Р Е Ш Е Н И Е
№ 504
София, 14 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
КАПКА КОСТОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 516 по описа за 2008 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Р. Х. Б. против решение № 157 от 26.06.2008 г., постановено по внохд № 156/08 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив. Възразява се наличието на основанията по чл.348 ал.1 т.т.1 и 3 НПК с алтернативни искания за оправдаване по възведеното обвинение или приложението на института на условното осъждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитата му.
Гражданската ищца не взема участие в касационното производство, а представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.
За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното:
С присъда по нохд № 74/07 г. Районният съд-гр. Смолян осъдил подс. Б. на основание чл.152 ал.4 т.1 вр.с чл.152 ал.1 т.2 и чл.55 НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и да заплати на Е. В. сумата от 6000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди.
По жалба на подсъдимия, с оспореното пред ВКС решение, ПАС изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното наказание на 2 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
С нея декларативно са ангажирани основанията по чл.348 ал.1 т.т.1 и 3 НПК при изрична уговорка за представяне на допълнителни съображения по реда на чл.351 ал.3 НПК. Такива не са представени пред касационната инстанция, като устно се акцентира на липсата на доказателства за упражнено насилие, за времето и мястото на осъществяване на инкриминираното по делото деяние, на подаването на жалба от страна на пострадалата по-късно от момента на извършване на същото деяние, а свързано с претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание – на здравословното състояние на жалбоподателя.
Не се възразява наличието на основанието по чл.348 ал.1 т.2 НПК, а настоящият състав на ВКС не установи при разглеждане на делото да са допуснати нарушения на абсолютните такива по чл.348 ал.3 НПК, за които следи служебно.
Възражението за неправилно приложение на закона, при посочените по-горе доводи, не намира опора в данните по делото. Съдържащите се в мотивите на атакуваното въззивно решение съображения по оценката на доказателствата и техните източници, не дават основание да се приеме, че липсва доказателствена основа за изводите по фактите, в частност и за тези, на които се акцентира.
В рамките на приетото за установено от фактическа страна, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.152 ал.4 НК съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подс. Б. по предявеното му обвинение.
Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието. Последната се съзира в отказа на съда да отложи по реда на чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода.становените по делото обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на жалбоподателя са били анализирани поотделно и във взаимната им връзка, като правилно наказанието е определено по реда на чл.55 НК. С намесата на въззивния съд, по вид и размер, определеното наказание е справедливо, т.к. не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348 ал.5 т.1 НПК. Здравословното състояние на подсъдимия не е останало вън от погледа на съда, нито пък е подценено. Вярно е, че са налице формалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане – наложеното наказание е в рамките на предвиденото в чл.66 ал.1 НК, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Въпреки това, въззивната инстанция не е имала основание да приложи чл.66 ал.1 НК, т.к. се злепоставя постигането на целите на наказанието и поправянето на подсъдимия. Инкриминираното по делото деяние е със завишена степен на обществена опасност – с оглед на неговия обект и последици в по-нататъшния живот на пострадалата в психологически план. Данните за алкохолна злоупотреба от страна на подсъдимия, повлияваща поведението му в посока на агресивност, не дават основание за друг извод, различен от направения от ПАС.
Ето защо на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157 от 26.06.2008 г., постановено по внохд № 156/08 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: