Р Е Ш Е Н И Е
№ 503
София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 507 по описа за 2008 година.
С присъда по нохд № 13140/06 г. Районният съд-гр. София оправдал подсъдимия Т. С. Т. по предявеното му обвинение по чл.194 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 НК.
По протест на прокурора Софийският градски съд с присъда от 09.06.08 г. по внохд № 1672/08 г. осъдил подсъдимия на основание чл.194 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК на пробация за срок от шест месеца, изразяваща се в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Срещу новата въззивна присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия. Претендира се наличието на основанията по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК с алтернативни искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС защитникът на подс. Т. поддържа подадена жалба, представя писмена защита.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е основателна, но не по всички, изложени в нея и представената писмена защита, съображения.
При разглеждане на делото не са допуснати претендираните от защитата на подсъдимия процесуални нарушения, нито други такива, от кръга на абсолютните, за които ВКС следи служебно.
Всички обстоятелства, очертани в чл.102 НПК са изяснени съответно на изискванията на чл.14 НПК. Чрез множество доказателствени средства, предимно гласни, съдът е събрал необходимите, възможни и достатъчни доказателства. Не се установява ползването на процесуално негодни доказателствени средства, както и неотстраняване на противоречия от значение за правилното решаване на делото.
Изводите по фактите се основават на правилен прочит на събраните доказателства, адекватен на обективното им значение. В тази връзка, няма как да не се спомене, че същите изводи са идентични с обстоятелствата, предявени на подсъдимия с обвинителният акт, като възможностите по чл.287 НПК не са използвани от прокурора.
В рамките на приетите за установени фактически положения (2 и 3 от мотивите), законът е приложен неправилно.
Отнемането от владението на другиго, характерно за престъплението по чл.194 НК, предполага до извършване на деянието съответната движима вещ да се е намирала във фактическата власт на всеки друг, освен на дееца. Иначе казано, кражбата е възможна само доколкото една движима вещ се намира във фактическа власт на конкретен правен субект. Когато поради някаква причина или обстоятелство такава власт не се упражнява от никого (какъвто е и настоящият случай – забравен на тротоара кашон, необозначен по никакъв начин, допускащ идентификация на собствеността или владението), вещта не може да бъде отнета и установяването на фактическа власт от страна на дееца няма да бъде кражба, а друг вид посегателство, което може и да не покрива признаците на друг престъпен състав.
На плоскостта на казаното дотук, ВКС намери, че извършеното от подсъдимия формално осъществява признаците на престъпния състав по чл.207 ал.1 НК.
Инкриминираното по делото деяние е извършено на 19.09.2002 г., към който момент подсъдимият, роден на 04.02.1988г., е 14 годишен. Неосъждан, неизвестен на Д. педагогическа стая, ученик, с добро име.становено е, че е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи своите постъпки.становено е също, че при извършване на инкриминираното деяние е бил улеснен от непълнолетната възраст – в долната възрастова граница на непълнолетието, за която са характерни все още неизградени механизми за контрол върху поведението и интерперсоналните отношения, импулсивност, недооценъчност, снижена възможност за предвиждане на неблагоприятните последствия от действията (виж СПЕ л.55-60 от досъдебното производство, надлежно приета от решаващия съд). Или, подсъдимият е извършил деянието поради лекомислие – недообмисляне на конкретната постъпка при вземане на решението и/или при неговото изпълнение.
Конкретното деяние – по чл.207 ал.1 НК, не се характеризира с голяма степен на обществена опасност, не само поради правната си квалификация, а и поради детайлите на осъществяването му, липсата на пълна и ясна представа за характера и значимостта на вещите, част от които подарени, друга продадени на повече от неадекватна на истинската им стойност цена.
Тук е мястото да се посочи, че досъдебното производство е образувано на 10.10.2002 г. и по необясними причини едва на 19.07.2006 г. е изпратено от органа по разследване на прокурора, а обвинителният акт е внесен на 20.09.2006 г. Посочените данни сочат, че прокурорът фактически е бил лишен от възможност да преценява изобщо предпоставките на чл.61 ал.1 НК, доколкото подсъдимият към 19.07.2006 г. е навършил пълнолетие. По аналогичен начин стоят нещата и с правомощията на съда в същата насока.
Предвид на изложеното по-горе, убедително са били налице условията на чл.61 ал.1 НК за успешно приложение спрямо маловръстния подсъдим на съответна възпитателна мярка по ЗБППМН.
Постановление № 6 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г., – Относно съдебната практика по делата за престъпления, извършени от непълнолетни, изрично е указва, че непълнолетните трябва да се освобождават от наказателна отговорност, когато са налице условията на чл.61 ал.1 НК.
Както вече бе споменато, това е невъзможно, поради навършването на пълнолетие от подсъдимия.
Отчитайки всичко изложено дотук, свързано със значителният срок изтекъл от извършване на инкриминираното деяние, както и с това, че подсъдимият, по причини стоящи вън от неговото поведение и воля, е бил поставен в неравностойно положение спрямо възможностите, предвидени в закона за всички непълнолетни извършители на престъпления от вида на очертаните в чл.61 ал.1 НК., ВКС намери, че същите обстоятелства безусловно предопределят извод за явна незначителност на обществената опасност на извършеното по смисъла на чл.9 ал.2 НК, поради което подс. Т. следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Водим от горното на основание чл.354 ал.1 т.2 вр.с чл.24 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда от 09.06.2008 г., постановена по внохд № 1672/08 г. на Софийският градски съд, като ОПРАВДАВА подсъдимия Т. С. Т. по предявеното му обвинение по чл.194 ал.1 вр.с чл.63 ал.1 т.3 НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: