Р Е Ш Е Н И Е
№506
София, 25 ноември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив.ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Ст. БУМБАЛОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 532/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдената С. Е. Г. за възобновяване на ВНОХД № 2721/2007 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение, с което е изменена първоинстанционна присъда, с която тя е била призната за виновна по обвинение по чл. 210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 28 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК и й е било наложено наказание четири години „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим.
В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, заради това, че е била лишена от правото да бъде защитавана, тъй като служебният адвокат не е изпълнил задълженията си. Сочи наличие и на основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като с извършената кумулация с присъдата й е определено да изтърпи два пъти едно и също наказание, което е нарушение по Протокол №7 към ЕКПЧ. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, в хода на което да бъдат възстановени правата й.
Служебният защитник на осъдената – адв. Д/ осигурена й по нейно изрично настояване/ в съдебно заседание пред ВКС поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи, като претендира в допълнение на твърдението за особено съществено нарушение на процесуалните правила и факта на неосигуряване на подсъдимата на възможност за постигане на споразумение с прокурора или провеждане на съкратено съдебно следствие. Поддържа искането за възобновяване на производството, отмяна на постановените въззивен и първоинстанционен съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно моли за намаляване на наказанието.
Осъдената поддържа искането си за възобновяване, като в писмени бележки излага допълнителни съображения за допуснати нарушения на правата й , тъй като на досъдебното производство не е разпитвана в продължение на 11 месеца, както и че неправилно е приложен материалният закон с отказа да се приложи чл. 66 от НК и с прилагането на чл. 68 от НК. С писмените си бележки прави искане за отмяна на постановените решение и присъда и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно – за намаляване на наказанието до изтърпяната до момента част от него.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като не са били допуснати твърдените в него нарушения, поради което предлага да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С присъда от 01.11.2006 г. по НОХД № 519/2006 г. Софийски районен съд е признал подсъдимата С. Е. Г. за виновна в това, че в условията на продължавано престъпление в периода от 08.12.2004 г. до 27.01. 2005 г. в гр. С., като се представяла за длъжностно лице от състава на МВР, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Н. Т. П. и Ц. Г. П., както и у А. Д. К. и Д. М. К. и с това е причинила на Н. П. и на А. К. имотна вреда в размер на 2399, 18 лева, като престъплението е извършено в условията на повторност в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 210 ал.1 т.4 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 28 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК и й е било наложено наказание четири години „лишаване от свобода”. На осн. чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е било определено едно общо наказание измежду наложеното с тази присъда и това , наложено с присъда по НОХД № 4673/02 г. на СРС , а именно това от четири години лишаване от свобода. На същото основание е извършено групиране на наказанията , наложени с присъди по НОХД № 130/2000 г. на СРС и това по НОХД №10267/2000 г. на СРС , като е било наложено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с четиригодишен изпитателен срок. На осн. чл. 68 ал.1 от НК е постановено това наказание да бъде изтърпяно.
На осн. чл. 45 от ЗЗД подс. Г. е осъдена да заплати на Н. Т. П. сумата от 1850 лв., представляващи имуществени вреди от престъплението, както и 500 лв., представляващи неимуществени вреди от същото, а на А. Д. К. – сумата от 549, 18 лв. – имуществени вреди от престъплението.
Въз основа на депозирана жалба от защитата на подсъдимата Г. е било образувано въззивно производство пред Софийския градски съд по ВНОХД № 2721/2007 г., приключило с решение от 19.03.2008 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимата е била призната за невиновна да е възбудила и поддържала заблуждение у А. К. и у Д. К. , както и да е извършила измамата, като се е представяла от длъжностно лице от състава на МВР.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са необосновани. Твърдението на осъдената за неосигуряване на адекватна защита по делото е неоснователно. В първото по делото заседание тя е направила изявление, с което е поискала определянето на служебен защитник, тъй като има желание да бъде защитавана от адвокат, но няма възможност да си осигури сама такъв. Съдът изцяло се е съобразил с нейното желание, като е определил адвокат – в лицето на адв. Р от САК, с чието назначаване подс. Г. се е съгласила. Адв. Славчева е участвала във всички съдебни заседания по делото, като участието й не е било формално, а напълно процесуално издържано и активно – правила е съответни искания, взимала е становища, депозирала е искане от името на подсъдимата за изменение на мярката й за неотклонение, което е било уважено от съда. След приключване на първоинстанционното производство по делото е депозирала въззивна жалба срещу присъдата и е взела участие в производството пред въззивния съд. Пред Софийски градски съд подс. Г. не е възразила срещу участието на адв. С не е направила каквото и да е оплакване за неадекватно организирана защита от нейна страна. С оглед на тези констатации касационният съд не намира подс. Г. да е била ненадлежно защитавана по делото от осигуреният й защитник, поради което да е пропуснала да реализира определени права в процеса. Твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК в това отношение е напълно неоснователно.
Не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, с което да е било нарушено правото на защита на осъдената Г. и с оглед обстоятелството, че не й е било разяснено правото да поиска провеждане на съкратено съдебно следствие, както и с оглед на това, че не й е бил даден достатъчно дълъг срок, за да постигне защитника й споразумение с прокурора. Видно от съдебните протоколи от заседанията, проведени на 20.04.2006 г. / при действието на стария, отменен вече НПК / и на 11.05.2006 г. / при действието на новия НПК / на подсъдимата са били разяснени от съда нейните права в процеса, които тя е заявила в присъствието на защитника си, че разбира. Нито тя, нито защитата й са направили искания по реда на чл. 275 от НПК , касаещи реда за провеждане на съдебното следствие, т.е да са поискали по делото да се проведе съкратено съдебно следствие. Решение за това съгласно чл. 370 от НПК се взима или служебно от съда, или по искане на подсъдимия. След като при разяснени права в процеса подсъдимата /респ. защитата й / не са поискали да се ползват от този ред на провеждане на съдебно следствие, и сам съдът не е намерил, че такова следва да се предложи на страните, той не е допуснал нарушение на нормата на чл. 370 от НПК и по този начин не е нарушил право на подс. Гершонова. Не намира опора в съдебните протоколи и твърдението, че неоснователно на подсъдимата е отказано да й бъде дадена възможност защитника й да постигне споразумение с прокурора. Защитникът е направил такова искане, което е отразено в протокола от 01.11.2006 г. Съдът е дал възможност на страните да уточнят позициите си по искането и е констатирал, че такова не би могло да се постигне предвид изричните изявления на гражданските ищци П. , че не дават своето съгласие за този начин на приключване на делото. При тази тяхна позиция е било безпредметно каквото и да е отлагане на производството по делото за даване на възможност на подс. Г. да възстановява вредите от инкриминираното деяние, тъй като дори и тя да е сторила това, то отново не би могло да се постигне споразумение, тъй като съгласно чл. 384 ал.3 от НПК същото би следвало да се одобри само след съгласието на всички страни. Такова изначално не е било дадено от страна на гражданските ищци / които са страни в процеса/. Следователно е било безпредметно отлагането на делото. Съдът е приложил правилно процесуалния закон, поради което не е налице нарушение, което да води до възобновяване на производството по делото.
Изцяло неоснователно е твърдението, изложено в саморъчните писмени бележки на осъдената, че са нарушени правата й , тъй като е била разпитана на досъдебното производство едва 11 месеца след задържането й. При проверка на материалите от досъдебното производство се констатира, че Г. е била задържана на 27.01.2005 г. , а първият й разпит като уличена е проведен на 28.01.2005 г. в присъствието на упълномощен от нея защитник / л. 28/.
При проверката на въззивното решение и присъдата, чието възобновяване се иска, ВКС не констатира да са били допуснати нарушения на материалния закон. Оплакването на осъдената Г. , касаещо нарушение на Седми протокол към ЕКПЧ, не намира опора в делото. Съгласно чл. 4 от този протокол се забранява „повторно осъждане или наказване на едно лице за нещо, за което то вече е било осъдено” /правилото non bis in idem/, което означава, че едно лице не може да бъде осъждано повече от веднъж за едни и същи факти. По делото няма данни Г. да е осъдена два или повече пъти, както тя твърди в молбата си за възобновяване, по едни и същи факти. Това, което вероятно се има предвид от нея, е направената нова кумулация от първоинстанционния съд на осъжданията й по всички присъди до момента на осъждането й по НОХД № 519/2006 г. Съдът е преценил, че извършеното предходно групиране на наказанията, направено по НОХД № 4673/2002 г. на СРС, с което на Г. е било наложено да изтърпи едно общо наказание от три години и шест месеца, което е било увеличено на осн. чл. 24 от НК с шест месеца, се явява по-неблагоприятно за нея с оглед осъждането й по НОХД № 519/2006 г., с което й е наложил наказание от четири години лишаване от свобода. Затова, възползвайки се от законовата възможност да извърши ново групиране, което да е в най-благоприятния вариант за осъдената, е прегрупирал отново наказанията по всички осъждания. По този начин са се сформирали две съвкупности – тази по осъжданията по НОХД № 130/2000 г. и по НОХД № 10267 /2000 г., с което на Г. се определя едно общо наказание от три години лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 от НК се отлага за изпитателен срок от четири години, и тази по осъжданията по НОХД № 4673/2002 г. и по НОХД № 519/2006 г. / по настоящето дело/, с което на осъдената е било определено едно общо наказание от четири години лишаване от свобода. Доколкото последното осъждане е за деяния, които са извършени в изпитателния срок по първата съвкупност, съдът на осн. чл. 68 ал.1 от НК е привел в изпълнение определеното общо наказание по тази съвкупност – три години лишаване от свобода. По този начин наказанията, които Г. следва да търпи са от четири години лишаване от свобода и от три години лишаване от свобода / приведено в изпълнение в резултат на условно осъждане/. Ако съдът не беше извършил ново групиране на наказанията по всички присъди, Г. би следвало да търпи веднъж наказание от четири години лишаване от свобода, наложено с присъдата по настоящето дело, и втори път отново четири години лишаване от свобода по извършената предходна кумулация. Очевидно е , че това надвишава с една година сбора от наказанията , които тя следва да търпи по силата на атакуваната присъда, което не е в неин интерес. С оглед на това съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, а напълно законосъобразно е приложил същия – чл. 25 вр. чл. 23 от НК и чл. 68 от НК. Поради това в случая не е налице повторно осъждане за нещо, за което вече Г. е била осъдена, а е налице само прегрупиране на наложени наказания.
Не почива на закона искането на осъдената за приложение на чл. 66 от НК по отношение на наказанието й по последното осъждане. Не са налице обективните предпоставки за това – наложеното наказание е над три години лишаване от свобода и Г. вече е била осъдена преди последното си осъждане, без да е била реабилитирана. Това е пречка за повторно приложение на условното осъждане, поради което искането в тази насока, съдържащо се в молбата за възобновяване, е неоснователно.
Няма основания за намеса на ВКС в настоящето производство по отношение на размера на наказанието, наложено на осъдената. Същото не сочи на „явна несправедливост” и е съобразено с личността на осъдената и нейната обществена опасност, като и тази на престъплението. Самата Г. и нейната защита не представят каквито и да е аргументи в подкрепа на искането си за корекция на наказанието в посока на неговото намаляване , а сам съдът не намери причина за това.
С оглед на това ВКС не констатира да е налице съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Е. Г. за възобновяване на ВНОХД № 2721/2007 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 19.03.2008 г., с което е била изменена присъда от 01.11.2006 г. по НОХД № 519/2006 г. на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.