О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 15.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1331/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. на Р Б против въззивно решение на Окръжен съд Враца по гр. д. № 328/2012 г.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решения на състави на касационния съд.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Н. И. Б. от [населено място] счита за неоснователни касационната жалба и искането – изложение за допускане на касация и моли да бъдат отхвърлени.
След проверка, касационният съд установи следното:
Мездренският районен съд с решение по гр. д. № 1026/2011 г. е осъдил П. да заплати на Н. Б. сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, със законната лихва от 27. 10. 2009 г., датата на влизане в сила на оправдателната присъда по повдигнато и поддържано от П., обвинение за извършено престъпление. Врачанският окръжен съд, с обжалваното въззивно решение, постановено на 02. 07. 2012 г. е потвърдил решението на районния съд. Въззивният съд е посочил, че при извършената от него проверка е констатирал, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, съобразено с точно спазване на материалния закон и процесуалните правила – събиране и анализиране на относимите доказателства, обсъждане доводите на страните и обосноваване на правните изводи. С тези констатации е изразена волята на въззивния съд за решаването на спора.
Искането на жалбоподателя на допускане на касационно обжалване е основателно. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т. 19/диспозитив и мотиви/ на ТР № 1/ 04. 01. 2001 г. ОСГК на ВКС, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен резултат от дейността на въззивния съд, който въз основа на събрания по делото фактически и доказателствен материал, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивната инстанция не може направо да потвърди изводите на първата инстанция, като запише в мотивите на въззивното решение, че те са законосъобразни и обосновани, а трябва да изложи собствени мотиви, след което да направи констатация за пълното им съвпадане с тези на първата инстанция.
В случая, Врачанският окръжен съд е постановил своето решение, като е изложил мотиви само като проверяващ съд, а не като решаваща инстанция, което е в противоречие със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 02. 07. 2012 г. по гр. д. № 328/2012 г. на Врачанския окръжен съд по жалбата на П. на Р Б.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: