РЕШЕНИЕ
№ 500
[населено място], 30.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
З. Атанасова
при участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 583/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област с административен център [населено място], като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 454 от 13.12.2007 год. по гр. дело № 288/2007 год., с което е оставено в сила решение № 1339 от 11.01.2007 год. по гр. дело № 2011/2006 год. на Великотърновския районен съд, с което е прието за установено по отношение на Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община [населено място], че ищците К. Б. К., М. П. Т., П. Д. Д., Мита П. М., М. И. Б. и А. Х. А. са собственици на основание давностно владение и наследство на недвижим имот № 206, с площ 1920 кв. м в строителен квартал 24 по плана на [населено място] при посочени граници. Н. са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна.
Ответниците К. Б. К., М. И. Б., М. П. Т., Мита П. М., П. Д. Д., А. Х. А. и Община [населено място] не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да уважи установителния иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищците като законни наследници на Б. П. се явяват правоприемници на цялото негово имущество, в което безспорно се включва и процесния имот. Посоченото в акта за държавна собственост, като основание за одържавяването на имота, че наследодателят на ищците Б. П. не е оставил наследници е опровергано, поради което не са били налице предпоставките по тогава действащия Закон за наследството, процесният имот да премине към държавата. Самият акт за държавна собственост не създава право на собственост и от него Държавата не може да черпи права, поради което съдът е приел, че имота е собственост на ищците на основание давностно владение и наследство.
Решението е правилно.
Обосновано е законосъобразно съдът е приел, че съставения акт за държавна собственост не е придобивно основание, не създава вещни права в полза на Държавата, а посоченото основание за одържавяване на имота, бивша собственост на Б. П., наследодател на ищците, че „собственикът е починал и не е оставил наследници“ е опровергано от доказателствата по делото. При откриване на наследството през 1949 год., собственикът на имота е оставил съпруга и нисходящи, поради което не са били налице предпоставките на чл. 43 от тогава действащия Закон за наследство, даващи основание за преминаване на наследството в държавата. При тези обстоятелства правилно съдът е посочил, че ищците като законни наследници на Б. П. са правоприемници на цялото му имущество, включително и на процесния имот, тяхна собственост придобит на оригинерно основание – давност и наследство. Обстоятелството, че ищците не са заплащали данък и по този начин не били демонстрирали намерение за владение, по
възражението на ответниците, правилно е преценено от съда, като основание за налагане на административна санкция, което не ги лишава от правото им на собственост (дори и фактически да не са владели имота), щом друго лице не го е придобило по давност. Това не може да бъде държавата, която не може да формира субективния елемент от фактическия състав на придобиване правото на собственост по давност. Съставеният акт за държавна собственост има оповестително значение, не е титул на собственост и както правилно е посочил съдът, Държавата не може да черпи права от него.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си, съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 454 от 13.12.2007 год. по гр. дело № 288/2007 год. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ