8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
[населено място], 26,06,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2741 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против решение № 402 / 27.02.2014 год. по т.д. № 149 / 2013 год. на Софийски апелативен съд,в частта му в която със същото е отменено решение от 29.05.2012 год. по т.д.№ 486 / 2005 год. на Софийски градски съд, като е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.327 ТЗ, за сумата от 3 860 367, 46 лева , представляваща цена на дълготрайни материални активи – серовъглеродно производство,сделката по покупко-продажбата на които се твърди материализирана в договор от 26.03.2002 год. и за цената на които е издадена фактура № 95 950 / 26.03.2002 година , както и в частта му в която е оставено в сила първоинстанционното решение , за отхвърляне на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД, за сумата от 1 524 877,91 лева – обезщетение за забава в изплащане на главницата,за периода 27.03.2002 год. до завеждането на исковата молба – 01.04.2005 год. , както и в частта в която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне исковете по чл.86 ал.1 ЗЗД,за изплащане на обезщетение, съизмеримо с лихва за забава, както следва : 1 / върху главница от 290,20 лв. по фактура № 65580 / 17.05.2004 год. , за разликата между присъдените 28.86 лв. до пълния предявен размер от 29,06 лв. ; 2 / върху главница от 77,57 лв. по фактура № 81431 / 31.05.2004 год., за разликата между присъдените 8,02 лв. до претендирания размер от 8,24 лв.; 3 / върху главница от 16 лв. по фактура № 81429 / 11.05.2004 год. , за разликата между присъдените 1 ,78 лв. до пълния предявен размер от 1,81 лв. ; 4 / върху главница от 8 881,08 лв. по фактура № 65578 / 30.04.2004 год., , за разликата между присъдените 1025,10 лв. до претендираните 1041,06 лв. ; 5/ върху главница от 598,18 лв. по фактура 65 598 / 30.06.2004 год., за разликата между присъдените 55,15 лв. до претендираните 56,64 лв. и 6 / върху главница от 598,18 лева по фактура № 65 589 / 31.05.2004 год. , за разликата между присъдените 62,02 лв. и претендираните 63,51 лв. . Решението се обжалва и в частта по присъдените разноски . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие със закона – чл.301 ТЗ ,вкл. задължителна съдебна практика относно значението на счетоводно отразяване при ответника на документа, материализиращ сделката / издадената фактура за цената / и ползването на данъчен кредит,както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – изключване на доказателства,без основание по чл.156 ГПК /отм./, несъобразяване на годни доказателствени средства – писмо от 29.03.2004 год. изходящо от [фирма] / праводател на ответника по отношение на вземането,претендирано от ищеца,по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие /. Досежно иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД за обезщетение,съизмеримо с лихва за забава върху главницата, предявен за сума от 1 524 877,91 лева , страната се позовава на противоречие със задължителна съдебна практика, според която право на кредитора, и при договорена изрична неустойка за забава в плащането , е да избере да претендира същата или обезщетение по реда на чл.86 ал.1 ЗЗД , в случай че същото обезщетява по-големи от договорената неустойка вреди, макар че съображенията на въззивния съд за отхвърляне на този иск са основани единствено на акцесорния му по отношение на иска по чл.327 ТЗ характер, респ. като последица от неоснователността на същия .
Ответната страна – [фирма] – оспорва обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване,вкл. поради неформулиране на правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] –
не е депозирало становище .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,но само в частта досежно предявените искове : по чл. 327 ТЗ – за сумата от 3 860 367,46 лева и по чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 1 524 877,91 лева.В останалата си част, с която се обжалва въззивното решение,в частта в която със същото е потвърдено в отхвърлителната си част първоинстанционното решение по останалите искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, предвид цената на същите – под 10 000 лева и на основание чл.280 ал.2 ГПК, производството следва да бъде прекратено.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
С договор от 26.03.2002 год. [фирма],понастоящем в несъстоятелност е прехвърлило на [фирма] / обявено в несъстоятелност,с прекратяване на производството / дълготрайни материални активи – серовъглеродно производство, съгласно опис – приложение № 1 към договора, за сума от 3 828 600 лева без ДДС , при ДДС – 765 720 лева или общо за цена от 4 594 320 лева , за която е издадена едностранно съставена от продавача данъчна фактура № 95 950 / 26.03.2002 год. , отразена в счетоводството на купувача – [фирма],включена в дневниците за покупки и при ползван данъчен кредит по сделката.Според договора / чл.4 / плащането на цената е уговорено на 60 равни месечни вноски, платими до 25-то число на месеца , за който се дължат и при изискуемост на първата вноска не по-късно от 25.06.2002 год. / чл.5 /.В същия краен срок се дължи и предаването на самите активи от продавача на купувача,след писмено уведомление на последния,че е готов да ги получи/ чл.15 /. Рискът относно погиването преминава върху купувача от предаването на владението на активите,чрез приемо-предавателен протокол /чл.7/, който е уговорен и като доказателство за фактическото предаване / чл.10 / .Според чл.9 собствеността минава от продавача у купувача с издаването на търговска фактура за продажбата. Представено е писмо изх.№ 223 / 29.03.2004 год., с което [фирма] претендира от [фирма] потвърждаване на задължение към 31.12.2003 год.,възлизащо в размер от 4 966 636,52 лева,във връзка с годишното счетоводно приключване.Установено е,че писмото не носи подпис на представляващ дружеството изпълнителен директор. Представен е отговор на същото, с потвърждаване задължения на [фирма] към [фирма] към 31.12.2003 год.,в размер на 4 966 636,52 лева,изходящо от прокуриста на дружеството.В запитването и отговора не е посочен произход на потвърдените задължения. В одобрения от съда списък на приети вземания на кредитори на [фирма], [фирма] фигурира с вземане от 5 415 695, 25 лв., въз основа „неплатени фактури„, към 16.05.2005 год. – датата на предявяване на вземането,в поредност по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ – необезпечени вземания,възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Процесуалноправната и материалноправна легитимация на ответника се обуславя от сключен с [фирма] договор за прехвърляне на търговско предприятие и невъзможност за събиране на вземането от прехвърлителя, предвид обявяването му в несъстоятелност, с прекратяване на производството.
Ответникът оспорва изпълнението на договора от страна на ищеца спрямо [фирма] – предаване владението на дълготрайните материални активи, позовавайки се на липсата на приемо-предавателен протокол,съгласно чл.10.Такъв,впрочем,с дата 02.04.2002 год., е представен в копие от конституираното трето лице – помагач на ищеца – [фирма],но предвид непредставянето на оригинал на документа по оспорване на ответника, е изключен , на основание чл.101 ГПК / отм./. Съдебно-икономическа експертиза по делото е установила, че предвид прихващане задължения на [фирма] с вземания на същото дружество от [фирма], дължимото по договора за продажба на дълготрайни материални активи формира претендираната главница от 3 860 367,46 лева .
За да отмени първоинстанционното решение,с което е уважен предявеният иск по чл.327 ал.1 ТЗ, въззивният съд е приел / стр.15 и сл. от мотивите на решението/,че поради непредставяне на приемо-предавателен протокол,съгласно чл.10 от сключения договор,не е установено изпълнение на продавача спрямо купувача – праводател на ответника, поради което и противопоставеното възражение за неизпълнен договор се явява основателно и препятства уважаването на иска. Не е възприел доводите на първоинстанционния съд,за значението на отговора на прокуриста на [фирма] на писмо № 223 /29.03.2004 год. като признание на задължението,поради неупоменато в същия основание на признатите задължения.Предвид липсата на доказателство за предаване на владението на активите,съдът е счел , че осчетоводяването на данъчната фактура установява единствено сключването на сделката / възникването на данъчното събитие – прехвърляне на собствеността /, но е ирелевантно за настъпване изискуемостта на цената по същата.Като неизходящо от представляващ [фирма] и при неустановено авторство на конкретни лица по отношение писмо изх.№ 223/29.03.2004 год. на [фирма],единствено предвид материализирането му върху общ лист с отговора на прокуриста на [фирма],въззивният съд е счел че се явява компрометирана автентичността на всеки от документите,а самото депозиране от ищеца на писмо изх.№ 223 / 29.03.2004 год. не би могло да се счете като действие на потвърждаване от търговеца , на извършени от името и за сметка на същия действия без представителна власт / отправянето на писмото /,по реда на чл.301 ТЗ или чл.42 ЗЗД, тъй като представянето на документа е единствено процесуално действие на страната по доказателствата и не може да се отъждестви на фактическо или правно действие,относимо към претендираното материално право. От чл.5 на сключения договор въззивният съд е обосновал характер на продажбата като такава на изплащане,при която само дължимостта на първата вноска от цената не е предпоставена от предаването на вещта, но не и последващите,заключавайки,че именно непредаването е причина за неплащането на последващите вноски.
Неоснователността на акцесорния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД , за сумата от 1 524 877,91 лева е обусловена единствено от неоснователността на иска по чл.327 ТЗ.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1 / за правното значение на осчетоводяването на фактура по покупко-продажба от купувача,включването й в дневниците за покупко-продажби и ползването на данъчен кредит от купувача – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК по т.д.№ 454 / 2008 г. , по т.д.№ 593/2009 год., по т.д.№ 380 / 2008 год. , по т.д.№ 478 / 2010 год., по т.д.№ 465 / 2010 год., по т.д.№ 588 / 2009 год.,по т.д.№ 1120 / 2010 год. и по т.д.№ 137 / 2012 год. – всички на състави на ІІ т.о. ВКС, като е цитирана и аналогична казуална съдебна практика на въззивни съдилища ; 2 / За доказателствената стойност на действието по представянето на документ по делото от страната , от която той не изхожда, но в нейна полза,отделно от съдържанието му на писмено доказателство,в аспект на приложението на чл. 301 ТЗ – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 3 / За значението на потвърждението на парично салдо / всички изискуеми задължения към определен момент / от страна на длъжника, по отношение цененето му като признание на отделен конкретен дълг – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното , с решения казуална съдебна практика – реш.№ 21 по гр.д.№ 766 / 2010 год. на ОС – Кюстендил, решение по гр.д.№ 2497 / 2013 год. на Районен съд – Русе . Досежно акцесорния иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД касаторът не е формулирал въпрос, позовавайки се на противоречие със задължителна съдебна практика относно възможността за кумулиране на претенции за договорна неустойка за забава и обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД за по-големи от размера на неустойката вреди, респ. за избор на кредитора коя от двете претенции за обезщетяване на един и същ вид вреда да предяви. Дори да би бил изводим еднозначен и ясен в този смисъл въпрос с това съдържание, същият не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като отхвърлянето на акцесорния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1 524 877,91 лева е обусловено единствено от неоснователността на иска по чл.327 ТЗ.Следователно, не отговор на този въпрос е обосновал решаващите мотиви на въззивния съд, а тези на първоинстанционния са ирелевантни за настоящата преценка.Биха били такива,ако на това основание,а не по различни съображения,бе потвърдено отхвърлителното решение на първоинстанционния съд в тази му част.
Първият от поставените въпроси удовлетворява и общия и допълнителния селективни критерии за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Цитираната съдебна практика,задължителна за въззивна инстанция, еднозначно приема съвкупността от обстоятелствата по осчетоводяване фактурата за задължението,включването й в дневниците за покупко-продажба на купувача и ползването на данъчен кредит по сделката, като признание за съществуване на задължението на купувача,разместваща и доказателствената тежест относно опровергаване факта на настъпила изискуемост на същото.При наличието на задължителна съдебна практика по въпроса,с която въззивното решение конфронтира , ирелевантно е позоваването и обсъждането на казуална такава.
Вторият от поставените въпроси, макар отговор на същия да е включен в мотивите на въззивното решение,не удовлетворява характеристиката на правен въпрос,тъй като не е предпоставил решаващ мотив за отхвърлянето на иска. Дори да не би било представено самото писмо изх.№ 223/29.03.2004 год. / молба за потвърждаване на задължения /,по делото е от значение волеизявлението на прокуриста по признаване на задължението, съставляващо самостоятелен документ,независимо от материализирането му върху един и същ хартиен носител с писмото.Съдържанието на самото писмо изх.№ 223 не допълва основание на претендираните за потвърждаване задължения , респ. произхода им, т.е. само за себе си е ирелевантно за преценка доказателствената стойност на действително релевантния документ – отговора на същото от прокуриста на [фирма]. От самия факт на отправено запитване от непредставляващи ищеца лица не следва извод за неавтентичност или друга причина за негодност като доказателствено средство на признанието на длъжника.Впрочем, такава е и крайната оценка на самия касатор.Поради неудовлетворяване на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, излишно , а и невъзможно е обсъждане на допълнителния селективен такъв по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, още повече, че единствено формалното позоваване на разпоредбата, без обосноваване в съответствие със задължителните указания по т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , се явява напълно непригодно за целта.
Третият от поставените въпроси удовлетворява характеристиката на правен, доколкото салдото представлява именно непосочено с основание на всяко от формиращите го задължения признание на същите в цялост . Не се явява обоснован,обаче, допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК : В решение № 21 по т.д.№ 766 / 2010 год. на Кюстендилски окръжен съд изрично се упоменава,че признанието / признание на салдо по счетоводни регистри към 2005 год. и 2007 год./ следва да се цени, тъй като с последното такова – признание на салдо по счетоводни регистри към 2007 год. се признава сума, идентична с дължимата, вкл. в частта в която ответникът не е оспорвал и решението по уважените искове е влязло в сила. В решението по гр.д.№ 2497 / 2013 год. на Русенски районен съд, решаващият извод за дължимост на остатъка от възнаграждение по изпълнен от ищеца договор за изработка,е основан на осчетоводяването на издадената от него фактура в счетоводството на ответника,при събрани доказателства и за самото изпълнение на работата,вкл. позоваване на фактическото държане и ползване на изработеното от възложителя ответник,респ. признанието на салдо по счетоводни регистри не съставлява единствено доказателство за вземането на ищеца, ценено като признание на конкретно задължение , включено в салдото,а и е оспорвано не на тази плоскост, а като изходящо от непредставляващо ответното дружество лице,с оглед което и осчетоводяването на фактурата за вземането е коментирано с правните последици на чл.301 ТЗ.Следователно,не е налице необходимият обективен идентитет във фактите,обосновали решаващите мотиви в цитираните и настоящото решения и предпоставили противоречив отговор на идентичен правен въпрос – тук формулираният.
Следователно, касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, следва да се допусне само по първия формулиран въпрос и в частта, в която с въззивното решение е отхвърлен иска по чл. 327 ТЗ, респ. потвърдено първоинстанционното решение за отхвърлянето на акцесорния иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД , за сумата от 1 524 877,91 лева,но като обусловено единствено от отхвърлянето на главния иск.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 402 / 27.02.2014 год. по т.д. № 149 / 2013 год. на Софийски апелативен съд,в частта му в която със същото е отменено решение от 29.05.2012 год. по т.д.№ 486 / 2005 год. на Софийски градски съд,като е отхвърлен предявеният от [фирма] / в несъстоятелност / против [фирма] иск с правно основание чл.327 ТЗ , за сумата от 3 860 367, 46 лева, както и в частта му в която е оставено в сила първоинстанционното решение, за отхвърляне на иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД, за сумата от 1 524 877,91 лева – обезщетение за забава в изплащане на главницата, за периода 27.03.2002 год. до завеждането на исковата молба – 01.04.2005 година.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване в открито съдебно заседание .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.280 ал.2 ГПК касационната жалба на [фирма] / в несъстоятелност / срещу решение № 402 / 27.02.2014 год. по т.д. № 149 / 2013 год. на Софийски апелативен съд,в частта му в която със същото е оставено в сила решение от 29.05.2012 год. по т.д.№ 486 / 2005 год. на Софийски градски съд , за отхвърляне исковете по чл.86 ал.1 ЗЗД, за изплащане на обезщетение, съизмеримо с лихва за забава, както следва: 1/върху главница от 290,20 лв. по фактура № 65580 / 17.05.2004 год., за разликата между присъдените 28.86 лв. до пълния предявен размер от 29,06 лв. ; 2 / върху главница от 77,57 лв. по фактура № 81431 / 31.05.2004 год., за разликата между присъдените 8,02 лв. до претендирания размер от 8,24 лв.; 3 / върху главница от 16 лв. по фактура № 81429 / 11.05.2004 год. , за разликата между присъдените 1 ,78 лв. до пълния предявен размер от 1,81 лв. ; 4 / върху главница от 8 881,08 лв. по фактура № 65578 / 30.04.2004 год., , за разликата между присъдените 1025,10 лв. до претендираните 1041,06 лв. ; 5/ върху главница от 598,18 лв. по фактура 65 598 / 30.06.2004 год., за разликата между присъдените 55,15 лв. до претендираните 56,64 лв. и 6 / върху главница от 598,18 лева по фактура № 65 589 / 31.05.2004 год. , за разликата между присъдените 62,02 лв. и претендираните 63,51 лева.
Определението за оставяне касационната жалба без разглеждане може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната, с частна жалба , пред друг състав на Върховен касационен съд .
В останалата си част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :