Р Е Ш Е Н И Е
№501
гр.София, 17 декември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
При участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
секретаря Иванка Илиева, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 533/2008 год.
Производството пред ВКС е образувано на основание чл.420,ал.2, вр. с чл.422,ал.1,т.5 НПК, по искане от осъдения Е. С. М. за възобновяване на внохд№185/08 год. на Русенския окръжен съд, по което с решение №187/31.07.08 год., е потвърдена присъда №126/29.05.2008год. по нохд№1062/08 год. на Русенския РС, което е влязло в сила на 31.07.08г, като необжалваемо по касационен ред .
С присъдата М. е признат за виновен в това, че на 09.02.2008 год., в гр. Р., като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е направил опит да извърши полово сношение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – десетгодишния Т. Е. С. от гр. Р., като употребил за това сила и заплашване, и деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.157, ал.2, във вр. с ал.1 във вр.с чл.18 , ал.1 НК и чл.63, ал.2, т.2 НК, чл.54 НК е осъден на осем години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Оправдан е по обвинението за по чл.157, ал.2,вр.с ал.1, вр. с чл.63, ал.1,т.2 НК, по същото време и място да е извършил действие на полово удовлетворение с лице от същия пол.
В искането, изготвено лично от осъдения, е изразил недоволството си от съдебните актове, които са постановени при съществено процесуално нарушение, поради искането на подсъдимия производството по делото да се проведе при съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371,т.2 НПК, тъй като изяло е признал фактите по обвинението и е изразил позицията си в подкрепа на обвинението, с цел да се възползва от възможността наказанието му да бъде определено при условията на чл.55 НК. Възразява относно размера на наложеното му наказание, тъй като му е наложен максимума на предвидената в закона санкция и поради това то е явно несправедливо.
Иска възобновяване и отмяна на съдебните актове и връщане делото за ново разглеждане от първостепенния съд за приложение на съкратено съдебно следствие.
В съдебно заседание подсъдимия М се явява лично и със служебен защитник , адв. Д от САК, назначен в производството пред ВКС, по реда на чл.94, ал.1,т.7 НПК. Поддържа лично жалбата . Защитата акцентира на явната несправедливост на наказанието.
Прокурорът от ВКП намира основанията за възобновяване за несъстоятелни, освен искането за намаляване размера на наложеното на осъдения наказание, който несправедливо е определен в максимума на санкцията, без отчитане и на смекчаващите вината обстоятелства.
В последната си дума М. настоява делото да се възобнови и се върне за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното :
Искането на осъдения М. за възобновяване на производството по делото е допустимо , защото е подадено от осъдения на основание чл.420, ал.2 НПК и в срока по чл.421, ал.3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 НПК съдебен акт. Разгледано по същество, то е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.
Първостепенният съд не е допуснал нарушения на особените процесуални правила по чл.370 – чл.374 НПК. Съдът преди началото на съдебното следствие е разяснил правата на страните в процеса и е допуснал предварителното им изслушване по искане на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие. М. е заявил, че признава фактите на обвинението и се е отказал от събиране на доказателства по признатите от него факти. Но отказа на съда да уважи искането на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие, поради признаването от подсъдимия изцяло на фактите по обвинението и заявеното от него да не се събират доказателства за тях, даден с протоколно определение от 29.05.2008 год. по нохд№1062/08 год. по описа на Русенския районен съд, не е довел до ограничаване правата му в процеса. Правото на подсъдимия да поиска съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК не корелира с безусловно задължение на съда за провеждането му, а е една правна възможност за подсъдимия, която съдът е длъжен да прецени с оглед спазване на всички общи принципи на процеса.
Правото на подсъдимия да поиска от съда прилагането на особените правила по глава ХХVІІ НПК, а именно по чл.371,т.2 НПК, не е абсолютно право на едната от страните в процеса.пражняването му е предвидена в закона правна възможност подсъдимия да се ползва от облекчен режим на третиране при индивидуализация на наказанието му по чл.55 НК, в случая, че признае фактите на обвинението и съдът установи, че това признание се подкрепя от доказателствата по делото. Дори положителния извод на съда, когато установи, че признанието на подсъдимия съответства на доказателствата по делото, е само една предпоставка , но не и императив за съда да приложи особените правила на съкратеното съдебно следствие. За последица от предварителното изслушване на страните, не може да се приеме, че остава задължителното процесуално поведение на съда, той да продължи с разглеждането на делото по особените правила. Такова задължение не следва императивно и от съдържанието на чл.372 и чл.373 НПК. Ако се приеме обратното, съдът ще бъде поставен в положение на предварителна обвързаност с изводи по приложението на закона, преди да е провел съдебното следствие и преди да е пристъпил към отговорите на въпросите от съдържанието на присъдата. Задължителното прилагане при индивидуализацията на наказанието на точно определени правила за нея, преди формиране на вътрешното убеждение по фактите от предмета на доказване, минира провеждането на едно от основните начала в процеса, решаването на делото по вътрешно убеждение относно фактите от предмета на доказване. С това нарушение, ще се стигне до подчиняването на материалното право на процеса, вместо обратното, заложено в наказателно – правната ни система, а именно процесът да служи за правилното прилагане на материалното право.
Целената бързина на производството по чл.22 НПК ,не може да бъде в ущърб на разкриване на обективната истина и на вземане на решенията по вътрешно убеждение ,по чл.13 и чл.14 НПК,т.е едно основно начало не може да се прилага, за да се игнорират останалите начала в процеса. Наказателният процес е редът и формата, в които е облечено приложението на материалното право.
Ето защо, съображенията на първостепенния съд, че данните по делото налагат да се проведе състезателно производство чрез събирането на доказателствените източници при обективно , пълно и всестранно разследване, в това и относно данните за личността на подсъдимия, индивидуализиращи степента на отговорността му, трябва да се споделят като правилни. Те отговарят на общите принципи на наказателния процес, които са валидни както за провеждането на съдебното производство по общия, състезателен ред , така и за особените правила на съдебната фаза на процеса.
В искането М. не спори за деянието и участието си като негов извършител спрямо малолетния Т. С. на 10 години.
Изводите за правната квалификация на деянието , под признаците на престъплението по чл.157, ал.2, вр.ал.1 НК, вр. с чл.18, ал.1 НК са правилни и трябва да останат такива , каквито са направени от съдилищата. Макар и в минимум, тези изводи отразяват правното положение и отговорността на осъдения, която, според настоящия състав на ВКС, е следвало да е и за довършени блудствени действия спрямо пострадалия. Но поради принципа за “reformatio in pejus”, отговорността за блудствени действия не може да бъде реализирана. Макар и да липсва възможност да се изправи неправилното приложение на закона, поради ненарушимостта на принципа за невлошаване положението на осъдения в производство по негова жалба , респ. по искането му за възобновяване, правилното приложение на закона е изисквало друга правна оценка на фактическите данни за деянието на подсъдимия, съгласно обвинението. Според установените факти осъденият е извършил и двете форми на изпълнителното деяние, очертани в състава на престъплението, т.е. както блудство ,така и полово сношения с пострадалия от същия пол.становено е, че осъденият М. е извършил и е довършил спрямо пострадалия такива действия, които очертават удовлетворяването на полово желание без полово сношение.становено е, че удовлетворяването на половото си желание първоначално той е извършил и довършил чрез търкане на еректиралия си полов член в тялото на пострадалия, който чрез принуда, впоследствие в един по-късен момент е вкарал в устатата на малолетния С. Тези факти не са оспорени от подсъдимия в процеса и подробно са установени и от пострадалия и от свид. Иванов- очевидец на деянието. В случая несъмнено са налице едни довършени блудствени действия спрямо пострадалия. А те са една от формите на изпълнителното деяние, съгласно състава на престъплението, инкриминиран в обвинителния акт. Извършеното от дееца след тях и полово сношение с пострадалия, поради установеното, че деецът е обърнал със сила пострадалия с гръб към себе си и се е опитал да извърши и анално проникване на половия си орган в ануса на пострадалия, обективира втората форма на изпълнително деяние по чл.157, ал.1 НК, но не изключва и първата форма на изпълнение на деянието, както неправилно са приели съдилищата. Извън това уточнение по правилното тълкуване и приложение на закона, изводите, че деянието е установено по безпротиворечив начин и правилно е подведено под признаците на квалификацията по чл.157, ал.2, вр с ал.1 НК, вр. с чл.63, ал.2,т.2 НК , ВКС изцяло споделя като правилни.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, е основателно.
То е определено в максималния размер , очертан в горната граница на предвиденото в санкционната част на състава наказание, без съдилищата да оценят нито едно от установените по делото определящи вината на осъдения обстоятелства , от категорията на смекчаващите. Несъмнено , този пропуск е довел и до утежняване положението на осъдения с наказването му с една несправедливо завишена санкция за извършеното деяние. Този извод е направен в нарушение на закона за оценка на всички определящи вината обстоятелства по чл.54 НК. Вярно е, и е отчетено, че действията на М. преди, по време и след деянието, са се отличавали с изключителна дързост и цинизъм. На пострадалото дете подсъдимият е нанесъл множество удари, връзвал го е, душил го е с колана си, принуждавал го е да се мие с урината му и да проси. Тези действия на подсъдимия правилно са оценени като изключително дръзки цинични и от естество трайно да засегнат психиката на малолетния С. , което основателно е ценено като отегчаващо значително вината му. Тези обстоятелства определят осъдения М. като личност с висока степен на обществена опасност, с драстично незачитане на половата неприкосновеност на лицата и твърде ниската възраст на пострадалото дете, под инкриминирания минимум на възрастта на пострадалия, с начина на извършване деянието при използване на различни форми на физическа принуда и с последици за психиката на детето , което е било травмирано и след деянието за некратък период от време.
Но наред с тях, съдилищата е трябвало да зачетат и чистото съдебно минало на дееца и леката степен на умствено изоставане, която обаче, не е накърнявала вменяемостта му, като фактори, които реално водят до известно смекчаване на отговорността му. От приложената справка за съдимост е прието, че подсъдимия е неосъждан. От сведението – характеристика за М. е установено, че той е израснал в типичния за ромските малцинства бит, със занижен или липсващ родителски контрол. Тези данни не са включени в общата оценка на определящите вината обстоятелства.
В случая делото следва да се възобнови и въззивното решение да бъде изменено като съгласно чл.54 НК и чл.36 НК , наказанието му се индивидуализира при отчитане и на смекчаващите вината на М. обстоятелства, тъй като то не следва да е само възмездие за стореното зло, но и превенция за бъдещето, както за дееца , така и за обществото . Така определяния размер отново ще е при превес на отегчаващите вината обстоятелства, но и при зачитане на факторите, които смекчават отговорността на осъдения за извършеното престъпление.
При тези данни, следва извода, че намаляването му по размер от осем години лишаване от свобода , на шест години и осем месеца лишаване от свобода, при същия режим на изтърпяване, ще донесе справедливост на наложената санкция .
Предвид тези мотиви и съгласно чл.425, ал.1,т.3 НПК ,вр. с чл.348, ал.5,т.1, вр. с ал.1,т.3 НПК , Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд№185/08 год. на РУСЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД , наказателна колегия и ИЗМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ №187/31.07.08 год., с което е потвърдена присъда №126/29.05.2008год. по нохд№1062/08 год. на Русенския РС САМО В ЧАСТТА ОТНОСНО наложеното на подсъдимия Е. С. М. НАКАЗАНИЕ за престъпление по чл.157, ал.2, във вр. с ал.1 във вр.с чл.18 , ал.1 НК, вр. чл.63, ал.2, т.2 НК и вр.чл.54 НК, като го НАМАЛЯВА от осем години лишаване от свобода, на ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В останалата част ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по внохд№185/08 год. на РУСЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :