О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№501
Гр.София, 04.12.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1999 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. срещу Решение № 1638/ 19.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1573/16 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 1960/ 18.05.2016 г. по гр.д.№ 11279/15 г. на Варненския районен, с което, като е отхвърлено искането на касаторите за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя Й. К. В. /поч.03.03.2015 г./, извършено със саморъчно завещание от 27.08.2011 г. в полза на М. К. В., до размера, необходим за възстановяване на запазената им част от наследството, е допусната съдебна делба между М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В., Д. Д. К., М. К. В. и О. М. Д. на недвижим имот с идентификатор 10135.2562.113.1.42 по КККР на [населено място], представляващ апартамент № 6 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с принадлежащото му избено помещение и 1,8108% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти: по 1/24 ид.ч. за М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К., 2/24 ид.ч. за О. М. Д. и 18/24 ид.ч. за М. К. В.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което възражението по чл.30 ЗН на касаторите бъде уважено и съобразно това бъдат определени квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че обжалваното въззивно решение обективира произнасяне по следните обуславящи изхода на спора въпроси /уточнени и конкретизирани съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК/, а именно:
1. Представляват ли, преценени в своята съвкупност, извършени от наследодателя по различно време и в полза на различни лица дарения и завещания на негови имуществени права, делба приживе, разполагат ли наследниците с право на запазена част да искат нейното намаляване, в какъв срок и по кой ред? По този въпрос се поддържа предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване предвид липсата на практика на ВКС, като според касаторите произнасянето на касационния съд по въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
2. Какви са задълженията на съда при направено искане за възстановяване на запазена част по чл.30 ЗН във връзка с необходимостта от формиране на една маса от наследствените имущества по чл.31 ЗН и разпределението на доказателствената тежест между страните по това искане? По този въпрос се твърди, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, което обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация М. К. В. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор /изпратен по електронна поща/, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано.
Ответницата по касация О. М. Д., без да взема становище по искането за допускане на касационното обжалване, моли в представен „отговор-възражение” делото да бъде решено по начин, който е съобразен с волята на наследодателя Й. К. В. в саморъчното й завещание от 27.08.2011 г.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което делбата между страните е допусната при квоти, определени от правилата за наследяване по закон, като е оставено без уважение искането по чл.30 ЗН на ищците М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя Й. К. В. от 27.08.2011 г. в полза на ответника М. К. В., въззивният съд е приел, че по отношение на М. Д. това искане е неоснователно, тъй като същата не е наследник с право на запазена част /посочената ищца е преживяла съпруга на починалия преди завещателката неин син Д. Д./, а по отношение на останалите ищци е направен извод за недоказаност на искането, тъй като по делото не са събрани доказателства, че с извършения завет Й. В. е надхвърлила размера на разполагаемата си част. Същевременно нито първоинстанционният, нито въззивният съд са дали на страните указания за разпределението на доказателствената тежест по искането на ищците за възстановяване на запазената им част от наследството във връзка с формирането на масата по чл.31 ЗН /в съдебно заседание на 18.04.2016 г. Варненският районен съд само е докладвал постъпилата молба, обективираща това искане/. Нещо повече- в съдебно заседание на 22.11.2016 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на въззиваемата О. Д. за събиране на доказателства във връзка с установяване на масата по чл.31 ЗН, като е приел, че същото е преклудирано, тъй като е следвало да се направи пред първоинстанционния съд. Изложени са и съпътстващи мотиви в подкрепа на възприетото в първоинстанционното решение, че в съвкупност извършеното през 2000 г. от Й. В. дарение на недвижими имоти в полза на наследниците на сина й Д. Д. и саморъчното завещание от 2001 г. в полза на наследника на другия й починал син К. Д. представляват извършена от наследодателя делба приживе, приета от ищците с приемане на дарението от 2000 г.
С оглед така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви относно изхода на спора по чл.30, ал.1 ЗН, а оттам- и относно размера на притежаваните от страните права в подлежащата на прекратяване чрез делба наследствена имуществена общност, формулираният от касаторите материалноправен въпрос, отнасящ се до задълженията на съда при направено искане за възстановяване на запазена част по чл.30 ЗН във връзка с необходимостта от формиране на една маса от наследствените имущества по чл.31 ЗН, действително е от обуславящо делото значение. Същевременно същият е разрешен от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС, според която при направено искане за възстановяване на запазена част съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните, за да предприемат последните съответните действия по посочване на наследственото имущество, което да формира масата по чл.31 ЗН /Решение № 261 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 46/2012 г. на І г.о./, при което съдът е длъжен и служебно да назначи експертиза, която да остойности същата /Решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр.д.№ 3542/2013 г. на І г.о./. За начина, по който се изчислява накърняването на запазената част на наследника, са дадени подробни указания и в Решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр.д.№ 3559/2015 г. на ІІ г.о., които в случая са пренебрегнати от въззивния съд. Изложеното обуславя извод за необходимост от допускане на касационното обжалване по посочения от касаторите материалноправен въпрос относно приложението на чл.30 и чл.31 ЗН, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Колкото до въпроса, дали в своята съвкупност извършени от наследодателя по различно време и в полза на различни лица дарения и завещания на негови имуществени права, представляват делба приживе, същият не обуславя исканото допускане на касационното обжалване, тъй като няма обуславящо изхода на делото значение- основателността на заявеното от ищците искане по чл.30 ЗН е обусловена от накърняването на запазената им част от наследството съобразно критериите, установени в чл.31 и следв. ЗН, при което е очевидно, че приемане на извършено през 2000 г. дарение не може да обуслови приемане на последваща делба приживе, завършена със съставено през 2001 г. завещание.
С оглед допускането на касационното обжалване, касаторите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1638/ 19.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1573/16 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К..
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 25 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: