5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 363/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
гр.София, 12.07.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 363/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч.”Бразди”, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Й. Й. от АК-В.Т. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 229/11.01.2010 год., постановено по в.т.гр.дело № 676/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 142/10.08.2009 год. по гр.дело № 427/2009 год. апелативният съд е отхвърлил предявените от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] /в качеството му на правоприемник на влялата се в него ТБ”Б.”/ обективно съединени искове за заплащане на: сумата 99 871,20 лева, представляваща неизплатената на кооперацията цена на закупена от едноличен търговец М. Ц. с фирма „К. груп-М. Ц.” 504.4 тона хлебна пшеница по две фактури от 15 и 16 октомври 2002 год. съгласно договор за покупко-продажба от 10.10.2002 год. ведно със законната лихва; сумата 59 004,08 лева-мораторна лихва върху посочената главница за периода до предявяването на иска пред съда, както и сумата 10 650 лева-направените разноски от ищеца по водените от него граждански и изпълнителни дела срещу купувача на стоката.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че при констатирани нередовности на исковата молба съдът е следвало да я остави без движение и да даде указания за отстраняването им, а не да решава спора по същество и да отхвърля предявените искове, позовавайки се на несъответствие между твърдяното в обстоятелствената част и петитума. Посочва се също противоречието между правната квалификация на предявените искове дадена от апелативният съд при обезсилването на първоначално постановеното решение, с която окръжният съд е съобразил при повторното разглеждане на делото и квалификацията, дадена в обжалваното въззивно решение, с което е решен спора по същество от АС-В.Т. и е отхвърлен иска досежно главницата именно защото този иск не може да бъде квалифициран по чл.320 ГПК/отм./.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси свързани с правната квалификация на предявените искове и възможността при констатирани нередовности на исковата молба в хода на въззивното производство, същите да бъдат отстранени по указание на съда по реда на чл.100 ГПК/отм./ с оглед постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора. Навежда доводи за противоречие на обжалваното решение с трайноустановената практика на ВКС по посочените въпроси, позовавайки се на ТР № 1/17.07.2001 год. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и на приложени към жалбата решения на различни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК: р. по гр.дело № 593/2002 год. ІV г.о.; р. по гр.дело № 1225/2000 год. на V г.о.; р. по гр.дело № 1120/1984 год. на ІІ г.о.; р. по гр.дело № 1212/1982 год. на ІІІ г.о.; р. по гр.дело № 181/2001 год. на ІV г.о.; р. по гр.дело № 1793/1999 год. на ІV г.о.; р. по гр.дело № 855/1999 год. на І г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Помагачът [фирма], [населено място] не ангажира становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, апелативният съд е решил спора по същество като е отхвърлил предявените от Ч.”Бразди”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове за заплащане на: сумата 99 871,20 лева претендирана като неизплатена цена на закупена по договор за продажба от 10.10.2002 год. от [фирма] хлебна пшеница по издадени две фактури от 15 и 16 октомври 2002 год., сумата 59 004,08 лева-мораторна лихва върху посочената главница за периода от 13.12.2002 год. до предявяването на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер, както и сумата 10 650 лева, представляваща направени от ищеца разноски по водените от него граждански и изпълнителни дела срещу купувача на стоката. Мотивирайки извода си за неоснователност на главния иск, апелативният съд е приел, че е налице несъответствие между изложените в исковата молба фактически обстоятелства /които сочат евентуално на иск по чл.320 ГПК/ и петитума, който не е изменен в хода на производството по делото, според който сумата се претендира от ищеца на договорно основание. Направен е извода за неоснователност на предявения иск с оглед на заявеното от ищеца в петитума на исковата молба основание, което обвързва съда, предвид безспорно установената липса на договорни отношения между ищеца и ответника по делото.
Видно от данните по делото предмет на спора по главния иск е претенция на Ч.”Бразди”, [населено място] срещу [фирма]/като правоприемник на ТБ”Б.” за клона й в [населено място]/ за сумата 99 871,20 лева, представляваща неизплатена цена на закупена пшеница от едноличен търговец М. Ц. по договор за продажба от 10.10.2002 год. с кооперацията. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че притежава изп.лист, издаден въз основа на решение по т.дело № 373/2002 год. на ОС-В.Т., с което купувачът е осъден да заплати на кооперацията посочената цена и за събиране на това вземане е образувано изп.дело № 334/2006 год. при ЧСИ, но длъжникът не разполага с имущество за погасяване на задължението си. Преди предявяване на иска срещу едноличния търговец, е допуснато обезпечение на този бъдещ иск с определение по ч.т.дело № 20/2002 год. на РС-Павликени чрез налагане на запор върху сумата от 138 600 лева, намираща се по сметка в ТБ”Б.”-клон С., която сума е внесена по нареждане на [фирма] за откриване на документарен акредитив № 2334/11.08.2002 год. на Първа инвестиционна банка с бенефициер Ч.”Бразди” и срок на валидност до 18.10.2002 год. – 12.00 часа. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп.дело № 75/2002 год. и на основание чл.391, ал.1 ГПК/отм./ е изпратено запорно съобщение на трето задължено лице, връчено на ръководителя на клона на ТБ”Б.” в [населено място]. В отговор банката отговаря, че запорът не може да бъде изпълнен, тъй като средствата по сметката са върнати на наредителя [фирма], тъй като не са били изпълнени условията по акредитива. По образуваното изп.дело № 334/2006 год. кооперацията-взискател е посочила способ за изпълнение-вместо плащане да й бъде предоставено вземането по акредитива по запорираната сума от 138 600 лева по изп.дело № 75/2002 год. и в тази връзка ЧСИ е издала на основание чл.393 ГПК/отм./ постановление за възлагане от 15.05.2007 год., въпреки че към този момент сумата по наложения, но неосъществен запор не се е намирала по сметката в банката. При така изложените фактически обстоятелства в петитума на исковата молба ищецът е отправил искане за присъждане на претендираната сума като неизплатена цена на продаденото количество от 504.4 тона пшеница по договора с едноличен търговец М. Ц. през 2002 год. Това противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е обусловило и дадената от предходните съдебни инстанции различна правна квалификация на иска и след като е било констатирано от апелативния съд е следвало да бъде отстранено по предвидения в закона процесуален ред /чл.100, ал.1 и ал.3 ГПК, отм./ в рамките на правомощията му на инстанция по съществото на спора, в който смисъл са и задължителните указания дадени в т.4 от ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС.
С оглед на изложеното основателен е доводът на касатора за противоречие на обжалваното решение с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС по поставения процесуален въпрос относно правомощията на въззивния съд да приложи чл.100 ГПК/отм./ при констатирана нередовност на исковата молба в хода на въззивното производство. Отговорът на така поставеният въпрос е от съществено значение за изхода на спора, тъй като е свързан с правната квалификация на главния иск и обуславя материалноправната легитимация на ответника по този иск.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд. Доколкото по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, основанието за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1, а не т.3 на същия текст на ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 229/11.01.2010 год., постановено по в.т.гр.дело № 676/2009 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3 390,50 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: