Р Е Ш Е Н И Е
№ 505
гр. София, 18.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Богданова дело № 5139/2008г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, б. ”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПРЗ на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. П. П. от гр. П. срещу въззивно решение № 9 от 8.01.2007 г. по гр.д. № 689/2006 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решението от 11.02.2003 г. по гр.д. № 997/2001 год. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. А. Р. срещу Г. П. П. иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на М. А. Р. , чрез намаляване на дарението, извършено от наследодателката му в полза на Г. П. П., обективирано в Н. А. № 112/1990 г. на нотариус при ПРС и вместо него е постановено ново, с което иска е уважен. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б ”в” ГПК /отм./.
Ответникът С. А. Р. не е изразил становище по жалбата.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
За да уважи иска, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът С е наследник по закон на майка си М, починала на 16.01.1996 г., с право на запазена част в обем на 1/3 ид.ч. от наследството й. Преди смъртта си М. Р. се разпоредила със собствената си 1/3 ид.ч. от парцел **** в кв.12 по плана на с. Г., обл. Пазарджишка, целият с площ от 1044 кв.м. и от построените в него жилищна и стопанска сграда, дарявайки ги внука Г. П. П. срещу който е предявена претенцията по чл.30, ал.1 ЗН. Приел е, че ответника по иска е от кръга на лицата имащи качеството на наследници по закон по см. на чл.30, ал.2 ЗН, както и че не е необходимо ищецът да е приел наследството по опис, за да упражни правото си по чл.30, ал.1 ЗН. Определил е стойността на наследствената маса по чл.31 ЗН и на запазената част на ищеца съобразно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН. Приложил е нормата на чл. 36, ал.1 ЗН и съпоставяйки стойността на дарения имот със стойността на разполагаемата част на дарителката увеличена с 1/4 е приел, че дарението надвишава тази част, при което е заключил че имотът следва да остане в наследството, а надарения да получи стойността на разполагаемата част.
Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно.
По иска за възстановяване на запазената част от наследството на М. Р. , предявен от С. Р. на основание чл.30, ал.1 ЗН е установено, че ответника- жалбоподател в настоящото производство е внук на наследодателката, син на дъщеря й М. А. Същият не се явява призован към наследяване наследник на М. Р. и за да бъде упражнено спрямо него правото за възстановяване на запазената част С. Р. е трябвало да приеме по опис наследството, останало от майка му. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска намаляване на завещанията или даренията спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. В настоящия случай към момента на откриване наследството на М. Р. , поч. през 1996 г. призовани към наследяване са низходящите- ищецът и майката на ответника. Тъй като внукът не е от посочения кръг лица, необходимо условие за уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН е приемането на наследството на С. Р. по опис. В първоинстанционното производство пълномощникът на жалбоподателя е оспорил иска на това основание. Доказателства за приемане наследството на М. Р. от сина й С. Р. по опис по делото не са представени.
Нормата на чл.30, ал.2 ЗН установява, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. С ТР № 1/2005г. на ОСГК на ВКС е обявена за загубила сила т.15 от ППВС № 4/64г.,и в случая следва да се имат предвид дадените в ТР № 28/62г. на ОСГК на ВС задължителни разяснения, според които наследници по закон по смисъла на чл.30, ал.2 ЗН са само онези от тях, които в конкретния случай са призовани към наследяване. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Ето защо, като не е приложил разрешението дадено в ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, относно кръга на призованите към наследяване и е приел, че надареният Г. П. е призован към наследяване през 1996 г., когато се открива наследството на въззивният съд е нарушил закона. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 и 2 ЗН и ТР №1/2005 г. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. И тъй като в случая ищецът не е доказал да е приел наследството по опис, неправилно въззивният съд е приел, че жалбоподателя е кръга на призованите към наследяване и е уважил иска по чл.30, ал.1 ЗН.
Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон- чл.30, ал.2 ЗН, поради което ще следва да се отмени и делото се реши по същество от касационната инстанция. Предвид изложените съображения, че жалбоподателят не е от кръга на лицата призовани към наследяване към момента на откриване наследството на М. Р. , през 1996 г., и наследникът с право на запазена част-ищец по иска по чл.30, ал.1 ЗН не е доказал, че е приел наследството по опис, искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 9 от 8.01.2007 г. по гр.д. № 689/2006 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която намалява дарението извършено в полза на Г. П. П. от М. А. Р. на 28.09.1990 г. с нот.акт № 122/1990 г. в размер на 1/3 ид.ч. от парцел **** в кв.12 по плана на с. Г. и 1/3 ид.ч. от построените в него жилищна и селскостопанска сграда, като възстановява запазената част на С. А. Р. от наследството на М. А. Р. и осъжда С. А. Р. да заплати на Г. П. П. сумата 3777.77 лв., представляваща стойността на разполагаемата част от 2/9 ид.ч. от описания имот по време на намаляването и вместо него в тази част Постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл. 30, ал.1 ЗН от С. А. Р., ЕГН ********** от с. Г., П. обл. срещу Г. П. П. от с. Г., П. област иск за намаляване дарението извършено в полза на Г. П. П. от М. А. Р. на 28.09.1990 г. с нот.акт № 1* том VІ, нот. дело № 2242/1990 г. на следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от парцел **** в кв.12 по плана на с. Г., обл. Пазарджик, целият с площ от 1044 кв.м. и 1/3 ид.ч. от построените в него жилищна и селскостопански сгради до размера, необходим за допълване на запазената му част от наследството на М. А. Р. , като неоснователен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :