Решение №503 от 16.6.2009 по гр. дело №4087/4087 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 503
 
София, 16.06.2009  год.
 
В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
                    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI  г.о.       в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
 
                                          Председател: Капка Юстиниянова
                                              Членове:    Любка Богданова
                                                                  Зоя Атанасова
     
                     при секретаря Райна Стоименова       и в присъствието на  прокурора                                           като изслуша докладваното  от съдията                   Богданова                №  гр.д.N 4087 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на § 2, ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК вр. чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. П. от гр. С. срещу въззивно решение № 359 от 27.11.2007 г. по гр.д. № 957/2006 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 3.10.2005 г. по гр.д. № 987/2005 г. на Добричкия районен съд, с което е допусната делба на земеделски земи, принадлежали на общия наследодател П. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ Искането е да се отмени решението на въззивния съд и се постанови ново, с което частите на съделителите се определят, като се зачетат извършените от наследодателя завещателни разпореждания.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е допусната съдебна делба на нива с площ от 62.294 дка, съставляваща имот № 1* по плана за земеразделяне на землището на с. В. и лозе от 0.613 дка, съставляващо имот № 1* по плана за земеразделяне на същото село, останали в наследство от П. Д. Д. , възстановени с решение № 12/27 от 21.06.1994 г. на ПК-Добрич, между страните по делото, при части съобразно правилата на чл.5-10 ЗН.
За да допусне делбата на земеделските земи при законоустановените части – чл.5-10 ЗН въззивният съд е приел ,че с решението на органа по земеделската реституция и придружаващите го скици, страните като наследници на П. Д. са съсобственици, при части по закон. Приел е, че представеното от П. П. и Н. П. завещателно разпореждане от 18.11.1947 г., с което общия наследодател завещал на внука си П. П. и бащата на Н. П. земеделски земи, описани по площ и граници е частно и представлява завет. Изложил е съображения, че с оглед твърдението на жалбоподателя, че завета е породил действие преди включване на завещаните земи във фонда на ТКЗС, претенцията е за изключване на част от процесните земи от съсобствеността, която не може да бъде разгледана в делбеното производство, тъй като обосновава спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСППЗ. Тъй като този спор не може да бъде разрешен в делбеното производство, то съдът е длъжен да зачете решението на органа по земеделска реституция и не е в правомощията му в делбата да извършва преценка кому е следвало да се реституира имота или част от него с оглед завета. Приел е за неоснователно и възражението на П. и Н. П. за придобиване собствеността на делбените земи по оригинерния способ, в периода 1995-2005 г.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
Безспорно е по делото, че съделителите са наследници на П. Д. Д. , починал на 7.08.1953 г. Безспорно е също така, че административния орган по земеделската реституция е възстановил правото на собственост върху процесните имоти на наследници на П. Д. Д. От представеното публично нотариално завещание от 18.11.1947 год. е установено, че наследодателят се е разпоредил със земеделски земи в полза на жалбоподателя и бащата на Н. П. Въз основа на това завещание жалбоподателят е поддържал, че то е породило правно действие преди включване на имотите в ТКЗС и завещаната част следвало да се изключи от делбата. Този довод се поддържа и с касационната жалба.
Изводите на въззивния съд, че по отношение на възстановените в решението на поземлената комисия земеделски земи на наследници на П. Д. Д. , за част от които жалбоподателят поддържа, че са били предмет на разпорежданията на наследодателя по завещанието от 1947 год. е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен в настоящото производство са правилни. От представеното завещание се установява, че извършените от наследодателя разпореждания са върху конкретни земи, с граници и местоположение, каквито са имали към момента на съставяне на завещанието към 1947 год. и по своя характер са завети. С възражението направено в делбеното производство от жалбоподателя се цели да зачете действието на завещанието и към годината на откриване на наследството-1953 год. по отношение на завещаните земи да се приеме нещо друго относно правото на собственост, а именно, че е преминало към заветниците, а не както е преценила поземлената комисия, възстановявайки правото на собственост на всички наследници на общия наследодател, като тяхна собственост към образуване на ТКЗС. Тази правна промяна следва да се реши в рамките на исковото производство по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. При постановено решение на органа по земеделската реституция и възстановяване правото на собственост на всички наследници на общия наследодател, валиден титул за собственост притежават лицата, в чиято имуществена сфера те са възстановени. Това е така, защото собствеността на притежаваните преди образуване на ТКЗС земеделски земи се възстановява с решението на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие и гори/, което има конститутивно действие. В конкретния случай с оглед заявеното от жалбоподателя, че е собственик на завещаните му земи и при наличието на решение за възстановяване правото на собственост върху делбените земеделски земи на всички наследници на П. Д. се налага извода за наличието на спор за материално право, който не може да бъде решен в настоящото производство. В производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ може да се преценява правното действие на акта, легитимиращ всички наследници като правоимащи по см. на чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ. При успешно проведен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ поземлената комисия / сега общинска служба земеделие и гори/ постановява ново решение, с което се определят конкретните земи и лицата на които се възстановява собствеността. Затова, недопустимо е предявяването на установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в делбеното производство. Това е така, тъй като решението по този иск не създава право на собственост по отношение на вече възстановената с решението на административния орган земеделска земя на други лица, докато не бъде изменено по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Ето защо, законосъобразно е приетото от въззивния съд, че делбата следва да се допусне между съделителите, при части определени по реда на чл.5-10 ЗН.
Правилен е и изводът, че жалбоподателя не е доказал придобиване правото на собственост върху части от делбените земи от него и Н. П. на оригинерно основание, при упражняване фактическа власт в периода след реституирането им 1995 г.- 2005 г. Събраните по делото доказателства във връзка с това правоизключващо съсобствеността между всички наследници на П. Д. възражение не обосновават извод за придобиване по давност на част от земите от част от сънаследниците. Въззивният съд е обсъдил представената сл.бележка за получавана рента за 17.100 дка от жалбоподателя и е приел, че получаването й не означава, че получателят на рентата е собственик на посочената земя. Оригинерният способ за придобиване на вещни права изисква упражняване на фактическа власт върху имота, с намерение за своене в предвидения от закона десетгодишен срок. Жалбоподателят не е доказал да са осъществени елементите на владението в посочения срок за да се приеме, че е собственик на земята, от която е получавал рента, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговото касиране, поради което ще следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІI г.о.
 
 
 
Р Е Ш И:
 
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 359 от 27.11.2007 г. по гр.д. № 957/2006 г. на Добричкия окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top