Р Е Ш Е Н И Е
№ 503
гр. София, 28.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 884 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 1* от 31.10.2007 г. по гр. д. № 2046/06 г. Окръжен съд гр. В. е отменил решение № 2160 от 25.08.2006 г. по гр. д. № 3413/05 г. на Районен съд гр. В.. П. е ново решение, с което е осъдил С. Р. Й. и И. А. М. да предадат на Ф. С. П. владението на дворно място с площ 645 кв. м., представляващо УПИ * в кв. 32 по плана на с. И., заедно с изградената в него жилищна сграда, въз основа твърдяната придобивна давност на ? ид. ч. от имота.
Решението е обжалвано от И. М. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
С. решението на въззивния съд е подадена жалба и от С. Й. Жалбата е бланкетна и в нея не са изложени доводи за неправилност на решението. Същият се е присъединил към жалбата на И. М.
Ответникът по касация Ф. С. П. оспорва жалбите.
Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното:
За да уважи иска за собственост въззивният съд е приел, че ищцата е придобила съсобствеността на ? ид. ч. от имота въз основа на давностно владение считано от 1982 г., съвместно с Ж. Ж. Ответниците се самонастанили през 1997 г., но от 2000 г. ищцата се противопоставяла на владението им.
Касаторите твърдят че съдът не преценил всички факти по делото. Констативният нотариален акт на ищцата е бил успешно оспорен от тях. Не било доказано че тя е наследник на Х. П. Не било изяснено кой и кога е владял и кой е инициирал разделянето на парцела. Свидетелите установили че ответниците владяли въз основа на договор, с бащата на С. Й. , който купил имота от К. К. От 1991 г. бащата бил абонат за вода, а от 1999 г. плащал и ел. енергия.
Доводът в жалбата, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, е основателен. Когато е предявен иск за собственост на имот, на първо място ищецът трябва да докаже своите права върху имота. Видно е от данните по делото, че с нот. акт № 167 от 27.05.2003 г. Ф. П. и Ж. Ж. са признати за собственици въз основа на давностно владение на УПИ * в кв. 32, представляващо дворно място с площ 645 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда. Нотариалният акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, не се ползува със сила на присъдено нещо и всяко лице което не е участвувало в охранителното производство може да установява че посоченият в акта като собственик не е всъщност собственик, след като нотариалният акт му се противопоставя. Затова съдът е трябвало да изясни кой е владял имота след смъртта на Х. П. , починал през 1952 г., кога и на какво основание ищцата е била допусната да владее, какви са родствените и връзки с Х. П. и с какви конкретни фактически действия е отблъснала владението на наследниците за да придобие имота по давност. Освен това, съдът е следвало да изясни дали за населеното място е било възможно придобиването на имота по давност, предвид разпоредбата на чл. 29 вр. с чл. 15 ЗСГ /отм./.
Неоснователен е доводът в жалбата, че въззивният съд е следвало да кредитира представения от ответниците договор от 15.06.1985 г., с който К. К. продал имота на Р. Х. , баща на С. Й. От една страна, няма доказателства че продавачът К. К. е бил собственик на имота, а не наемател. В договора от друга страна, имотът е описан с пл. № І* но посоченият идентификационен номер според техническа експертиза е даден с плана през 1988 г. Договорът не съдържа и изискуемите уговорки относно съществените условия за продажба, за да се счита че е предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД. Твърденията, че ответниците са доказали владение, тъй като са заплащали ток и вода са също неоснователни. Плащането на консумативни разноски не е доказателство за владение, годно да направи лицето собственик, тъй като не само собствениците, но и наемателите дължат заплащането на разноски за имота който ползуват.
С оглед на изложеното, неправилното определяне на относимите към спора доказателства и необсъждането им, както и свързаните с тях доводи на страните, са съществено процесуално нарушение по чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./ и е основание за касационна отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1* от 31.10.2007 г. по гр. д. № 2046/06 г. на Окръжен съд гр. В. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: