О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 955 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Р. М. Т., чрез процесуалния му представител адв. Д. К., против въззивното решение № 135 от 3 май 2011 г., постановено по в.гр.д. № 230 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2011 г., с което е отменено решение № 400 от 20 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 1009 по описа на районния съд в гр. Димитровград за 2010 г. и вместо него е отхвърлен предявения от дружеството против Е. Д. С. от [населено място] и М. Д. П. от [населено място] иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо него договорите за покупко-продажба на разсрочено плащане от 1 юни 2009 г. на общо 26 броя крави и бъдещи вещи – приплод (телета), и дружеството е осъдено да заплати на С. и П. разноски по делото.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – дружеството е имало вземане спрямо бившия съпруг на ответницата и той е осъден да заплати съответните суми; след възникване на вземането, но преди установяването му с влязло в сила съдебно решение между бившия съпруг и ответницата е сключен договор за поемане на изпълнение, по силата на който ответницата се задължава да изплати евентуалното задължение към дружеството по висящото гражданско дело; по силата на сключения нотариално заверен договор ответницата е встъпила в дълга на съпруга си към дружеството след като кредиторът изрично е декларирал, че приема ответницата да стане съдлъжник в изпълнителното производство; вземането е съществувало и към момента на сключване на двата процесни договора за покупко-продажба между ответниците по иска; сключени са две възмездни сделки за покупко-продажба, с което имуществото на длъжника ефективно се намалява, което води до реално увреждане имуществените интереси на кредитора; знанието за увреждане е налице у ответника, предвид установения факт на съвместно съжителство на ответниците; съдът неправилно е преценил доказателствата по спора – сключени са два фиктивни договора с единствената цел увреждане на имуществените интереси на кредитора, а получени доходи от продажбата не са отразени в годишната данъчна декларация на ответницата; съдът не е отговорил на всички въпроси и доводи по спора; напълно превратно съдът е тълкувал правното действие на договора за поемане на изпълнение на задължение, сключен между съдлъжниците на дружеството – ответницата и бившия й съпруг – прието е, че договорът касае заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД, а не встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД; необосновано се приема крайния си извод за характера на договора и оттам, че дружеството не притежава облигационно вземане спрямо ответницата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса сключеният на 29 септември 2008 г. договор за поемане на изпълнение на задължение касае ли договор за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД или заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД; решението е постановено в противоречие с решения на други съдилища, както и с трайната практика на ВКС.
Ответниците Е. Д. С. от [населено място] и М. Д. П. от [населено място] в отговори на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочат доводи за за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че от съдържанието на договора, сключен между ответницата С. и бившия й съпруг, като длъжник на дружеството-касатор, се налага изводът за изрично изявено намерение за заместване в дълг по реда на чл. 102 ЗЗД; липсват уговорки, които да сочат, че волята на страните е била С. да встъпи в дълга на З. Х. като съдлъжник, а и този извод се обуславя и от желанието на съпрузите да уредят имуществените си отношения преди развода; с молба дружеството-взискател е отказал да освободи съпруга на ответницата от отговорност, като е приел по-благоприятния за себе си вариант да приеме ответницата като съдлъжник, поради което не е осъществен фактическият състав на заместването в дълг по чл. 102 ЗЗД, тъй като липсва изрично съгласие на кредитора за приемане на нов и освобождаването на стария длъжник; дружеството не притежава облигационно вземане спрямо ответницата С., което е основна предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
Касаторът поставя един правен въпрос – за тълкуване на уговорките в нотариално заверен договор за поемане изпълнение на задължение, сключен на 29 септември 2008 г. между З. В. Х. от [населено място], обл. Х. и Е. Д. Х. от същото село във връзка с поетото с договора задължение от последната – такова по чл. 101 ЗЗД или по чл. 102 ЗЗД. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е обусловило изхода на спора, поради което искането за допускане на касационното обжалване е основателно.
Не може да се възприеме тезата на касатора, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. На първо място, не се представя задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – тълкувателни решения по ЗСВ и постановления на пленума на ВС или решения по уеднаквяване на съдебната практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК. На второ място, от представените съдебни решения не може да се възприеме, че е налице и противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос. С оглед неговата конкретика е ясно, че доколкото не е налице правно разрешение въз основа същия или идентичен договор, то и представената съдебна практика – решение по т.д. № 1817 за 2007 г. на ТО СГС (което освен това е без заверка за влизането му в сила), решение № 71 по в.гр.д. № 894 за 2009 г. на окръжния съд в [населено място], решение № 223 от 1997 г. на петчленен състав на ВКС, решение № 677 по гр.д. № 1917 за 2000 г. на ВКС, решение № 1902 по гр.д. № 848 за 1978 г. І ГО, решение № 1152 по гр.д. № 2032 за 2001 г. V ГО, решение по гр.д. № 180 за 2008 г. на окръжния съд в [населено място], не установява противоречиво разрешаване на съответния правен въпрос. Накрая, представеното решение № 44 по в.гр.д. № 25 за 2010 г. и разпореждане по гр.д. № 16 за 2008 г. на окръжния съд в [населено място], макар като страни в тях да са включени ответницата С., дружеството-касатор и длъжника З. Х., не разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, тъй като предмет на първия съдебен акт е законосъобразността на действията на частен съдебен изпълнител, а на втория – основателността на искане за издаване на изпълнителен лист спрямо С., също не обосновават основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За касационното обжалване се дължи държавна такса в размер на 207 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 135 от 3 май 2011 г., постановено по в.гр.д. № 230 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2011 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Р. М. Т., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 207 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: