4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 849 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2724 от 27.VІ.2011 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 142 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 25.V.2011 г., постановено по гр. дело № 145/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 262 на Великотърновския ОС от 28.І.2011 г. по гр. д. № 549/09 г.: за отхвърлянето му – като неоснователен и недоказан – на иск на банката с правно основание по чл. 422 ГПК, предявен срещу А. Х. Х. от [населено място] и П. П. Г. от [населено място], чиито предмет е било установяването, че двете солидарно й дължат сума в размер на 67 977.86 лв. като главница по неиздължен банков кредит от 2.ХІІ.2004 г., както и сума в размер на 5 898.47 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 1.І.2009 г. и до 8.Х.2009 г., а също и законната лихва върху горепосочената главница, считано от 9.Х.2009 г. и до окончателното изплащане на паричното вземане, ведно с разноски в размер на 2 666.28 лв., за които суми кредитната институция е била снабдена със заповед за незабавно изпълнение и с изп. лист по реда на чл. 418 ГПК – във вр. чл. 60, ал. 2 от закона за кредитните институции.
Оплакванията на касатора [фирма] са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тази искова претенция на банката по чл. 422 ГПК срещу двете кредитополучателки да се уважи в предявените по делото размери, ведно с присъждане на разноски за производството пред ВКС, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК банката касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос „дали целият дълг по кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост”. Цитирани и приложени са две решения на състави от Второ т.о. на ВКС /р. № 92/09 г. по т.д. № 467/08 г. и Р. № 58/09 г. по т.д. № 584/08 г./, постановени по реда на чл. 290 ГПК, „в които било изведено, че ако в самия банков договор е посочено, че при определени предпоставки кредитът става предсрочно изискуем, то не е необходимо друго волеизявление на кредитора за настъпването на този факт”.
Ответниците по касация А. Хр. Х. от [населено място] и П. П. Г. от [населено място] не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на положителния установителен иск на банката по чл. 422 ГПК, Великотърновският апелативен съд е възприел неговите мотиви, според които по делото било безспорно „нередовното погасяване на няколко месечни вноски”, че всъщност те били повече от три и така изискуем бил станал целият неиздължен остатък от заема, но след като в тази хипотеза той все още не бил обявен за такъв с нарочно уведомление до длъжниците, вземането не било възникнало. Предвид процесуалноправния характер на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, тя имала обратно действие и затова следвало да намери приложение към конкретния случай на правоотношение по договор за кредит, датиращ от 2004 г.
Налице е твърдяното от банката касатор противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, изразена в Р. № 58/15.ІV.2009 г. по т. д. № 584/08 г. на ІІ-ро т.о, както и в Р. № 92/16.VІ.2009 г. по т. д. № 467/08 г. на същото отделение от ТК на ВКС – и двете, постановени в пр-ва по чл. 290 ГПК. Тези решения еднопосочно са в смисъл, че уговорената с договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащането на определен брой посочени в него анюитетни вноски /една, две или три/, чиито падеж е настъпил, а с упражняване правомощието на кредитната институция да направи кредита предсрочно изискуем, „което може да стане и с молбата /заявлението/ за издаване на изпълнителен лист за цялата сума”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 25.V.2011 г., постановено по гр. дело № 145/2011 г.
У К А З В А на касатора [фирма] с посочено по делото съдебен адрес: [населено място], [улица] – Финансов център, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ за внесена по с/ка на този съд държавна такса в размер на 1 530.85 лв. (хиляда петстотин и тридесет лева и осемдесет и пет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2