Р Е Ш Е Н И Е
№.506
гр.София, 29.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова и в присъствието на прокурора Стаменова, като изслуша докладваното от съдията Гроздева гр.д.№ 587 по описа за 2008 г. на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура- П. срещу решение № 484 от 12.11.2007 г. на Пловдивския апелативен съд, В. състав, постановено по в.гр.д. № 649 от 2007 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 30 от 27.04.2007 г. по гр.д. № 171 от 2006 г. на Хасковския окръжен съд за осъждане на П. на РБ и О. с. с.-Хасково да заплатят солидарно на М. Т. М. на основание чл.2 от ЗОДОВ сумата 10 000 лв., неимуществени вреди и сумата 5 000 лв., имуществени вреди от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 799 от 2004 г. по описа на ОСлС- Х. , както и 66,18 лв. разноски по делото.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на решението в обжалваните части- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено и че обезщетение за имуществени вреди не се дължи. Присъденото с решението обезщетение от 5 000 лв. било за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за ищеца да работи и получава трудово възнаграждение по времето, когато е бил задържан под стража и под домашен арест. Прокуратурата на РБ не дължала обезщетение за тези вреди, тъй като на първо място липсвало противоправно поведение на служител от П. предварителното производство било образувано при наличието на законовите основания затова: законен повод и достатъчно данни, въз основа на които може да се направи предположение, че ищецът е извършил престъплението, за което е обвинен. Освен това мярката за неотклонение „задържане под стража” била взета не от прокуратурата, а от съда. Не било доказано и че ищецът е претърпял вредите, които са му присъдени- размерът на тези вреди бил определен само въз основа на дадена от ищеца декларация по следственото дело за размера на получаваната от него преди повдигане на обвинението заплата. Неправилно съдът определил и периода, за който се дължало това обезщетение- ищецът бил задължан под стража и домашен арест само около 2 месеца, а не 5 месеца, както приел съда. Неправилно, в противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ било и решението в частта за осъждане на П. да заплати разноски на ищеца.
Ответникът М. Т. М. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. За да постанови решението за оставяне в сила решението на пърноинстанционния съд за присъждане на обезщетения по чл.2 от ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че срещу ищеца М. Т. М. е повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.354А, ал.2 и чл.242, ал.4 от НК, за което е образувано предварително производство, което впоследствие с постановление от 15.04.2006 г. на прокурор от О. прокуратура Х. е било прекратено на основание чл.237, ал.1, т.2 от НК. Във връзка с това обвинение М. бил задържан под стража през периода от 04.11.2004 г. до 23.12.2004 г., а под домашен арест- през периода от 24.12.2004 г. до 29.03.2005 г. През този период той е бил лишен от възможността да работи и да получава трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. месечно /както е декларирал по следственото дело/, поради което съдът му е присъдил обезщетение за имуществени вреди за 5 месеца по 1000 лв. или общо 5 000 лв. Присъдил е и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., като е приел, че от повдигнатото срещу него обвинение М. е претърпял вътрешен дискомфорт, отрицателни емоции и притеснения.
Това решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Действително, видно от материалите по следственото дело, в резултат на неоснователно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение в престъпление и наложените му по това дело мерки за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, ищецът М е бил лишен от възможността да полага труд и съответно да получава възнагреждение за този свой труд. Неправилно обаче съдът е приел за доказано, че ако не бе задържан, ищецът щял да продължи да работи като шофьор към турска фирма с месечно възнаграждение от 1000 лв. Действително, ищецът е бил задържан по време на изпълнение на курс за превоз на стоки от С. към Т. с камион, собственост на турска фирма. По делото обаче няма доказателства ищецът да е работил към тази фирма по трудов договор със срок, покриващ срока на задържането му под стража или под домашен арест /не е представен трудов договор с тази фирма, нито каквито и да било други писмени доказателства за съществуване на трудово-правна връзка между него и турската фирма за определен период от време, нито за размера на трудовото му възнаграждение/. Напълно възможно е било ищецът да е изпълнявал инцидентен курс или да е работел по трудов договор, чийто срок е изтекъл преди периода, за който му е присъдено обезщетението за имуществени вреди. При липсата на доказателства за горепосочените обстоятелства, съдът е следвало да приеме за доказан само факта на невъзможността на ищеца да получава трудово възнаграждение през периода на задържането му под стража и под домашен арест, но не и че е пропуснал да получава трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. месечно именно от турската фирма- собственик на камиона, който е шофирал към датата на задържането му. Поради това на основание чл.130 от ГПК /отм./ съдът е следвало да определи обезщетението за имуществени вреди, което се дължи на ищеца, в размер на средната за страната работна заплата в транспорта, която според данни на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2004 г. е 372 лв., а за първото тримесечие на 2005 г. е 383 лв. лв. Тоест, за периода на задържане на ищеца под стража и под домашен арест /от 04.11.2004 г. до 29.03.2005 г./ на ищеца е следвало да се присъди обезщетение за имуществени вреди само в размер от 1893 лв. /2 месеца по 372 лв. и 3 месеца по 383 лв./.
Неоснователен е доводът на П. , че не дължи на ищеца обезщетение за имуществени вреди, тъй като мярката за неотклонение е наложена законосъобразно- при законен повод и достатъчно данни. Съгласно чл.152а, ал.6 от НПК /отм. през м.10.2005 г., но действащ към датата на налагане на мерките за неотклонение на ищеца/, задържане под стража се налага, само когато от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и са налице основанията по чл.152 от НПК /отм./. В случая макар и да е имало законен повод, очевидно са липсвали достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че ищецът е извършил престъплението, за което се обвинява- безспорно е, че товарното ремарке, което той е управлявал по курс от С. до Т. е било пломбирано и не е имало никакви доказателства ищецът да е знаел какъв конкретно е превозвания от него товар. Липсата на достатъчно данни за извършено от ищеца престъпление се доказва и от самото постановление на П. от 15.04.2006 г. за прекратяване на образуваното срещу ищеца предварително производство, в което се съдържа признание, че липсват данни ищецът да е знаел, че превозва прекурсор.
Неоснователно е и твърдението на П. , че тя не дължи обезщетение за имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи да получава трудово възнаграждение за периода на задържането му под стража и под домашен арест, тъй като тези мерки за неотклонение били постановени от съда. Това действително е така, но налагането на тези мерки е било по искане на прокуратурата и то поради неоснователно повдигнатото от нея и поддържано обвинение срещу ищеца. Тоест, налагането на тези мерки е пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на служител от прокуратурата, който е повдигнал обвинението срещу ищеца за неизвършено от него престъпление. Поради това и тъй като отговорността по чл.2 от ЗОДОВ е частен случай на отговорност за непозволено увреждане, П. , чийто служител е осъществил неправомерното действие, е отговорна за всички настъпили от това неправомерно действие вреди за ищеца.
Неоснователно е и твърдението за неправилно определен от съда период от време, за който се дължи обезщетението за имуществени вреди. Съдът правилно е приел, че ищецът е бил реално препятстван да полага труд и съответно да получава възнаграждение за този труд само през периода от 04.11.2004 г. до 29.03.2005 г. /периода на задържането му под стража и под домашен арест/. Видно от определение № 186 от 05.11.2004 г. по н.ч.д. № 1* от 2004 г. на Хасковския ОС, постановление от 23.12.2004 г. на прокурор от ОП Х. и определение № 64 от 2005 г. по ч.н.д. № 106 от 2005 г. на Хасковския ОС, ищецът е бил задържан под стража през периода от 04.11.2004 г. до 23.12.2004 г., а му е била наложена мярка за неотклонение „домашен арест” за периода от 24.12.2004 г. до 29.03.2005 г.
Частично основателен е касационния довод за неправилност на решението в частта за определеното обезщетение за неимуществени вреди. При определяне размера на това обезщетение въззивният съд не е взел предвид, че въпреки необходимостта част от процесуалните действия по следственото дело да бъдат извършвани в чужбина /чрез съдебна поръчка/, което е забавило следствието, наказателното производство срещу ищеца е продължило по-малко от 1 година и половина и ищецът е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” само в продължение на 1 месец и 19 дни, а под домашен арест- само 3 месеца. Като се вземат предвид тази продължителност на наказателното преследване и на постановените мерки за неотклонение, тежестта на престъплението, за което е бил обвинен ищеца, и факта, че от това обвинение ищецът е претърпял душевни страдания, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 7 000 лв.
Неоснователна е и жалбата на П. на РБ относно осъждането й да заплати разноски по делото. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен ответникът се осъжда да заплати на ищеца разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от иска. С оглед на тази разпоредба на закона, правилно съдът е осъдил ответниците по делото да заплатят на ищеца 66,18 лв. разноски за адвокат, съразмерно на уважената част от исковете. Тъй като с настоящото решение, присъденото обезщетение се намалява, съответно следва да се намалят и присъдените на ищеца разноски по делото за адвокат, като му се присъдят само 39,25 лв.
Тъй като при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от въззивния съд, а ВКС следва да постанови решение по съществото на спора.
С настоящото решение ВКС следва да се произнесе по исковете само срещу П. на РБ, тъй като съгласно чл.148 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и пар.111 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, публикуван в ДВ бр.33 от 30.04.2009 г. в хода на делото е настъпило вливане на единия ответник /ОСлС Х. / в другия ответник по делото /П. на РБ/- О. с. с.-Хасково вече представлява Окръжен следствен отдел към О. прокуратура- Х. и е част от юридическото лице П. на РБ.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 484 от 12.11.2007 г. на Пловдивския апелативен съд, В. състав, постановено по в.гр.д. № 649 от 2007 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 30 от 27.04.2007 г. по гр.д. № 171 от 2006 г. на Хасковския окръжен съд за осъждане на П. на РБ и О. с. с.-Хасково да заплатят солидарно на М. Т. М. на основание чл.2 от ЗОДОВ неимуществени вреди в размер над 7 000 лв. и имуществени вреди в размер над 1893 лв., КАКТО И В ЧАСТТА, с която П. на РБ и ОСС- Х. са осъдени да заплатят на М. М. разноски в размер над 39,25 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Т. М. срещу П. на РБ иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ за сумата над 7 000 лв. до присъдения с обжалваното решение размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 799 от 2004 г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Т. М. срещу П. на РБ иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ за сумата над 1 893 лв. до присъдения с обжалваното решение размер от 5 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 799 от 2004 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която е оставено в сила решението на Хасковския окръжен съд за присъждане на М. Т. М. на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, т.2 от ЗОДОВ в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1893 лв. и разноски за адвокат в размер на 39,25 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.