Р Е Ш Е Н И Е
№ 502
София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 486 по описа за 2008 година.
Постъпил е касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр. Хасково против решение № 68 от 01.04.2008 г. постановено по внохд № 50/08 г. на Окръжен съд-гр. Хасково, като се възразява, че същото е постановено в нарушение на закона и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста при съображения свързани с основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК и изразява становище, че искането на гражданския ищец за уважаване на предявения от него иск е основателно.
Постъпила е касационна жалба от гражданският ищец, с която се релевира същото основание по чл.348 ал.1 НПК с искане за връщане на делото. Пред ВКС този жалбоподател не взема участие.
Защитата на подсъдимия С. М. Н. намира подадените протест и жалба за неоснователни.
За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното:
С присъда по нохд № 542/05 г. Районният съд-гр. Димитровград осъдил подс. Н. на основание чл.220 ал.2 вр.с чл.26 ал.1 НК на 6 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като го оправдал за разликата от 78 133,38 лева до 86 797,38 лева.
По жалба на подсъдимия с решение по внохд № 192/06 г. ОС-гр. Хасково отменил посочената присъда и върнал делото на прокурора за отстраняване на нарушения по чл.235 НПК(стар), аналогичен чл.246 НПК.
С присъда по нохд № 269/07 г. ДРС осъдил подсъдимия на основание чл.220 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 НК на 1 година лишаване от свобода условно за срок от 3 години, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл.220 ал.2 НК и за разликата от 97 858,26 лева до 106 522,26 лева. Подс. Н. е осъден да заплати на “В”ООД-гр. Димитровград обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 557 лева, като до пълно предявения размер от 35 221 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По жалби на подсъдимия и гражданския ищец ХОС по внохд № 50/08 г. отменил посочената присъда в наказателно-осъдителната й част и в частта, с която е уважен гражданския иск и са присъдени разноските по делото и вместо нея постановил нова присъда № 68 от 01.04.2008 г., с която оправдал подс. Н. по обвинението по чл.220 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 НК, отхвърлил предявения срещу него граждански иск за сумата от 26 557 лева и потвърдил присъдата на ДРС в останалата й част.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
Протестът е неоснователен, а жалбата на гражданския ищец – недопустима.
1. С подадения касационен протест не е ангажирано основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК. Посоченото по-горе становище на представителя на ВКП, не може да разшири предмета на касационната проверка, т.к. той е очертан от постъпилия протест.
При въззивното разглеждане на делото, съдът по същество, след собствена оценка на събраните по делото доказателства е приел за установени фактически положения, различни от приетите от първоинстанционния съд, въз основа на които е направил извод за отсъствието на признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл.220 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 НК. Както се спомена, дейността на ХОС, предопределяща изводите му по фактите, не се оспорва от прокурора и поради това проверката за правилното приложение на закона е възможна само в техните рамки. На тази плоскост ВКС не установи изводите по правото да не са съответни на приетото за установено от фактическа страна, закона и практиката по приложението му.
2. Гражданският ищец оспорва въззивната присъда в наказателната й част, при съображения, идентични с тези на прокурора. Той обаче не разполага с право да атакува съдебния акт в тази му част, което й определя подадената жалба като недопустима. Последица от последното е оставянето й без разглеждане. Друг е въпросът, че видно от изложеното по-горе, приемането на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституирането на граждански ищец е извършено в нарушение на процесуалните правила – при второто първоинстанционно разглеждане на делото.
Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 68 от 01.04.2008 г. постановена по внохд № 50/08 г. на Окръжен съд-гр. Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Я. Г. Я. против посочената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: