Р Е Ш Е Н И Е
Nо 505/2009 г.
София, 12.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1357/ 2008 година ,образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК/ 2007 г./във вр. с чл. 218и ГПК /отм./ и чл.218а б.”а” ГПК /отм./.
О. В., представлявана от Кмета И. Г. Л. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 803 от 21.12.2007 година по гр.въз.д. Nо 98/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, с която е отменено Решение 27.12. 2004 година по гр.д. Nо 150/2003 година на районен съд В. по отхвърлените искове по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ и е постановено ново, с което исковете са уважени частично. Поддържа се , че в обжалваното въззивно решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./
В срока по чл.218г ГПК /отм./ е постъпило писмено становище от ответниците по касация К. Г. Б. и Е. А. Е. , с което се оспорват фактическите и правни доводи и твърдения по касационната жалба на община В.. Постъпило е и писмено становище от ответника по касация проф. К, с които се оспорват доводите и исканията на касатора и се иска да бъде потвърдено решението на въззивния съд.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на К. Г. Б. , Г. М. Б. , Е. М. Ц. и Е. А. Е. , при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменил решението на първата инстанция , с което са били отхвърлени заявените от жалбоподателите положителни установителни искове за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за разликата над 600 кв.м. до заявената площ от 2800 кв.м и подобренията в процесния имот и след като на базата на самостоятелни фактически и правни е приел, че ищците-физически лица са доказали правото на собственост по отношение на целия процесния недвижим имот- дворно място от 2800 кв.м., съставляващо имот пл. Nо 6981 в кв. 397 по действащия регулационен план на гр. В. заедно с намиращите се подобрения- плувен басейн и съблекалня е постановил ново решение , с което положителните установителни искове за собственост са уважени и за разликата над 600 кв.м. до 2800 кв.м. заедно със сградите в имота , като в полза на въззивниците- ищци са присъдени и разноски по делото.
Решението е отчасти неправилно.
Ищците К. Г. Б. , Г. М. Б. , Е. М. Ц. и Е. А. Е. са твърдяли с исковата молба , че са собственици на дворно място 2 800 кв.м. м. Тепавицата имот пл. Nо 6981 в кв. 397 по РП на гр. В., заедно с построените в него без строителни книжа плувен басейн с площ от 312 кв.м./ и едноетажна масивна стопанска сграда/ съблекалня/ със застроена площ от 50 кв.м. при права съответно за К. Б. и Е. Е. по 1/3 ид. част , а останалите двама по 1/6 ид. част., при основанието за придобиване собствеността- давност, наследство, реституция и приращение от общия наследодател Г/ Г. / И. Б.
Собствеността на част от имота, бивша ливада 0. 600 дка в м. ”Т” е възстановена с Решение на ПК В. 2076/ 13.09.1993 година по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи –възстановими реални граници. С влязло в сила решение на районния съд, необжалвано пред въззивната инстанция в тази част , на ищците, при посочените идеални части , в съсобственост е признато правото на собственост по отношение на 600 кв.м., незастроена част по ПИ Nо 6981 в кв. 397 по РП на гр. В..
С обжалваното решение спора за собствеността на останалата част от процесното дворно място- т.е. за разликата до 2800 кв.м., заедно с построените сгради- плувен басейн с площ от 312.50 кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда/ съблекалня/ със застроена площ от около 50 кв.м. е разрешен неправилно в частта , с която е признато правото на собственост на ищците-въззивници за цялата разлика над 600 кв.м. до 2800 кв.м. , както и изцяло по отношение на сградите, правните изводи на съда са необосновани.
Имотът- дворно място с построените в него две тепавици, две веявици и други сгради е бил собственост, безспорно установено по делото, на наследодателя на ищците – наследодател Г/ Г. / И. Б. –починал 1942 година, като в тази насока съдът е ценил / не без да анализира Декларациите на Г. Б. 1942 година , че няма друга собственост в м.”Тепавиците освен ливадата от 0.6 дка/ л. 54-70/ и Нотариален акт Nо 382/1970 година за признаване право на собственост по обстоятелствена проверка на празно дворно място от 1380 кв.м., имот пл. Nо 2 по плана на кв. Чепино.
С регулационния план на гр. В. от 1957 година за дворищна регулация, процесният имот е заснет с пл.Nо 2 при граници: река „Ч”, имот пл. Nо 3 и път.
Данните по делото сочат , че имотът/ като терен/ е отчужден през 1970 г. за мероприятие „Г”, одържавен с АДС 1794/ 1971 година, в който като основание за отчуждаването е посочена Заповед 4326/06.08.1955 година , касаеща одобрение на общия улично-регулационен план на града. През 1979 година е извършено преотреждане на терена, като мероприятие „М” кв. Чепино , като е издаден нов АДС 2321/79 година, в който като основание за одържавяване на имота е посочена Заповед 3583/ 26.07.1979 година, с която касае одобрение на дворищната регулация на всички строителни квартали в гр. В. за „дворно място от 1300 кв.м., съставляващо имот пл. Nо 2 по РП на В.
С влязло в сила Решение Nо 5988 oт 15.12.1998 година по ахд. No 1013/1998 година на ВАС, на основание ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др. Благоустройствени закони отчуждаването на нашия имот- пл. Nо 2 по плана на гр. В. от 1957 година бе отменено./л.11/ отчуждаването по ЗПИНМ /отм./ за имотът от 1380 кв.м. незастроен за „мъжка баня-парк” кв. Чепино, след като в мотивите съдът приема , че мероприятието не е реализирано .
При посочените безспорни факти, установени от доказателствата по делото, изводът на съда с обжалваното решение, че са налице предпоставките на закона да се признае на ищците – въззивници правото на собственост , на търдяното придобивно основание – давност и реституция собствеността на целия терен, за разликата над 600 кв.м. до 2800 кв.м. не почива на обективно установени обстоятелства по делото. Материалната доказателствена сила на посочените писмени доказателства не е зачетена правилно.
За да се уважи заявения по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ положителен установителен иска за собствеността на ЦЯЛАТА разлика над 600 кв.м. до 2800 кв.м на процения имот- ПИ Nо 6981 в кв. 397 по действащия регулационен план на гр. В. заедно с намиращите се подобрения- плувен басейн и съблекалня , следва както за терена , така и за постройките да бъде доказано придобивното основание на парвото на собственост.
При безспорните данни , че от наследодателя Г, легитимирал се по НА Nо 382/1970 год. като собственик / по наследство и давност / на празно дворно място от 1380 кв.м.- имот пл. Nо 2 , през 1970 година е отчужден именно имот пл. Nо 2 по действащата към 1957 година дворищна регулация с площ 1380 кв.м., и съгласно Протокола на Комисията за оценка на отчуждени недвижими имоти от 08.07.1970 година от имот пл. Nо 2 са оценени съответно отчуждените 1 380 кв.м., както и съобразявайки ,че по силата на реституцията по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони, извършена с решението на ВАС, чрез отмяна на отчуждаването по ЗПИНМ, е възстановена собственост на празно дворно място от 1380 кв.м., бивш имот пл. Nо 2 по РП от 1957 година на гр. В., следва , че при условията на пълно и пряко е доказана собствеността САМО за 1380 кв.м., а но не и правото на собственост на пълната разлика между признатите от първата инстанция 600 кв.м. до пълната квадратура на имота от 2800 кв.м. на процесното дворно място. Мотивът на съда , че следва да се признае правото на собственост на ищците на имот пл. Nо 2 по обезсиления план на града, съдържащ 2100 кв.м. не почиват на данните по делото, не са събрани доказателства , от които да се обоснове основателността на твърдението на ищците за възникнало на поддържаните основания право на собственост за цялото дворно място от 2800 кв.м., поради което въззивното решение за тази част ,като необосновано, следва да се отмени, а исковете на ищците за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./, за разликата на площ над 1380 кв.м. до 2800 кв.м от процесния ПИ пл. Nо 6981 в кв. 397 по действащия регулационен план на гр. В., като недоказани , следва да се отхвърлят.
Тезата на ищеца К. Б. по извършените лични изчисления на квадратурата на липсващите постройки до размер на площта от 2100 кв.м. , не се подкрепят от останалите цитирани по делото доказателства, поради което и обжалваното решение касаещо изцяло площта на възстановената собственост на дворното място, не може да бъде изцяло оставено в сила.
По отношение на признатата собственост на постройките- басейн и масивна едноетажна постройка / съблекалня/ в ПИ пл. Nо 6981 в кв. 397 по действащия регулационен план на гр. В.,обжалваното решение е необосновано и неправилно.
Собствеността на тези постройки е призната в полза на ищците- като собственици на дворното място , на основание чл. 92 ЗС/ по приращение/. Двете постройки са изградени в имота след отчуждаването, поради което имат статут на суперфициарна собственост на държавата. Дали тяхното строителство е извършено от държавата или общината/ респ. от предприятие , стопанисвало и управлявало имота – държавна собственост/ без строителни книжа или с надлежни такива е ирелевантно за спора по делото. Построеното като самостоятелен обект на правото на собственост върху недвижим имот , чиято собственост се възстановява след отмяна на отчуждителна процедура по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони, остава суперфициарна собственост на държавата , тези обекти не могат да стане собственост по приращение на собственика на възстановения по този закон недвижим имот.
Въззивният съд неправилно е признал правото на собственост на ищците на основание чл. 92 ЗС, като излизайки извън предметната рамка на заявения положителен установителен иск , е анализирал проблема от гл.т. на това има ли доказателства за собствеността на тези обекти от страна на община В.. По делото не е спорно дали О. В. е собственик, а е спорно дали ищците- физически лица , като наследници на отчуждения собственик Г. Б. , могат да се легитимират като собственици на построеното след отчуждаването по силата на твърдяното от тях основание-по приращение. Безспорно е , че собственикът на земята е собственик на построеното, ако не е установено друго. Посоченият принцип като основание за придобиване правото на собственост предполага настъпване на вещно-правния ефект към момента на построяването на обект на правото на собственост върху собствен / или чужд/ терен . От тук следва , че доколкото спорните сгради- басейн и сградата-съблекалня са построени след отчуждаването / без значение дали за предвиденото по плана мероприятие/ на терена като държавна собственост, то именно държавата е собственик на построеното по силата на принципа, залегнал в чл. 92 ЗС. Отмяната на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ др. благоустройствени закони от отношение на терена / дворното място/ има действие за в бъдеще. Предвидената процедура по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закон за възстановяване правото на собственост не установява признатото ex lege ретроактивното действие на възстановяването на правото на собственост по ЗВСОНИ. След като действието на този вид „реституция” е само за напред ,от момента на стабилизиране на административния акт за отмяна на отчуждаването, то тя- реституцията по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закон , като елемент от основанието за признаване правото на възстановена собственост, не е пренормира от гл.т. на титуляра на правото на собственост, с обратна сила придобитите вещни права от държавата, като тези обекти остават на суперфициарна собственост на държавата.
Констатираното нарушение по приложение на материалния закон, налага отмяна на въззивното решение изцяло досежно признатото на ищците по делото право на собственост на постройките- басейн и масивна едноетажна постройка / съблекалня/, изградени след отчуждаването , в ПИ пл. Nо 6981 в кв. 397 по действащия регулационен план на гр. В. и отхвърляне на исковете по отношение на тези обекти.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 218и ГПК / отм./ състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 803 от 21.12.2007 година по гр.въз.д. Nо 98/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, В ЧАСТТА , с която по заявените от К. Г. Б. , Г. М. Б., Е. М. Ц. и Е. А. Е. , положителни установителни искове за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./, е прието за установено, че същите са собственици на част от дворно място представляваща разликата над 600 кв.м. до 2800 кв.м. , цялото от 2 800 кв.м. м.”Т„, имот пл. Nо 6981 в кв. 397 по РП на гр. В., заедно с построените в него без строителни книжа плувен басейн с площ от 312 кв.м./ и едноетажна масивна стопанска сграда/ съблекалня/ със застроена площ от 50 кв.м. при права съответно за К. Б. и Е. Е. по 1/3 идеална част за всеки от тях , а Г. М. Б. и Е. М. Ц. – по 1/6 идеална част за всеки от тях , при основанието за придобиване собствеността- давност, наследство, реституция и приращение както следва:
по отношение на дворното място от 2 800 кв.м. м.”Т„, имот пл. Nо 6981 в кв. 397 по РП на гр. В. , за разликата над 1380 кв.м. / хиляда триста и осемдесет кв.м./ от призната по въззивното решение част от дворното място ,посочена като разлика над 600 к.м. до 2800 кв.м.
и изцяло по отношение на постройките в описаното дворно място – плувен басейн с площ от 312 кв.м./ и едноетажна масивна стопанска сграда/ съблекалня/ със застроена площ от 50 кв.м. и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ заявените от К. Г. Б. , Г. М. Б. , Е. М. Ц. и Е. А. Е. срещу О. В., положителни установителни искове за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване , че същите са собственици при права съответно за К. Б. и Е. Е. по 1/3 идеална част за всеки от тях , а Г. М. Б. и Е. М. Ц. – при права по 1/6 идеална част за всеки от тях на основане давност, наследство, реституция и приращение на част от дворното място, цялото от 2 800 кв.м. м.”Т„, имот пл. Nо 6981 в кв. 397 по РП на гр. В. , за разликата над 1380 кв.м. / хиляда триста и осемдесет кв.м./ от призната част от дворното място посочена по въззивното решение като разлика над 600 к.м. до 2800 кв.м. както и изцяло по отношение на построените в дворното място плувен басейн с площ от 312 кв.м./ и едноетажна масивна стопанска сграда/ съблекалня/ със застроена площ от 50 кв.м.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 803 от 21. 12. 2007 година по гр.въз.д. Nо 98/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: