10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 609 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по три касационни жалби: от страни в процеса и трето лице-помагач, насочени срещу различни части от решение № 261 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 17.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 121/2010 г.
С касационната жалба на постоянния синдик на великотърновското [фирма] /в несъстоятелност/ Д. И. Г., както и с тази на конституираното като трето лице-негов помагач [фирма]-София, се атакуват следните две части от горепосоченото въззивно решение: 1/ За частичното отхвърляне на предявеният от синдика Г. установителен иск с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ срещу ответниците [фирма]-гр. В. Т. /в несъстоятелност/ и [фирма], чиито предмет е било прогласяване на нищожност по отношение кредиторите на несъстоятелността на първото от тях, на извършени след началната дата на неплатежоспособността му плащания по процесните шест разходни касови ордера /РКО/ от пролетта на 1999 г. в полза на втория търговец на сума в размер от 64 340 лв. /деноминирани/; 2/ За обезсилване на първоинстанционното решение досежно отхвърленият с него обусловен осъдителен иск на синдика Г. срещу [фирма] по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД с предмет връщане на платена сума в общ размер от 124 340 лв. в масата на несъстоятелността на велкотърновското [фирма] /в н./ и за прекратяването на производството по същия.
Оплакванията на синдика както и на третото лице-негов помагач са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в обжалваните негови две части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това синдикът Д. Ив. Г. и подпомагащата го страна претендират частично касиране на въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който едновременно да бъдат уважени тези два негови обективно кумулативно съединени иска: установителен, по който ответници са великотърновското [фирма] /в Н./ и софийското [фирма], както и обусловеният от първия – осъдителен, срещу ответното [фирма] за попълване масата на несъстоятелността на длъжника [фирма].
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбите им синдикът Г. и подпомагащата го страна обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две части от решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по решавани противоречиво от съдилищата процесуалноправни въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1/ За доказателствените последици на неоспорен откъм неговата вярност частен свидетелстващ документ /разходен касов ордер/; 2/ Дали осчетоводяването на РКО, когато са автентични и верни, представлява основание за прилагане презумпцията на чл. 55, ал. ТЗ; 3/ Дали отказът на страна в процеса да предостави на вещите лица от състава на допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза относими към спора счетоводни документи представлява основание за прилагане правилото на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./; 4/ Кому принадлежи активната легитимация за водене на обусловеният от иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ осъдителен иск: на синдика или на длъжника в пр-вото по несъстоятелност.
В тази връзка синдикът Др. Ив Г. се позовава и прилага следните съдебни актове: 1/ т. 4 от ППВС № 5/1975 год.; 2/ Р. № 671-76-ІІІ; 3/ Р. № 1743-84-ІІ; 4/ Р. № 39-2/5.ІІІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ; 5/ Р. № 136/2010 г. на І-во т.о. по т.д.№ 242/2010 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по исковете [фирма] писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационния контрол спрямо атакуваните от третото лице-помагач [фирма]-София части от въззивното решение, така и по изложените от последното оплаквания за неговата неправилност.
Съответно касационната жалба на ответното по исковете на синдика [фирма] е насочена срещу частта от горепосоченото въззивно решение, с която по отношение на дружеството е бил уважен предявеният в лично качество от постоянния синдик на [фирма] /в Н./ Д. Ив. Г. установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ до размер на сумата 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ и, като последица от това и на основание чл. 649, ал. 2, предл. 1-во ТЗ, търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 3 600 лв. по с/ка на въззивния съд. Изложените в тази жалба оплаквания са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение: като постановено по установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от синдик, но без да е бил налице негов правен интерес от воденето му, щом като обусловеният от тази претенция осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността е бил вече погасен по давност: в резултат от продължилото повече от 6 години процесуално бездействие на синдика след решението за откриване на пр-во по несъстоятелност срещу великотърновското [фирма]. С доводи за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната му част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, касаторът ответник претендира частичното му обезсилване, а алтернативно – касирането на същото, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част на решението си въззивният съд се е произнесъл по материално- и процесуалноправни въпроси, имащи значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, както следва: 1/ Относно началния момент на погасителната давност по осъдителния иск, обусловен от уважаването на установителен по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ; 2/ За правния интерес от водене на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ в случай, че обусловеният от него осъдителен е вече погасен по давност; 3/ За приложимостта на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ в хипотези, когато извършеното от длъжника плащане през т. нар. „подозрителен период” е имало авансов характер, както и когато последният е получил насрещна престация „на еквивалентна стойност”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни и трето лице-помагач на ищцовата от тях, участвали във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, както касационната жалба на постоянния синдик на обявеното в несъстоятелност [фирма]-гр. В. Т. Д. Ив. Г., така и тази на подпомагащото го [фирма]-София, а също и на ответното по исковете [фирма], ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията за частична приложимост на касационния контрол са следните:
1. По касационните жалби на постоянния синдик на великотърновското [фирма] /в Н./ Д. Ив. Г. и на присъединилото се към нея със своя жалба трето лице-негов помагач в процеса [фирма]-София:
1.1 Досежно неуважената част от установителния иск на синдика с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ:
За да отхвърли този иск досежно извършените от длъжника в пр-вото по несъстоятелност след началната дата на неговата неплатежоспособност касови плащания с процесните шест разходни касови ордера в полза на ответното [фирма] на сума в общ размер от 64 340 лв., Великотърновският апелативен съд е приел – независимо от констатацията си, че първата инстанция не била открила пр-во по реда на чл. 154 ГПК /отм./ по оспорването им, че установената липса на задължителни реквизити по ЗСч /отм./ прави същите първични счетоводни документи неистински, т.е., че те не удостоверявали твърдяното плащане, независимо от отразяването му в касовата книга на платеца [фирма], чиито доказателствен характер бил по този начин опроверган. Но при данните по делото, че [фирма] е възразило само по автентичността на тези 6 касови ордера- не и досежно верността им, практическото им изключване от доказателствения материал по делото е процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата /Р. № 39-2/5.ІІІ.1954 г. ОСГК, СБ-54, стр. 52/, доколкото въззивната инстанция е отказала да се съобрази с доказателствената сила на тези частни документи при липсата на оспорване за верността им. В тази връзка противоречиво решаван от съдилищата /Р. № 705/08 г. на ІІ—ро т.о. на ВКС/ е и процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото в тази част на исковата претенция по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, а именно за автентичността на документ, издаден от лице без представителна власт, ако веднага след узнаването му съответният търговец не се противопостави.
Изложеното налага извод, че първите два релевирани в жалбите на синдика на [фирма] и на третото лице-негов помагач [фирма]-София процесуалноправни въпроса, свързани с доказателствената сила на тези шест РКО – като частни свидетелстващи документи, обосновават приложно поле на касационния контрол. Що се отнася до третия и четвъртия въпрос в изложението към жалбите на тези двама касатори, досежно приложението на чл. 55, ал. 1 ТЗ, а също и на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./, те очевидно се отнасят до правилността на атакуваното решение и дори да бе налице допуснато от състава на апелативния съд евентуално нарушение на тези съдопроизводствени правила, това би било само касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не и основание за допустимост на касационния контрол.
1.2 Досежно частта от въззивното решение, с която е било обезсилено първоинстанционното по осъдителния иск за попълване на масата на несъстоятелността на длъжника, обусловен от уважаване на установителния иск на синдика по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ:
Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в този му част, тъй като произнасянето на въззивния съд по релевирания в изложенията на тези двама касатори към жалбите им правен въпрос: за активната легитимация на длъжник в пр-во по несъстоятелност да води обусловеният от уважаването на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ осъдителен иск за реституирането на платеното в масата на несъстоятелността му, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Причина за това е липсата на съдебна практика и колебанията при уточняване правната квалификация на осъдителната претенция между чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, от една страна и чл. 34 ЗЗД – от друга, доколкото произтичащото от успешното провеждане на заведен от синдика установителен иск по чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ връщане на платеното увеличава нe патримониума на търговеца длъжника, а масата на несъстоятелността му.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и на основание чл. 78, ал. 10 от процесуалния закон третото лице-помагач [фирма] ще следва в качеството му на касатор да бъде осъдено да заплати допълнителната държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която в случая възлиза на 1 200 лева.
2. По касационната жалба на [фирма]:
Последните два релевирани в изложението на този касатор процесуалноправни въпроси, а именно за „приложимостта” на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ в случай, че извършеното от длъжника плащане е „имало авансов характер и не погасява съществуващ /предходен/ паричен дълг”, както и за „приложимостта” на същия иск, но когато след извършено авансово плащане, длъжникът получава „насрещна престация на еквивалентна стойност”, имат изцяло хипотетичен характер, понеже в действителност не са били предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваната част на решението му. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съответния съдебен състав.
Що се отнася до първите два въпроса в изложението на касатора [фирма], а именно за началния момент, от който започва да тече погасителна давност по обусловения от успешното провеждане на установителен иск по чл. 646, ал. 2, т.- 1 ТЗ осъдителен иск, както и за правният интерес на синдика да води първия иск, ако вторият /осъдителния/ е погасен по давност, свързано с оплакването за недопустимост на въззивното решение, ще следва да се отбележи следното:
С нито един от тези два въпроса не се обосновава приложно поле на касационното обжалване.
След като въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта му, с която е бил уважен осъдителен иск, обусловен от успешно проведения от синдика установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, липсва произнасяне по въпроса за давността, който винаги е такъв по основателността, а не по допустимостта на осъдителния иск и отговорът му задължително следва да намери място в диспозитива на въззивното решение. Отделно от това, предвид ноторното положение, че осъдителният иск е винаги обусловен от развитието на процеса по съединения с него установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, юридически нонсенс е правният интерес на синдика от водене на последния да се извежда от резултата от разглеждане по съществото на обусловената от изхода му искова претенция. В заключение, наведеното в жалбата на [фирма] оплакване за недопустимост на въззивното решение в частта му, с която е бил уважен установителния иск на синдика по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ не се опира на вероятност този порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК да е действителност налице. А съгласно т. от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.- дело № 1/09 г., само „ако съществува вероятност” обжалваното въззивно решение да е недопустимо /или нищожно/, Върховният касационен съд „е длъжен” да го допусне до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 17.ХІІ.2010 г., постановено по търг. дело № 121/2010 г., В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен установителен иск на синдика Д. Ив. Г. по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ срещу [фирма] /в Н./ и [фирма] за сума в общ размер от 64 340 лв. деноминирани/, изплатена на последното с процесните шест РКО от пролетта на 1999 г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която е било обезсилено първоинстанционното решение по обективно кумулативно съединеният осъдителен иск на постоянния синдик Д. И. Г. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма] – София, с предмет връщането в масата на несъстоятелността на [фирма]-гр. В. Т. на платена от този длъжник след началната дата на неговата неплатежоспособност сума в размер на 124 340 лева /деноминирани/.
УКАЗВА на подпомагащата страна касатор [фирма]-София, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. В. Г. от САК, [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 10 ГПК, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за платена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 2 486.80 лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, тъй като в противен случай образуваното по жалбата му касационно производство ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 17.ХІІ.2010 г., постановено по т. д. № 121/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която по установителен иск на постоянния синдик на великотърновското [фирма] /в несъстоятелност/ Д. Ив. Г. с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е било признато между този длъжник и ответното [фирма], че по отношение кредиторите на несъстоятелността на първото д-во се явява относително недействително извършеното от него на 3.V.1999 г. – в периода след началната дата на неплатежоспособността му /24.ІV.1999 г./, безкасово плащане на сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ от разплащателна с/ка № [ЕГН] в Ц. АД-клон В. Т. по с/ка № [ЕГН] с титуляр [фирма] в тогавашната търговска банка [фирма].
След надлежното внасяне от страна на третото лице помагач в процеса [фирма]-София на така определената допълнителна д.т. по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора и на третото лице-помагач.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2