПУСТИМО. Направено е в законоустановения срок по чл.421,ал.1 НПК , насочено е срещу съдебен акт , който поначало не подлежи на касационен контрол и поради това не е проверяван от ВКС и е влязъл в сила.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда №192/23.11.07 год. по нохд№1425/07 год. на РС гр. П.. К. А. е признат за виновен в това , че на 29.06.07 год. е отнел чужда движима вещ златен синджир – 14 карата, 18 гр., на стойност 540 лева, от владението на П. Г. К., с намерение противозаконно да го присвои, като е за отнемането на вещта е употребил сила, поради което и вр. с чл.54 НК, е осъден на пет години лишаване от свобода, при режим „общ”. На основание чл.68, ал.1 НК е постановено да изтърпи изцяло и наложеното му наказание по нахд№558/05 год. на ПРС, в размер на три години лишаване от свобода, при режим общ. Присъдени са 540 лева обезщетение за причинените на пострадалата имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането , до окончателното изплащане на главницата.
По жалба от защитата на подсъдимия е образувано внохд№339/08 год. на ПОС, което с решение от 27.03.2008 год. съдът е изменил присъдата само в частта за наложеното наказание , като го е намалил на три години лишаване от свобода, а в останалата част присъдата е потвърдена.
Поддържаното от осъдения и защитата му в съдебно заседание, че констатациите на съдилищата за участието на А. в деянието като негов извършител, не намират опора в доказателствата по делото, не е подкрепено от данните по делото, е оплакване за необоснованост на съдебните актове и не е касационно основание , респ. основание за възобновяване. Доколкото твърдяната необоснованост не се дължи да допуснати съществени процесуални нарушения, проверката установи, че искането е неоснователно.
Констатациите на съдилищата по фактите са основани на събрани и проверени по реда на НПК доказателствени източници, които са анализирани съобразно тяхното действително съдържание и не са допуснати логически грешки при тяхната оценка.
Неоснователно се твърди, че деянието и авторството от осъдения не са били установени по несъмнен начин от събраните и проверени на съдебното следствие пред първостепенния съд и при оценката им от въззивния съд доказателствени източници. Спазени са принципите на чл.13 и чл.14 НПК. Авторството на деянието от осъдения е установено въз основа на съвкупната оценка както на обвинителните, така и на оправдателните доказателствени факти, при доказателствена пълнота относно обстоятелствата от предмета на доказване.
Показанията на трите свидетелки, очевидки на инкриминираното поведение на дееца са важен източник на доказателствени факти за авторството на деянието. И трите свидетелки, П. Г. К., С. Д. С. и В. Х. К. са възприели деянието и начина на извършването му, както употребата на сила по отношение пострадалата П. К. и вида на предмета на посегателството, така и идентичността на дееца с личността на осъдения. Те са развили в показанията си подробни описания на външността на дееца поради непосредствените си възприятия от събитието. П. К. като пострадала, а С. Д. и В. К. като лица, които са били непосредствено до нея и до извършителя на отнемането на вещта, са възприели индивидуалните особености на дееца не само като телосложение и възраст , но и чертите на лицето му. Съдилищата са изхождали и от принципното положение, че като пострадала от деянието, показанията на свид. П. К. следва да бъдат проверени и с други доказателствени източници. Такива са протоколите за разпознаване, от които е установено, че А. е идентифициран поотделно от всяка от трите свидетелки /спр. л.33-л.39 от досъдебното производство/, при спазване на изискванията за провеждане на разпознаване /спр. чл.170-чл.171 НПК/. Няма процедурни нарушения. То е проведено след разпита на свидетелите, в който всеки от тях е описал подробно личните белези на дееца, които напълно са съвпаднали с идентичността на личността на подсъдимия А. Вън от това , по делото е установено че пострадалата незабавно се е оплакала с жалба до РПУ, след деянието като е описала външността на дееца, в резултат на което е бил издирен и открит от полицията още същата нощ на деянието. Разпознаването на осъдения е направено със сходни по външност лица, видно и от приложените към протоколите за разпознаване албуми. Разпознаващите го свидетели са индивидуализирали личността му с посочване на признаци , които освен пол, възраст, ръст, са отразили и чертите на лицето му, особено на формата и дебелината на веждите, формата и релефа на очите.
Неоснователно се твърди също, че не са обсъдени и доказателствата, които оневиняват подсъдимия. Съдилищата са обсъдили обясненията на подсъдимия, направени не само в негова защита, но и като източник на доказателствени факти. Мотивирали са тяхната недостоверност по отношение твърдението му, че не е бил на местопроизшествието, като неправдоподобно, тъй като разпозналите го свидетелки, не са го виждали преди и няма как по друг начин да го идентифицират с извършителя , ако той в действителност не е бил на местопроизшествието. Обстоятелството, че извършеното претърсване на А. от полицейските служители, същата нощ, в около 24.00 часа , около час след деянието, не е имало за резултат намирането на вещите, предмет на деянието, е било обсъдено и мотивирано е отхвърлено от въззивния съд като несъстоятелно.
Освен изложените съображения, които съдът споделя, следва да се прибави и съображението, че при престъплението срещу собствеността , каквото е инкриминирания грабеж, последващото ненамиране на отнетата движима вещ да е във владението на дееца, е ирелевантен факт относно изводите формиращи авторството на деянието. Претърсването на А. е следвало извършването на деянието, към който момент то е довършено и са настъпили инкриминираните последици и съответно е възникнала отговорността за извършването му от дееца. Наличието на инкриминираната вещ у дееца, или не, е последващо обстоятелство, резултат единствено от неговата воля тя да остане във властта му или не. Поради което не е определяща наказателната му отговорност съставна част от фактическото извършване на деянието.
Тези данни мотивират състава на ВКС да приеме, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите като констатациите им относно деянието и авторството му от осъдения се основават на цялостен и съвкупен анализ на всички доказателствени източници, както изискват правилата на чл.13, чл.14 и чл.107НПК.
При извода, че съдилищата са спазили императива на чл.303 НПК присъдата не почива на предположения и съдът е признал подсъдимия за виновен, при доказано по несъмнен начин деяние и авторство на подсъдимия А в извършването му .
Няма касационно основание за възобновяване на производството по делото, поради което и съгласно чл.426 НПК, вр. с чл.424 НПК, ВКС в настоящия състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. А. за възобновяване на производството по внохд№339/08 год. по описа на Пловдивския окръжен съд .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: