Решение №503 от 20.7.2012 по търг. дело №2335/2335 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 503

София, 20.07.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.07. две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №338/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], чрез адвокат И. Ф., с вх.№ 15130/10.02.2012 г. на Софийския градски съд, срещу Определение №74/04.01.2012 г. по ч.гр.д.№17523/2011 г. на Софийския градски съд, ІІ-Д ГО, с което е потвърдено Разпореждане от 10.08.2011 г. на Софийския районен съд, 36 състав, с което е отхвърлено заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК срещу М. К. З. за сумите 100 564.51 евро- главница, представляваща неплатен остатък по договор за кредит, 16 972.12 евро договорна лихва и 221.25 евро –такси. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че по делото не е доказано настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, предвидена в чл.17 от сключения на 18.12.2009 г. между банката и физическото лице- ответника М. З. договор за банков ипотечен кредит. В мотивите на обжалваното въззивно определение, дословно възпроизведени и в частната жалба на касатора, изрично е посочено, че в представеното извлечение от счетоводните книги на банката се съдържат данни за размера на главницата, началния момент на изискуемостта й, както и размера на лихвата и периода за който се дължи, „без да се съдържат данни за сбъдване на условията по чл.17 от Договора за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита”.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че определението на Софийския градски съд е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че в подаденото от него заявление е спазено изискването на чл.417,т.2 ГПК, защото приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Навежда доводи, че Софийският градски съд в нарушение на чл.278, ал.2 ГПК не е обсъдил представената пред него Покана за доброволно изпълнение от 07.06.2011 г. до длъжника М. З., като кредитополучател, и до солидарния длъжник [фирма], до които банката е адресирала волеизявланието си, „с което са обективирани правните последици от неплащането на удостоверените погасителни вноски- предсрочната изискуемост на кредита”. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, пред вид на това, че „аналогични случаи са разглеждани противоречиво от съдилищата”. В подкрепа на доводите си е представил издадени от Софийския районен съд Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, изпълнителни листове, както и пет броя определения на ВКС, постановени пореда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК и едно по чл.274, ал.2, предл.второ ГПК.
Ответниците не вземат становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационнен контрол.
Всичките поставени въпроси за задължителните реквизити на извлеченията от счетоводните книги на банката по смисъла на чл.417, т.2 ГПК във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ и за доказателствата, въз основа на които следва да се извършва проверката по чл.418 ал.2 ГПК, не представляват общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, защото не са обусловили правните изводи на съда. Заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е отхвърлено поради неспазване изискването на чл.418, ал.2 ГПК с оглед недоказване на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Представените от жалбоподателя съдебни актове на доказват твърденията му за противоречива съдебна практика. От приложените заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителни листове не може да се направи извода, че са относими към настъпила предсрочна изискуемост на кредита, който въпрос е решаващ за настоящия казус. Приложените определения на ВКС разрешават други конкретни правни хипотези като напр.: за необходимостта от уведомление на длъжника, когато съобразно клаузата на договора, кредитът става автоматично предсрочно изискуем/в чл.17 от договора такава автоматична предсрочна изискуемост не е предвидена- той става предсрочно изискуем по преценка на банката/, за преценката за изискуемостта на вземането, която следва да се извърши въз основа на всички представени документи и др.
При това съществува изобилна и непротиворечива практиката на ВКС по въпроса относно необходимите реквизити на извлеченията от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК, включително и за установяване настъпилата предсрочна изискуемост на вземанете по договор за банков кредит. Дори и да е имало противоречие между актовете на отделните съдебни инстанции, то е разрешено с формираната постоянна практика на ВКС-Определение №426/16.07.2009 г. по ч.т.д.№332/2009 г. на ВКС, І Т.О. Определение №637/02.09.2009 г. по ч.т.д. №446/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №706/23.11.2009 г. по ч.т.д.№525/2009 г. на ВКС, І Т.О., Определение №764/03.11.2010 г. по ч.т.д.№409/2010 г. на ВКС ІІ Т.О. Съгласно тях издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на счетоводните книги на банката по смисъла на чл.417, т.2 ГПК изисква извлечението да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение задължение на кредитополучателя към банката- данни за договора за кредит- дата на сключване, размер, данни за движението на погасяването му- размер на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. При позоваване на предсрочна изискуемост на целия кредит, какъвто е настоящият случай, това удостоверяване не е достатъчно. В рамките на задължението на заявителя да удостовери подлежащо на изпълнение вземане, представените документи трябва да съдържат данни и за сбъдване на условията по банковия кредит, допускащ предсрочна изискуемост/ в случая чл.17 от договора/. Настъпването на предсрочната изискуемост се преценява съобразно условията на договора. Когато договорът не съдържа клауза за настъпване при определени условия на автоматична, безусловна предсрочна изискуемост на кредита, какъвто е и настоящият случай, следва банката със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем, която воля трябва да е достигнала до длъжника.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №74/04.01.2012 г. по ч.гр.д.№17523/2011 г. на Софийския градски съд, ІІ-Д ГО, с което е потвърдено Разпореждане от 10.08.2011 г. на Софийския районен съд, 36 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар