6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
С., 01,07,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 1019 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4760/16.08.2010 г. на К. В. Б. от П., подадена от процесуалния му представител по пълномощие от АК-П., против решение № 577 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 1.VІІ.2010 г., постановено по т. д. № 235/10 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 512 на Пловдивския ОС, ТК, ХХ-и с-в, от 23.ХІІ.2009 г. по търг. дело № 1034/08 г. и делото е било върнато на последния – за постановяване на решение по съществото на предявения от [фирма] – С. срещу настоящия касатор евентуален иск за сума в размер на 17 614 лева.
Оплакванията на касатора Кр. В. Б. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този въззивен съд или, алтернативно, постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с обезсиленото първоинстанционно решение по чл. 250 ГПК: за отхвърляне молбата на [фирма] – С. с вх. № 27717/2.ХІІ.2009 г. относно допълване на постановеното по горното първоинстанционно дело решение № 422 от 21.Х.2009 г. с произнасяне по евентуалния иск на д-вото срещу настоящия касатор за сума в размер на 17 614 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. В. Б. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по три процесуалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, „както и в противоречие с практиката на съдилищата”, а всички те били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите са формулирани от касатора по следния начин: 1/ За правния ефект, който има изменението на иска, предприето посредством предявяването на евентуална субективно съединена претенция в направеното уточнение на исковата молба по разпореждане на първостепенния съд; 2/ За това дали изявление, направено от ищците по повод уточняване на исковата им молба, отговаря на изискванията на процесуалния закон за редовност на предявения иск, „предвидени в разпоредбата на чл. 127 и на основанията, предвидени в чл. 214 ГПК за допускане на изменение на иска”; 3/ За основанията, на базата на които едно съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, доколкото в самото въззивно решение, предмет на настоящата касационна жалба, липсвала каквато и да било обосновка, свързана с такъв порок на обезсиленият първоинстанционен съдебен акт.
Ответницата по касация Е. В. К. от С., както и управляваното от нея ответно по жалбата [фирма] – С., не са ангажирали становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на К. В. Б. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По отношение на постановеното в производство по чл. 250 ГПК първоинстанционно отхвърлително решение по-горната инстанция е приела, че процесуалната му недопустимост произтича от обективираният с него отказ на първостепенния съд да се произнесе /арг. чл. 2 ГПК/ по една действително заявена /под формата на т. нар. евентуален иск/ претенция от страна на търговското д-во съищец – независимо, че тя е била въведена като предмет на спора с констатираната от състава на Пловдивския апелативен съд „непрецизна и не дотам ясна формулировка”. Ето защо първите два формулирани от касатора Кр. Б. процесуалноправни въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като няма съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, извършено в хипотеза на предявени с една искова молба претенции на двама ищци – юридическа личност по смисъла на чл. 63, ал. 3 във вр. чл. 113, предл. 1-во ТЗ и физическо лице, когато отхвърлянето на иска на последното да се явява в ролята на вътрешнопроцесуално условие същият този иск да бъде разгледан по същество, но вече като предявен от ищеца-търговец срещу първоначалния ответник по исковата молба. Отделно от това констатираната от въззивния съд не дотам ясна формулировка на искането създава съмнение и относно самият вид на подобно обективно съединяване на искове, тъй като неопределеността на петитума е сигурен белег за алтернативно /а не евентуално/ обективно съединяване, което поради това принципно е недопустимо.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 577 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 1.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 235/2010 г.
У К А З В А на касатора К. В. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-П., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на сумата 352.28 лв. /триста петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, тъй както в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д.т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1019 по описа за 2010 г.