4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр. София, 21.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1154 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н/ срещу определение № 2452 от 05.11.2013г. по гр.д. № 2397/2008г. на САС, ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 532 от 03.06.2009г. по в.т.д. № 2397/2008г. на САС, ТО, 3 състав в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с разпоредбите на ГПК. Поддържа, че съдът погрешно е възприел твърдението му като твърдение за неправилно определяне на цената на исковете. Твърди, че подалите въззивни жалби ответници са необходими другари, поради което по тези жалби се дължи само една държавна такса. С оглед на това счита, че не следва да носи отговорност за надплатената от тези страни държавна такса. Поддържа, че второто му възражение срещу обжалваното въззивно решение в частта за разноските е за неправилно приложение на чл.64, ал.1 ГПК /отм./, като това възражение изобщо не е разгледано. Счита, че в дължимите на ответника [фирма] разноски не следва да се включват разноските, направени по отхвърления насрещен иск, предявен от тази страна. Поради това счита, че на този ответник се дължат разноски, не по-големи от 1269,72 лева. По същите съображения частният жалбоподател поддържа, че не следва да му бъдат присъждани разноски по отхвърления иск по чл.45 ЗЗД за сумата 10 100 лева, които са в размер на 524 лева. Моли съдът да се произнесе и по направените от него разноски в обезпечителното производство в размер на 300 лева, платени по договор за правна защита, които не са включени от САС в общите му разноски. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искането му за изменение на решението в частта за разноските бъде уважено, като му бъдат присъдени и разноски за настоящото производство.
Ответниците по частната жалба [фирма], [фирма] и [фирма] оспорват жалбата. Поддържат, че въпросът за изменение на присъдените по делото разноски е бил трайно разрешен с две поредни определения на САС, които са били обжалвани пред ВКС. Поради това считат, че е недопустимо повторното разглеждане на този въпрос. Поддържат, че съдържащото се в касационната жалба оплакване от размера на присъдените разноски не следва са се разглежда отделно от касационната жалба, тъй като е обусловено от отмяна на въззивното решение. Считат, че ако молбата се разглежда като самостоятелна, се явява просрочена и следователно – недопустима. Поддържат, че не са необходими другари, поради което така обоснованото в частната жалба възражение относно дължимите от тях държавни такси е неоснователно. Считат за неоснователни и лишени от логика твърденията на жалбоподателя относно начина на изчисляване на дължимите разноски при съобразяване на разпоредбите на чл.64, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./. Поради това молят обжалваното определение да бъде обезсилено и производството да бъде прекратено, а ако това искане не бъде уважено, обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № 729, постановено на 20.05.2008г. по гр.д. № 494/2007г. на ОС-Враца, е признато за установено по отношение на ответниците [фирма], [фирма] и [фирма], че [фирма] е собственик на движимите вещи, спрямо които е извършено принудително отнемане и предаване на [фирма] от ЧСИ Мария Ц. – метално хале с пазарна стойност 33 350 лева без ДДС, намиращите се в него 240 стелажни стойки, 900 бр. стелажни връзки и 2 200 бр. стелажни плоскости, два морски 20 – футови контейнера с намиращите се в тях 33 броя вътрешни интериорни плочи, 10 бр. врати луксозно изпълнение, 654,316 кв.м. мраморни плочи, 82 бр. стълбищни мраморни стъпала, будка за охрана метална конструкция 12 кв.м. и автомобилно полуремарке с обща пазарна стойност от 53 385,80 лева и ответниците са осъдени да предадат вещите на ищеца; признато е за установено по отношение на ответниците , че ищецът е собственик на описаните в решението движими вещи и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 10 100 лева, представляваща частичен иск от общия размер на тяхната пазарна стойност от 558 310 лева; отхвърлен е насрещният иск на [фирма] за сумата 90 570 лева– обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД за ползване на метална сграда и площадка и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 2 984 лева – разноски по делото.
С решение № 532, постановено на 03.06.2009г. по гр.д. № 2397/2008г. на САС, ГК, 3 състав, е отменено решението на окръжния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], [фирма] и [фирма], че [фирма] е собственик на 240 стелажни стойки, 900 бр. стелажни връзки и 2 200 бр. стелажни плоскости, 33 броя вътрешни интериорни плочи, 10 бр. врати луксозно изпълнение, 654,316 кв.м. мраморни плочи, 82 бр. стълбищни мраморни стъпала, будка за охрана метална конструкция 12 кв.м. и автомобилно полуремарке, както и в частта, в която ответниците са осъдени да предадат тези вещи на дружеството ищец, вместо което искът за признаване на правото на собственост и за предаване на владението върху тези вещи е отхвърлен; отменено е решението на окръжния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на движимите вещи, описани в абзац втори от диспозитива на решението, както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 10 100 лева, представляваща частичен иск от общия размер на тяхната пазарна стойност от 558 310 лева, вместо което са отхвърлени исковете за установяване правото на собственост на ищеца върху тези движими вещи и за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 10 100 лева; отменено е решението на окръжния съд, с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото в размер на 2 984 лева, вместо което ищецът е осъден да заплати на [фирма] направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, изчислени по компенсация, в размер на 5 240 лева, да заплати на [фирма] направени по делото разноски за двете съдебни инстанции, изчислени по компенсация, в размер на 1 086 лева и да заплати на [фирма] направените поделото разноски за двете съдебни инстанции, изчислени по компенсация, в размер на 1 086 лева. В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила. В мотивите си съдът е посочил какъв е размерът на действително извършените и доказани разноски по делото и е определил размера на дължимите на всяка страна разноски съобразно степента на уважаване на исковете – първоначални и насрещен.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма], с която е обжалвано и решението в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по разноските в нарушение на процесуалните правила, като не са съобразени размерите на предявените искове и неправилно са обединени разноските по различни искове с различни страни и различна ставка на държавна такса в една обща сума за изчисляване по компенсация.
С определение № 138 от 01.03.2011г. по т.д. № 387/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
С молба вх. № 8222/16.08.2012г. [фирма] е направил искане касационната му жалба в частта за разноските да бъде третирана като молба по чл.248 ГПК, тъй като с определение на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С определение № 246 от 10.10.2013г. по т.д. № 387/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение е изпратена молба вх. № 8222/16.08.2012г., подадена от [фирма], по компетентност на САС за разглеждането й по реда на чл.248 ГПК. В мотивите на определението си съдът е приел, че при недопускане на касационно обжалване направеното в касационната жалба искане на касатора за изменение на обжалваното решение в частта за разноските следва да се разгледа от въззивния съд като молба по чл.248 ГПК.
С обжалваното определение въззивният Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението му в частта за разноските. За да достигне до този извод, съдът е приел, че правата на жалбоподателя да повдигне въпроса за цената на иска са преклудирани, както и че разноските са присъдени в съответствие с чл.64, ал.1 ГПК /отм./.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение допустимо, а крайния извод на въззивния съд е правилен. Доколкото с определението на ВКС по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено по реда на отменения ГПК, и предвид липсата на уредена в ГПК възможност за самостоятелно обжалване на въззивното решение в частта за разноските, следва касационната жалба в частта за разноските да бъде разгледана от въззивния съд като молба за изменение на решението в частта за разноските. В този смисъл са и мотивите на ВКС в определение № 246 от 10.10.2013г. по т.д. № 387/2010г., с което молбата е изпратена по компетентност на САС. Искането за изменение на решението в частта за разноските е инкорпорирано в касационната жалба и следователно е направено в предвидения за това срок.
Неоснователно е възражението на ответниците, че въпросът относно разноските е разрешен с влезли в сила съдебни актове. Действително по делото са били подадени две молби – от ищеца и от ответниците, за изменение на решението в частта за разноските, като по тези молби са постановени влезли в сила определения. С тези молби обаче са направени искания за допълнително присъждане на разноски, които не са били взети предвид и присъдени с въззивното решение, а не за повторно изчисляване и определяне по компенсация на разноски съобразно изхода на спора.
При присъждане на дължимите на всяка от страните разноски въззивният съд е съобразил цената на исковете, както са предявени от ищеца, и степента, в която са уважени. Не следва да се изчисляват дължимите на страните разноски по всеки отделен иск и съобразно изхода на спора по него, тъй като разноските на страните за водене на делото, за събиране на доказателства и за процесуално представителство се правят с оглед защитата по цялото делото – по всички предявени от и срещу страната искове, а не конкретно по всеки иск. Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че ответниците по предявените искове имат качеството на необходими другари и поради това по подадените от тях въззивни жалби е следвало да се заплати само една такса. Ответниците по предявените искове по чл.108 ЗС и чл.45 ЗЗД имат качеството на обикновени другари, поради което всеки ответник дължи държавна такса по подадената от него отделна въззивна жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че не следва да се произнася по искането за присъждане на направените от частния жалбоподател разноски в обезпечителното производство в размер на 300 лева, платени по договор за правна защита, които не са включени от САС в общите му разноски. Такова искане не е направено в молбата му, инкорпорирана в касационната жалба, по която е постановено обжалваното определение, а е направено едва с частната жалба.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2452 от 05.11.2013г. по гр.д. № 2397/2008г. на САС, ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решение № 532 от 03.06.2009г. по в.т.д. № 2397/2008г. на САС, ТО, 3 състав в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: