4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 501
София, 19 декември 2011година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 4 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря:Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №2416 по описа за 2011 година
Производството е за възобновяване на внохд.№390/2010 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново,образувано по искане на Главния прокурор на РБ.
В съдебно заседание искането , с оплаквания за нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения, се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура.
Осъдения Е. В. К. ,чрез защитата си намира искането неоснователно и пледира да се остави без уважение.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното :
С решение от 26.01.2011 г. постановено по внчд.№390/2010 г. на Апелативен съд гр.В.Търново е отменено определение от 11.11.2010 г.постановено по нчд.№609/2010 г. на Окръжен съд гр.Русе, в частта с която на основание чл.68 ал.1 НК съдът е привел в изпълнение три месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения с определение от 28.05.2007 г.по нчд.№79/2007 г. на Окръжен съд гр.Русе, в замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация.В останалата му част ,с която е постановена замяна отчасти на наказанието пробация определено на осъдения по нохд.№761/2009 г. на Районен съд гр.Русе,с лишаване от свобода в размер на сто двадесет и седем дни определението е потвърдено.Така заменено наказанието е и изтърпяно на 21.06.2011 г.
ПО ИСКАНЕТО на Главния прокурор на РБ :
Възраженията са за незаконосъобразност на решението в отменителната му част ,като Главния прокурор на РБ счита ,че въззивния съд е отрекъл материално правните предпоставки за прилагането на чл.68 ал.1 НК,”ненужно се е заел да обосновава ,че самото нарушаване на пробационните мерки не съставлява престъпление,а от друга страна не е налице и хипотезата на чл.67 ал.3 НК “.Акцентира се на обстоятелството ,че “разпоредбата на чл.68 ал.1 НК не съдържа изрично изискване ефективното лишаване от свобода, за второто престъпление да е наложено направо с присъдата или приравнен на нея акт.Достатъчно е крайното наказание за престъплението по това осъждане да бъде лишаване от свобода”.
В нарушение на процесуалните правила въззивния съд ,”макар да е използвал довода,че Окръжен съд гр.Русе без основание се е произнесъл по въпрос извън своята компетентност ,постановявайки изтърпяване на наложеното наказание, не е отменил определението в тази му част,по начин позволяващ ново произнасяне на съда по реда на чл.306 НПК,на който делото е подсъдно -Районния съд .Последица от това е и последващия отказ на Окръжен съд гр.Русе в производство по чл.306 НПК да приложи чл.68 ал.1 НК,тъй като Апелативен съд гр.В.Търново се е произнесъл по същество.
Доводите са неоснователни и незаконосъобразни.
В случая се смесват понятията “наказание лишаване от свобода “ и “замяна на наказанието пробация”,поради неизпълнение без основателна причина на пробационни мерки ,с лишаване от свобода.Няма спор ,че наказанието ,като наказателно правна последица следва винаги и само извършеното престъпление.Замяната по чл.43 а т.2 НК предвижда възможност /защото е налице и хипотезата на т.1 на чл.43 а НК /,ако осъдения,без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка да се замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода,а не да се наложи наказание лишаване от свобода.Тук следва да се съобрази и обстоятелството ,че срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл.39 ал.1 НК ,което по отношение на наказанието лишаване от свобода е недопустимо.
Проблема по делото е в това ,че в нарушение на закона с определението по нчд.№79/2007 г. на Окръжен съд гр.Русе след замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода за срок от три месеца е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 НК,което е недопустимо.В производството по чл.451 и сл. НПК не се налага наказание лишаване от свобода и няма как да се съобразява разпоредбата на чл.66 ал.1 НК,а се заменява вече наложено такова,поради неизпълнение с лишаване от свобода, което се изтърпява ефективно.Този порок на определението не е атакуван,не се сочи и в сега разглежданото искане за възобновяване, а е и извън сроковете по чл.421 ал.1 НПК,поради което няма как да бъде отстранен,още по малко в производство по чл.306 НПК.
Сочените в искането решения на Върховният касационен съд,както и ТР №79/1983 г. на ОСНК касаят наказание лишаване от свобода,с приложението на чл.66 ал.1 НК –законосъобразно определени,а не както е в случая отложено изтърпяване на заменено наказание лишаване от свобода.Значението на последващо наказание лишаване от свобода ,категорично касае повторността и рецидива по смисъла на Наказателния кодекс ,както и по ЗИН.
Основателно е оплакването за съществени процесуални нарушения ,с произнасянето в производство по чл.451 и сл. НПК по приложението на чл.68 ал.1 НК.Отмяната по реда на възобновяването на решението в тази му част ,с оглед изложеното по горе не би довела до целения резултат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила,а искането за възобновяване неоснователно.
Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на внчд.№390/2010 г. на Апелативен съд гр.В.Търново,с което частично е отменено /по приложението на чл.68 ал.1 НК / определение по нчд.№609/2010 г. на Окръжен съд гр.Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Р. Керанова.
Изразявам несъгласие с мнозинството на съдебния състав относно изхода на делото.
Въззивната инстанция е приела, че Окръжен съд – Русе, прилагайки чл. 68, ал. 1 от НК, се е произнесъл извън рамките на предложението, с което е бил сезиран в процедурата по чл. 451 и сл. от НПК и това е преценено, като недопустимо. Последното заключение е следвало да предопредели основанието за отмяна (процесуално нарушение) на атакувания съдебен акт и резултата от проверката, без да се обсъждат други въпроси – налице ли са предпоставките за приложението на чл. 68 от НК. Въззивният съд, макар и отрекъл възможността в процедурата по чл. 451 от НПК да се разглежда и приложението на чл. 68 от НК, се е произнесъл и по този въпрос, като така е препятствал разрешаването му да стане в съответното производство, това по чл. 306 от НПК и от компетентен съд.
Безспорно е, че след постановяване на въззивния съдебен акт Районната прокуратура – Русе е инициирала производство по чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 68, ал.1 от НК. Предложението е било отхвърлено, като процесуално недопустимо именно поради наличието на въззивното решение, с което въпросът за приложението на чл. 68 от НК е бил разрешен.
С оглед на казаното считам, че в атакуваната част въззивният съдебен акт подлежи на отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела, а делото на връщане за правилно приложение на процесуалния закон.
О. М. съдия :
Р. Керанова