Р Е Ш Е Н И Е
№ .505
гр.София, 27.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 547 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на И. Л. И. срещу решение № 1* от 05.11.2007 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 226 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 08.12.2006 г. по гр.д. № 2* от 2005 г. на Варненския районен съд, 14 състав за уважаване на предявения от П. Г. А., Д. М. Д., И. М. П. , Р. Г. Ф., Г. А. А. и В. Г. А. отрицателен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, че ответниците Д, И. Л. Л. и Р. Л. К. не са собственици на реална част с площ от 194 кв.м. от недвижим имот, представляващ имот пл. № 520 по ПНИ на м.”П”, кв. Владиславово, гр. В., обозначена с червен цвят и защрихована на скицата на вещото лице Д. П. , намираща се на лист 58 от гр.д. № 2* от 2005 г. на Варненския РС.
В жалбата се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.„в” от ГПК /отм./. Съдът неправилно приел, че към 01.03.1991 г. в имота не е съществувала постройка по смисъла на пар.1 от ДР на ППЗСПЗЗ. В кадастралния план имало нанесени две постройки от 1983 и от 1986 г., а от показанията на свидетелката М се установявало, че наследодателят на ответниците е живеел сезонно в имота и че към 1991 г. този имот е бил годен за обитаване /къщичката имала покрив, врати и прозорци, под от дюшеме, ток и вода/. Не било взето предвид, че изискванията за сгради по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ били въведени с изменение на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ три години след закупуването на имота от наследодателя на касатора. Неправилно било прието и че не била налице идентичност между закупения по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от наследодателя на касатора имот и този, който му е бил предоставен за ползване по силата на удостоверението № 1* от 22.02.1980 г. Този извод противоречал на събраните по делото доказателства- свидетелски показания на П. Г. за границите на имота, оценителен протокол, в който също били описани тези граници и заключение на съдебно-техническа експертиза. Освен това, липсвало твърдение на ищците, че имотът, предоставен за ползване и заплатен впоследствие, се различава от процесния. На следващо място, неправилно съдът счел за неоснователно възражението на ответниците по иска за придобиване на процесния имот по давност. Съгласно чл.4 от ПМС от 26.08.1955 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС и други обществени стопанства, земите, които са включени в регулационните граници на селищата като незастроени дворни места, овощни градини, лозя и други, не се групирали в блокове на ТКЗС. В случая имотът бил включен в строителните граници на населеното място още през 1983 г. и не било уставено да е изключван. Следователно към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ той не е имал характера на земеделска земя и не е подлежал на възстановяване по този закон, поради което и по отношение на него не била приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ. Тоест, нямало пречка този имот да бъде придобит по давност.
В съдебно заседание пълномощникът на ответниците П. Г. А., Д. М. Д., Р. Г. Ф., И. М. П. , Г. А. А. и Н. Г. Г. /конституирана като наследник на починалата В. Г. А./ оспорва касационната жалба и моли решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Останалите ответници Д. М. Л. и Р. Л. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за касация на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, преди изтичане на преклузивния срок по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу акт на съда, който съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да уважи предявеният срещу касатора И. Л. И., Д. М. Л. и Р. Л. К. отрицателен установителен иск за собственост върху реална част с площ от 194 кв.м. от недвижим имот, представляващ имот пл. № 520 по ПНИ на м.”П”, кв. Владиславово, гр. В., обозначена с червен цвят и защрихована на скицата на вещото лице Д. П. , намираща се на лист 58 от гр.д. № 2* от 2005 г. на Варненския РС, въззивният съд е приел, че касаторът И. И. , Д. Л. и Р. К. не са собственици на този имот по силата на изкупуване по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счел е на първо място, че те не са доказали, че предоставеният на наследодателя им Л. И. Л. за ползване по силата на ПМС имот е идентичен с процесния. Освен това е приел, че Л. Л. не е имал право да изкупи този имот по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота не е имало изградена сграда по смисъла на пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ- не било доказано, че същестуващата в имота сграда е отговаряла на изискванията на чл.303, ал.3 и чл.108, ал.7 от ППЗТСУ и Наредба № 5 от 1977 г., че е имала необходимия брой и характер на помещенията, че е била захранена с електричество и вода от общ или местен водоизточник. Приел е за неоснователно и твърдението за придобиване на този имот по давност, тъй като съгласно чл.5, ал.2 ат ЗВСВОНИ по отношение на този имот не е текла давност до 22.11.1997 г., а от тази дата до предявяване на исковата молба по настоящото дело /16.06.2005 г./ не са изтекли 10 години- срок, необходим за придобиване на имот по давност при недобросъвестно владение.
Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът е приел, че ответниците не са доказали по безспорен начин, че предоставеният на наследодателя им за ползване имот е идентичен с процесния. Видно от удостоверение № 1* от 22.02.1980 г. на Л. Л. е бил предоставен за ползване по реда на ПМС № 76 и решение № 7/10 от 27.06.1979 г. имот с площ от 0,6 дка във В. , м.”В” при граници: път и път. Така описан в удостоверението, предоставеният за ползване имот не е достатъчно индивидуализиран /не е посочен кой имот пл. № по кадастралния план на местността представлява, нито са посочени три граници, от които би могло да се определи точното местоположение на този имот/. По делото не са представени други писмени доказателства /например цитираното в удостоверението решение № 7/10 от 27.06.1979 г./, от които би могло да се установи точно върху кой имот е било предоставено право на ползване на Л. Л. Необосновано се твърди в жалбата, че това било доказано със заключението на съдебно-техническата експертиза, оценителен протокол и показанията на свидетеля П. В заключението на съдебно-техническата експертиза не се съдържат данни, че процесният имот е идентичен с предоставения на Л. за ползване имот- съдържа се заключение за идентичност само между процесния имот, между описания в легитимиращия документ за собственост на ищците имот /решение № 747 от 30.10.2000 г. на ПК В. / и между ползвания от ответниците имот. Оценителният протокол от 06.06.1994 г. също не доказва кой точно имот е бил предоставен за ползване на Л. по реда на ПМС, а от показанията на свидетеля П се установява само кой имот е бил реално ползван от Л. , но не и кой имот му е бил предоставен за ползване по реда на ПМС № 76.
П. е прието от съда и че наследодателят на касатора не е имал право да изкупи имота по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не са били налице предпоставките за възникване на това право на изкупуване- в имота не е имало сграда към 01.03.1991 г. Съгласно пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, не са сгради по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция, независимо от площта им и вида на конструкцията; строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им към терена; непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им към терена и незавършените строежи до покрив включително. В случая от оценителния протокол от 06.06.1994 г., от заключението на експертизата и от показанията на свидетелите е установено, че към 01.03.1991 г. в процесния имот е била изградена паянтова постройка с дървена конструкция, с площ от 8,06 кв.м., с бетонна площадка около нея, без Ел. и В и К инсталация. Липсват доказателства тази постройка да е имала необходимия според чл.177, ал.3 от Наредба № 5 от 1977 г. минимум помещения, за да се счита за сезонна постройка- помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране и инвентар. Поради това правилно е прието от въззивния съд, че тази постройка попада сред изключенията на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ- представлява постройка, изградена от обемно-сглобяеми елементи, която поради липсата на необходимия минимум помещения в нея и на Ел. и В и К инсталации не представлява сезонна постройка по смисъла на чл.177, ал.3 от действащата към момента на построяването й Наредба № 5 от 1977 г.
Неоснователно е възражението на касаторите, че нормата на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ нямала приложение към конкретния случай, тъй като била приета около 3 години след изкупуването на имота от наследодателя на ответниците. Действително, разпоредбата на пар.1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ е приета с изменение на ППЗСПЗЗ, публикувано в ДВ бр.122 от 1997 г. Тази норма обаче е тълкувателна по своя характер, поради което има обратно действие- действа от момента на влизане в сила на нормата, която тълкува, в случая нормата на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Правилно е прието от въззивния съд и че процесният имот не е придобит по давност от ответниците, тъй като до 22.11.1997 г. по отношение на него не е текла давност, а от тази дата до предявяване на иска не са изтекли 10 години. Неоснователно е твърдението на касатора, че по отношение на този имот не се прилага забраната на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ за придобиване по давност, тъй като този имот не бил земеделски към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ и поради това не подлежал на възстановяване по реда на този закон. По реда на ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване правото на собственост върху земи, които са били земеделски към датата на отнемането им от бившите собственици, независимо дали впоследствие тези земи са били включени в строителните граници или в границите на регулационния план на дадено населено място. Именно поради това, че се възстановява собственост и върху земи, които към настоящия момент имат градоустройствен статут, в закона са залегнали разпоредбите на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Ето защо, независимо, че в настоящия случай процесният имот е бил включен в строителните граници на населеното място, в случай че са били налице предпоставките на закона, той е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно по отношение на него е действала разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ /нова, в сила от 22.11.1997 г./, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба придобивна давност не се зачита и нова давност започва да тече от момента на влизане в сила на тази норма.
Гореизложеното налага извод за правилност на решението на Варненския окръжен съд, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ това решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 05.11.2007 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 226 от 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.