О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 24.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 346 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 във вр. чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1426/13.ІІ.2009 г. на „С” А. със седалище и адрес на у-ние в курортния комплекс „С”, община Н., подадена чрез процесуалния представител на д-вото адв. М от АК Б. , против решение № 142 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 5. ХІІ.2008 г., постановено по търг. дело № 210/08 г., с което, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени предявените в условията на обективно съединяване искове на търговеца-настоящ касатор срещу „С” ООД-гр. Несебър, както следва: за заплащане на сума в общ размер на 83 751 $ главница, дължима по приватизационна сделка от 29.ІХ.1999 г. /за продажба на хотел „Б” като обособена част/, представляваща равностойност на извършени дейности по поддръжката на инфраструктурата в к.к. „С” за поредните 2004-та, 2005-та и 2006-та години, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба и до окончателното й изплащане, както и на сума в размер на 1 500 $, представляваща мораторна лихва върху всяка закъсняла вноска от процесната главница, считано от датата на съответния й падеж и до датата на предявяване на исковете /27.ІХ.2006 г./, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Оплакванията на търговеца-касатор са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на обжалваното въззивното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: основания за касирането му като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК. Инвокирани са доводи, че изложените в отменителното решение на ВКС съображения са били изтълкувани крайно едностранчиво от състава на въззивната инстанция, на който делото е било върнато за повторно разглеждане: изцяло в полза на защитната позиция на ответното „С” ООД-гр. Несебър, доколкото е било прието, че отговорността на последното за извършване дейностите по поддържане инфраструктурата на курортния комплекс не би могла да бъде ангажирана на предявеното договорно основание, но за касатора все пак оставал открит пътят на искова защита в един бъдещ процес, където претенцията му евентуално би могла да бъде уважена, но на извъндоговорно основание. С оглед това касаторът „С” А. претендира отменяване на атакуваното от него въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който и двата му обективно съединени иска срещу ответното „С” О. да бъдат уважени в предявените им размери, вкл. ведно с присъждане на всички съдебно-деловодни разноски или, евентуално, поне частично да бъдат уважени исковете за разходи по поддръжка на инфраструктурата на известния курортен комплекс, направени в течение процесните 2004-та, 2005-та и 2006-та години, съответно от по 17 430 лв. /без начислен ДДС/ за първите две от тях и 7 405 лв. /също без ДДС/ – за третата година от исковия период.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „С” А. изтъква, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос доколко едно трето, чуждо на приватизационна сделка лице, но в полза на което има изрично уговорена между приватизиращия орган и купувача клауза в този договор, имаща за свой предмет едно негово парично вземане, би могло да ангажира отговорността на последния /обещателя/ за неизпълнение на обещаното правно действие. Този въпрос бил разрешаван противоречиво от съдилищата в Републиката и в този смисъл бил такъв, който е „и от значение за точното прилагане на закона”, т.е релевираните предпоставки за наличие на приложно поле на касационното обжалване са тези по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с първата от тях касаторът се позовава на общо 6 влезли в сила решения, постановени от състави на апелативния, окръжния и районния съд в гр. Б., но също и на едно, постановено от състав на ВКС, в които е било прието, че „отговорността на купувача по приватизационния договор, следвала пряко от тази сделка”, т.е. независимо от това сключвани ли са били или не допълнителни писмени споразумения между приобретателя и третото лице. Диаметрално противоположното на това разрешение било възприето с предходното отменително решение на ВКС, приложено към настоящето дело, както и с атакуваното понастоящем въззивно решение, постановено при повторното разглеждане на спора.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „С” ООД-гр. Несебър писмено е възразило чрез процесуалните си представители – юрисконсулта М. С. Л. и адв. З от АК Б. , както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в касационната жалба на „С” А. оплаквания, претендирайки за оставянето й без уважение, ведно с присъждане на направените пред ВКС съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на „С” А. , ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Цитираните в касационната жалба влезли в сила решения на съдилищата в Републиката касаят еднотипни приватизационни договори за продажба на отделни обособени части от курортния комплекс „С” А. отпреди 10 години, всички с идентични клаузи, чиято регламентация се обхваща от текстовете на чл. 22 и чл. 23 ЗЗД: договорът в полза на трето лице, но едновременно с това и обещаване действието на същото това трето лице, представляващо приватизираното акционерно д-во, от страна на органа по чл. 3, ал. 3 ЗППДОбП /отм./. Ноторно е, че тези две сделки, по арг. от чл. 21, ал. 1 in fine ЗЗД, представляват лимитативно установените две отклонения от принципа за относителност на облигационните отношения по българското право. Същественото при тях е, че както уговорката между стипуланта и промитента в полза на третото лице /бенефициер/ става неотменима, когато последният е заявил /дори само на едната от уговарящите страни!/, че иска да се ползва от нея, така и обещаване действието на третото лице имплицитно предпоставя, че щом то се е задължило, респ. извършило е обещаното действие, което за него е res inter alios acta, обещателят и кредиторът не могат вече нито да изменят, нито да прекратят постигнатото помежду им съглашение. На плоскостта на съотношението на тези две изключения от принципа на относителността се проявява противоречивото разрешаване на въпроса доколко при договори като визираните приватизационни сделки /с предмет обособени части от курортен комплекс, които имат периодично изпълнение касателно поддръжката на изградена обща инфраструктура/, клаузите било в полза, било в тежест на третото лице, което е винаги приватизираното д-во, имат самостоятелно правно действие или същото е обусловено от друго изрично съглашение с първоначалния промитент и последващ кредитор, имащ качеството на приобретател на обособената част. Независимо, че така идентифицираният въпрос не удовлетворява кумулативното изискване на законодателя да е по естеството си такъв, който освен от значение за точното прилагане на закона, да е релевантен и за развитие на правото въобще, касационното обжалване на атакуваното от „С” А. въззивно решение, постановено от Бургаския апелативен съд по реда на чл. 294 ГПК, ще следва да бъде допуснато в хипотезата на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, щом като се констатира противоречивото му разрешаване в практиката на съдилищата в Републиката.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 142 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 5. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 210/08 г.
У К А З В А на касатора „С” А. със седалище и адрес на управление в курортния комплекс „С”, община Н., област Б. – чрез неговия изп. директор М, да внесе В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК ОТ СЪОБЩЕНИЕТО по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 2 360 лв. /две хиляди триста и шестдесет лева/, като в пределите на същия бъде представен в канцеларията на този съд препис от банковото бордеро, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, І-во отделение, постановено по търг. дело № 346 по описа за 2009 г.